Полезни съвети из словото и учението на Омраам Микаел Айванов

Омраам Микаел Айванов е духовното име на Учителя Михаил Иванов – философ и педагог - ученик и последовател на Учителя Петър Дънов. От 1937 до 1986 година живее и твори във Франция.

„Има някои правила, които трябва да спазвате, за да бъдат вашите думи ефикасни и да произвеждат благотворни резултати. Ако се научите да се владеете и да постигате едно състояние на Хармония, Чистота и Светлина, вие ще бъдете способни да задвижите определени сили – могъщи сили, които ще въздействат върху цялата Природа.

Нито една изречена дума не остава без последствия. Затова, ако сте допуснали да се изплъзнат от устата ви несправедливи или лоши думи по адрес на някого, постарайте се веднага след като го осъзнаете, да се концентрирате върху него и да му изпратите много Любов, много Светлина. Но дори и в този случай, някои щети вече са нанесени и ще мине време, докато се усетят резултатите от добрите ви мисли. Давайте ход на благотворни и положителни сили и енергии, и резултатите ще бъдат благотворни и положителни. Давайте ход на отрицателни сили и енергии, и последиците от тях ще бъдат отрицателни.

Ето защо трябва да работите всеки ден върху своето слово, втъкавайки в речта си думи, изпълнени с Разумност, Хармония и Светлина, за да творите чудеса първо вътре в себе, след това в другите и накрая в цялата Природа.“ 

„Когато ви е студено, когато се чувствате самотни и изоставени или имате чувството, че никой не ви обича, произнесете думата „Любов“ един, два, десет пъти, и то по различни начини. Така ще задействате могъщи космични сили на Любовта и няма повече да се чувствате самотни и изоставени….

Когато се чувствате така, сякаш сте потънали в тъмнина, сякаш сте паднали на дъното на пропаст, произнасяйте думите „Мъдрост“, „Светлина“, докато те вибрират и запеят във всички клетки на вашето тяло. В същия този момент всичко ще се проясни.

Когато се чувствате измъчени, ограничени, тревожни, наскърбени, произнасяйте думата „Свобода“. Може да произнасяте още и думите „Красота“, „Истина“, „Сила“.

Трябва да правите тези упражнения всеки ден, за да можете да разберете това, което Свети Йоан е искал да каже с думите: „В началото бе Словото.“ “ 

„От най-дълбока древност Посветените са познавали силата на Словото. Ето защо благославянето все още заема толкова важно място в религиозните ритуали. Думата „благославям“ означава говоря благо, тоест „произнасям думи, които носят благо“. Що се отнася до онзи, който получава тази благословия, той трябва най-малкото да бъде възприемчив, да жадува да се развива и да работи за Доброто. Ако тези условия не са налице, благословията няма да има никакъв ефект.

Вие също трябва да придобиете навика да благославяте, да изричате добри и благи думи. Когато докосвате главата на своето дете, неговите малки крачета или ръчички, или когато държите за ръцете онзи, когото обичате, защо не го благословите Ангелите да дойдат и да направят от него едно прекрасно същество? Всичко трябва да бъде благославяно – всичко, до което се докосваме: предметите, храната, съществата. Трябва да говорим с любов и нежност не само на хората, но и на цветята, птиците, дърветата и животните, защото това е един възвишен, божествен навик.

Този, който умее да изрича думи, които вдъхновяват и оживотворяват, има „магическа пръчица“ в устата си. При това, той никога не произнася тези думи напразно, защото в Природата винаги присъства един от четирите елемента: Земя, Вода, Въздух или Огън, който бди и очаква момента, в който ще вземе участие в реализирането на всичко, което изричате. Случва се обаче и семената да дадат плод много далече от мястото, откъдето са произлезли, и тогава може и да не видите тези плодове. Но знайте, че плод ще има. Както вятърът отнася семената и ги засява някъде далече, така и вашите добри думи отлитат и ще дадат изумителни и прекрасни резултати, макар и далеч от вашите очи.

Обаче, за да можем да говорим на камъните, растенията и животните, трябва да знаем къде се намира тяхната истинска същност. Във всеки случай – не и на физически план, както е при човека. Да, ако човек притежава съзнание, то е, защото неговата същност е слязла на физическия план. Същността на животните се намира в астралния план, а тази на растенията – в менталния. Ето защо тук те са изключително ограничени в своите проявления. Що се отнася до същността на камъните, тя се намира много, много далече – чак в причинния свят. Това е и причината, поради която те изглеждат лишени от живот. Но дори и животът им да е много ограничен, в действителност те са живи. Вземете един камък в ръка и му кажете няколко добри думи: тези думи ще бъдат записани. Преди да посадите в земята семената на житни култури, цветя или дървета, поговорете им: така те ще  растат по-добре. Както виждате, в живота винаги има нещо полезно за вършене.“