Приятелството в брака

В една песен се пееше: „По-добре късно, отколкото никога…”

Дефиницията за приятел гласи,че това е човек, с когото можете да споделите своите силни и слаби страни, места, надежди и страхове, радости и скърби, изслушва ви внимателно, разбира ви, дава ви подкрепата си, вдъхва ви сила, прощава бързо и уважава достойнството и чувствата ви.

Когато се влюбят двама души, в началото на техните срещи, те са разтворили изцяло сърцата си, преливащи от любов. Готови са да се отдадат безрезервно един на друг, да поверят щастието си, жадуват да споделят всичко, което им се е случило, докато не са били заедно.

Какво става с годините? Постепенно всеки започва да се затваря в собствената си черупка, да спуска защитната си броня, да скрива и затваря емоциите си, да живее своя собствен живот и загубва способността да вижда нещата от гледната точка на партньора си. Решава, че вече няма нищо за казване, не чувства другия вече така близък. Започва да му се струва, че той прави същото. От големи и неразделни приятели в миналото, се превръщат едва ли не във врагове. Повечето хора едва се понасят с времето. Цветето на любовта е безнадеждно повехнало и никога няма да се разтвори и цъфне отново. Повечето съпрузи остават заедно в един дом единствено заради децата, заради това „какво ще кажат хората”, заради материални интереси или заради навика и страхът от неизвестното, което предстои.

Психолозите твърдят, че ако една двойка не прекарва достатъчно часове заедно през деня, за да споделя и разисква неща върху живота, не съществува повече. Според статистическите изследвания при разведените се е доказало, че браковете се разпадат, когато изчезне приятелството между съпрузите.

Един поглед върху дългосрочните отношения показва, че кривата на брачното приятелство върви право нагоре веднага след брака, но след това бързо спада. Няколко години след брака съществува постоянен упадък, тъй като страстта угасва и връзката става еднообразна, скучна и банална. Еднообразието може да започне още отрано в брака. То и чувството на скука в отношенията са ранен знак на предупреждение, че не всичко върви добре. Интимността е най-добрата противоотрова срещу това. Но тя не се постига лесно. Интимността е пълна само когато бъде постигната в емоционалната, физическата, социалната и духовната сфера на живота.

Интимността между двама души може да бъде сравнена с краката на един стол. Винаги когато един от четирите крака поддържащи стола куца, ще има загуба на стабилността. Има ли начин да се запази или възстанови връзката, която е застрашена или вече е разрушена? Начини има, но това зависи от желанието на двамата да се борят за спасяването й. Пътят към интимността и връзката достатъчно силна се въплъщава в следните три принципа: общувайте словесно повече, гледайте се един друг и се докосвайте.

Общувайте словесно – недостатъчното комуникиране между двамата руши отношенията и те функционират лошо като екип. Научете се отново да споделяте и да изслушвате партньора си. Това вече сте го правили в миналото.

Гледайте се един друг - едни увредени отношения могат да бъдат укрепени, ако ежедневно общувате с пряк контакт очи в очи. Ако действате с измама и нечестно е трудно да гледате някого в очите. Контактът с очи чезне, когато хората крият нещо един от друг.

Докосвайте се един друг – не случайно и не механично, а нежно и преднамерено. Всеки има нужда от докосване, а това носи успокоение и сигурност. Някой е казал, че три прегръдки дневно пропъждат депресията.

Възможно ли е отново да се изпита магията на първата среща? Да, но се изисква време, контакт с очите, докосване и постоянство. Започнете с това, като седнете на масата срещу вашия партньор и гледайки го в очите, говорете му истината и го докоснете. Дръжте се ръка за ръка на разходка. Поздравявайте се с прегръдка и целувка, след като сте били разделени. Докосвайте се, докато се разминавате през коридора. Стойте близо, докато гледате телевизия. Има толкова възможности. В една песен се пееше: „По-добре късно, отколкото никога…".