Когато сте отчаяни, не забравяйте да призовете Бога

Упражнявайте се да утвърждавате надеждата, а не отчаянието

Уейн Дайър ни съветва, когато сме отчаяни да призовем Бога и да му прехвърлим отчаянието си. Можем да сложим край на отчаянието, като вземем решение да се освободим от него в момента на безмълвна молитва.

Молитва

Тази спокойна и проста, кратка молитва мигновено ще облекчи чувството на отчаяние. Това е начин да се освободите от идеята, че всичко е безнадеждно. Чрез молитвата вие призовавате любовта да ръководи живота ви.

Молейки за символична намеса, вие отстъпвате назад и си позволявате символично да хванете ръката на Бога.

След това се дръжте така, сякаш надеждата за облекчение на отчаянието вече се е реализирала. Вместо обичайната си реакция на отчаянието – бездействие, безнадеждност, оплаквания, търсене на вина, чувство за самосъжаление и песимизъм, създайте картина за това, как бихте искали да стоят нещата и твърдо си обещайте да се държите така, сякаш желанието ви вече се е осъществило.

Утвърждаването на негативното, разговорите за причините, предъвкването на наранените чувства и преживяването на болезнените емоции често затвърждават чувството за безнадеждност в настоящия момент. Упражнявайте се да утвърждавате надеждата, а не отчаянието.

Когато изглежда невъзможно да спрете в разгара на притеснението и страданието и да търсите благословия, спомнете си, че всички моменти, които са ви се стрували така травмиращи в миналото, сега, в ретроспекция, изглеждат ценни преживявания на израстване.