Лотос – Божественото цвете

Лотосът е „светът на развиващия се живот във вихъра на прераждането“ (Дж. Кембъл).

Лотосът е символ на 28 лунен ден.

Разбира се, всички цветя са красиви, но не на всяко цвете се пада честта да се счита за свещено.

Лотосът е мистериозно цвете - символизира живота на човека и Вселената, чистотата на Учението на Буда, чистотата на тялото, речта и ума.

Розовият лотос е символ на Божественото присъствие на земята.

Лотосът символизира миналото, настоящето и бъдещето, тъй като всяко растение има пъпки, цветя и семена едновременно.

Лотосът е символ на просперитет и плодородие. В будизма началото на нова космическа ера се свързва с появата на лотоса.

Чистотата и красотата на лотоса е това, което го прави свещен. Всъщност лотосът обикновено расте в кална, почти застояла вода или в блатата. Всяка вечер лотосът затваря цветовете си и се скрива под водата и на сутринта се появява отново. Но цветовете му винаги остават сухи, излъчващи чистота и свежест.

Причината е специалната структура на неговите венчелистчета и листа: те могат да отблъскват водата и да се самопочистват. Водата се събира на капки и отводнява, като същевременно събира от листа всичко, което може да я замърси случайно. Това се дължи на специалния ъгъл, под който микрофибрите на листата са разположени към водата.

За да се концентрира умът по време на медитация, особено в ранните етапи на практиката, правилната поза, която се заема, се нарича „позиция лотос“ и е много важна. Позицията на лотос се преподава от йога.

Чакрите на енергийната си система имат формата на лотоси с различни цветове, с различен брой венчелистчета, обърнати нагоре или надолу.

Израстващ от калното дъно на реката, коренът на лотоса символизира всичко ниско - материя, тъмнина. Дългата дръжка е като душата, която се стреми към светлина. И цветът е чистият дух, насочен към Слънцето.

Това свещено цвете заема уникално място в изкуството и митологията на древна Индия. От незапомнени времена се смята за щастлив символ на индийската култура. От древни времена до наши дни лотосът е най-споменаваното растение в индийската литература.

От древни времена лотосът се свързва с върховната сила: лотосът е бил символ на Горния Египет, а скиптърът на египетските фараони е направен под формата на лотосово цвете на дълго стъбло.

От цветето лотос се ражда Лакшми, съпругата на бога Вишну . На трон под формата на лотос седят много богове на индуизма.  Белият лотос е незаменим атрибут на божествената сила. Следователно, много богове на Индия традиционно са изобразявани стоящи или седнали на лотос или с цвете лотос в ръка.

 От древни времена лотосите се използвали от хората като лек за много болести. В традиционната китайска, индийска, виетнамска, тибетска медицина всички части на растението са били използвани за приготвяне на лекарства.

Известно е, че температурата е по-висока в цветето лотос, отколкото наоколо. Учените предполагат, че целта е да се запази активността на насекомите, попаднали в съцветията. Придвижвайки се там, те допринасят за опрашването и залагането на семената. Още повишената температура насърчава активното изпаряване на ароматните вещества, отново с цел привличане на насекоми за опрашване.