Притча за това как да хванем щастието си

Стара мъдра котка лежеше на тревата и се грееше на слънцето. Тогава едно малко пъргаво коте мина покрай нея. То се търкулна покрай котката, след което бързо скочи и отново започна да бяга в кръг.

- Какво правиш? - попита безгрижно котката.

- Опитвам се да си хвана опашката! - задъхано, отговори котето.

- Но защо? - засмя се котката.

 - Казаха ми, че опашката е моето щастие. Ако хвана опашката си, ще хвана щастието си. Така че бягам вече трети ден след нея, но тя ме избягва през цялото време.

Старата котка се усмихна, както могат само старите котки и каза:

- Когато бях малка, същото ми казаха и на мен, че опашката ми е моето щастие. Дълги дни тичах след опашката си и се опитвах да я хвана. Не ядях, не пиех, а само тичах след опашката. Падах без сили, ставах и отново се опитвах да хвана опашката си. В един момент се отчаях и се отказах. И просто тръгнах, на където ми видят очите. И знаеш ли какво изведнъж забелязах?

- Какво? - попита изненадано котето.

- Забелязах, че където и да отида, опашката ми навсякъде вървеше след мен.

Няма нужда да тичаме след щастието. Трябва само да избереш свой собствен път и щастието ще върви с теб.