Плачът като лечебна терапия

Не бива да бягате от емоциите

Учените са открили, че плачът е полезен за организма, оказва благоприятен ефект върху психиката, а слъзната течност помага за прочистване на горните дихателни пътища.

Много съвременни хора се чудят как да постигнат хармония със себе си и да станат щастливи и балансирани. Понякога, за да намерите спокойствие и положително настроение, просто малко повикайте и си поплачете. Разбира се, това не е „панацея за неприятности“ и не е средство за решаване на проблеми, но понякога сълзите наистина помагат за подобряване на психичното състояние.

Учени от Япония открили, че тези, които плачат веднъж седмично, са по-склонни да се успокоят и да изпитват по-малко стрес, отколкото хората, които редовно се смеят или употребяват чай от лайка и мента преди лягане.

Проучванията, проведени през 1981 г. в университета в Минесота, също говорят в полза на плача. Учените са доказали, че в резултат на ридаене в тялото се отделят ендорфини (хормони на удоволствието), те не само спомагат за подобряване на настроението, но имат и лек седативен ефект.

През 2009 г. е проведено мащабно проучване, резултатите от което потвърждават по-ранните твърдения на психолози и психиатри. Факт е, че хората, които си позволяват да плачат от време на време, страдат по-малко от депресия и всичките й негативни последици.

Слъзната течност спомага за елиминирането на токсините, а също така почиства слъзните канали и овлажнява очните ябълки. 

Плачът е един вид като терапевтична техника. В идеалния случай, когато искаме да плачем, трябва да го направим. Но има много фактори, поради които ние се отказваме от тази нужда: не искаме да разстройваме другите, да се чувстваме засрамени или си забраняваме да проявяваме емоции чрез плач, считайки ги за отрицателни. В резултат това, което трябва да излезе навън, постепенно се натрупва вътре и продължава да ни разкъсва.

Носенето на преживяването в себе си е вредно за здравето, както психологическото, така и физическото. Риданията са катарзис, последният етап от някакъв вътрешен процес. След тях идва приятно опустошение, облекчение. Натрапчивите мисли и състояния, които не ни дават почивка, намират изход в плача.

Не бива да бягате от емоциите. Изплачете емоцията си докрай, независимо дали става дума за болка, негодувание, гняв, омраза или страх. Чрез плача ние я преживяваме и тя не се установява в подсъзнанието ни като забита треска, тя преминава. Затова е полезно периодично да си устройвате такова емоционално разтоварване. Останете сами със себе си и си поплачете добре в името на собственото си благо.