Притча за четирите свещи

Сигурно мнозина са чували или чели тази притча, но понякога е полезно да си припомним обикновените истини отново.

В една стая четири свещи догаряли бавно.

- Аз съм Мирът - казала първата - но днес вече никой не се бори за мен, никой не ме цени, всички искат да воюват.

И пламъкът на Мира бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно.

Втората свещ промълвила:

- Аз съм Вярата, но вече никой не ме тачи, никой не вярва в нищо и не се нуждае от мен.

И нейният пламък също спрял да гори.

- Аз съм Любовта, но и аз нямам достатъчно сила да продължавам да горя. Хората не ми обръщат внимание и не разбират колко съм важна. Те не обичат дори най-близките си.

И без да чака повече, Любовта също угаснала.

Изведнъж в стаята влязло едно дете и като видяло, че три от свещите са угаснали, попитало:

- Защо не светите? - разплакало се то. - Трябваше да изгорите до край.

Тогава четвъртата свещ му отговорила нежно:

- Не плачи, аз съм Надеждата. Докато аз горя, винаги можеш да запалиш останалите три свещи от мен.

Очите на детето блеснали от радост, взело свещта на Надеждата и запалило отново другите три свещи. Наоколо засияло.

Поуката: Никога не позволявайте на свещта на надеждата да угасне!