Картина, излъчваща мир и спокойствие – притча

Имало някога един цар. И той поискал да му нарисуват такава картина, която да излъчва мир и спокойствие. Така че всеки път, като я погледне, на душата му да става по-спокойно, по-леко и радостно. Наградата за тази картина била торба със злато.

Много художници се заели да рисуват. Когато всички картини били готови, царят ги разгледал, но сред тях само две привлекли вниманието му.

Едното платно изобразявало тихо езеро. То като огледало отразявало планините, издигащи се около него и синьото небе с бели облаци. На брега растели чудни цветя и над тях размахвали криле разноцветни пеперуди. Всички, които погледнали тази картина били убедени, че това е съвършената картина на спокойствието.

На второто платно били нарисувани планини - остри и мрачни. Небето бушува над тях, изливал се дъжд и светели светкавици. Отгоре се стичал пенещ се водопад. Изобщо нищо не изглеждало спокойно. Обаче, като погледнал по-отблизо, царят видял мъничък храст, растящ в цепнатина в скалата под малък каменен рид под водопада. На него една птица си свила гнездо. Там заобиколена от бързо падащата и бушуваща вода, въпреки всичко, тя продължавала да мъти птиченцата си.

Именно тази картина избрал кралят.

Извод: Спокойствието (покоят) не е там, където е тихо и спокойно, където няма шум и безпокойство. То е там, където въпреки всичко случващо се, запазвате спокойствие в душата.