Кинотерапия

Интересът на учените и практикуващите психолози по въпросите на влиянието на киното върху зрителя възниква още от самия момент, когато братята Люмиер правят първия си филм. Представители на филмовата индустрия се интересували много от въпроса за управлението на вниманието и съзнанието на публиката, за да запазят интереса към филмите. Техните реакции към всичко, което се случва на екрана, били старателно проучени: движение, цвят, звук. А също и върху съдържанието на филма. Разработени били техники и методи за монтаж, които допринасят за постигането на конкретни цели. Материал по тази тема можете да намерите в книги за режисиране. От особен интерес била образователната роля на киното. 

Психиатрите били първите, които проявили интерес към използването на филми за терапевтични цели. През 1949 г. Голямата медицинска енциклопедия публикува статия за нов метод на лечение в клиниката: „Теоретично е възможно да се създават специално подбрани филмови програми, съставени въз основа на научно изследване на възприятието на зрителите от различни категории, в т.ч. пациента, върху който ще има определен положителен психотерапевтичен ефект.“

Представители на психиатрията активно изучават реакциите на пациентите към гледаните от тях филми. Изследвана е връзката на филмите с процесите на възбуждане и инхибиране, със защитни механизми. Специално внимание било обърнато на безопасността и терапевтичния ефект от гледането в груповата терапия. Изследвани са възможностите за влияние на филмите върху индивидуалната и груповата динамика. Голям интерес представлявал въпросът за влиянието на киното върху нивото на тревожност на пациентите. Всички дейности се осъществявали основно в рамките на психоаналитичния подход.

В началото на 50-те години на миналия век започват да се появяват първите публикации на тема филмотерапия. И така, през 1951 г. М. Прадос написва статията си „Използването на филми в психотерапията“. В периода от 1950 до 1970 г. се провеждат експерименти и клинични изпитания. Десетки учени публикуват своите изследвания, наблюдения и заключения. Но всички публикации имат изключително научен характер и не се появяват в широката преса.

Първата книга за филмотерапия е написана от италианския психолог, философ, художник, основател на онтологичната школа Антонио Менегети. През 1972 г. издава книгата „La cineterapia” („Кинотерапия”). По-късно той дава на своя подход името „Кинемалогия”, което характеризира като един от аспектите на онтопсихологическия метод. Както казва самият Менегети, кинемалогията се появила съвсем случайно. Един ден, след групово гледане на филм, докато гледал разгорещена дискусия, той забелязал, че по време на дискусията всеки участник настоявал за своята гледна точка, въпреки факта, че филмът трябвало да има обща интерпретация. И тези гледни точки били много различни. Менегети преди това е провеждал разговори с участниците в дискусията и затова ги е познавал доста добре. Той забелязал, че всеки участник обяснява филма чрез собствения си комплекс. Това го заинтересувало. В бъдеще продължил наблюденията, които потвърдили предположението му. Така се родила идеята за терапия чрез киното. „Целта на киното е да използва филма, за да анализира хората, които преживяват тези образи: зрителят участва емоционално точно в това, което го идентифицира“, пише Менегети в своята книга.

Кинематологията гледа на филма като на сложно действие, проникващо в дълбокия живот на човек, като изразяването на преживявания, чувства, мисли, поведение и външна реалност. Менегети разграничава два вида кинемалогия: терапевтична и дидактическа. Кинематологията има своя методология, етапи на изпълнение, свои подходи за работа със защитни механизми.

Д-р Гари Соломон, американски психотерапевт, известен още като Филмовият доктор, разработва подробно използването на филми като терапия. Първата му книга, The Motion Picture Prescription: „Гледайте този филм и ми се обадете утре: 200 филми, които да ви помогнат да излекувате проблемите на живота“, е написана като терапевтичен инструмент, който терапевтите да използват за лечение на пациенти и групи. Скоро бе открито, че пациентите намират полза за собствена лична употреба. "Филмите са нашите истории, " казва Соломон, а историите са използвани терапевтично.

Книгата му е първата по рода си със списък на лечебни истории от филмите. Можем да видим как правилната история може да ни покаже как другите са се справили с проблем, подобен на нашия и да ни помогне да се излекуваме. Това е едно лесно за използване, изчерпателно лечебно ръководство, което да помогне на вас, вашето семейство и вашите приятели, да разрешите проблеми от зависимости, злоупотреба, преследване, пари, изоставяне, отчуждение, фанатизъм, брачен конфликт, осиновяване, секс, физическа болест и много повече.

Така например:

Ако сте изпаднали в депресия – „Животът е прекрасен“

Ако сте в любовно разочарование – „Магьосникът от Оз“

Ако страдате от безсъние – „Всичко в една нощ“

Ако преживявате тежка загуба – „Легенда за краля рибар“

Ако изпитвате стрес след развод – „Крамър срещу Крамър“

Ако се чувствате самотни – „Призрак“

Ако сте неудовлетворени – „Телма и Луиз“ и т.н.