Религия и астрология на прабългарите

Прабългарите вярвали в магиите и заклинанията, извършвали обреди преди сражения

Висшият бог на прабългарите бил Тангра, което на тюркски език означава небе и дава представа за обиталището на върховния бог. Владетелят и бог са тясно свързани. Владетелят е поставен от Бога. Така е отбелязано в прабългарските надписи.

Прабългарите почитали небесните тела, а най-много Слънцето и Луната. Дрехите на шаманите били накичени с техни изображения. Слънцето и Месецът също са природни сили, каквито са Небето и Морето. Те дават живот на Земята, светлина и плодородие.

Прабългарската религия е приемала и почитала природните сили, но Бог Тангра е заемал по-особено положение. В един надпис се съобщава, че Омуртаг извършвал жертвоприношение в негова чест. В друг се казва, че Крум е принесъл жертва на морето. Тук имаме принасяне на жертва не на Божество, а на природна сила.

Прабългарската религия е много старинна религия, където хората са почитали божествата във вида, в който са ги виждали. Пред Константинополската крепост Крум извършва тържествена церемоня и според обичая принесъл в жертва добитък. След това нагазил с нозете си във водата на морето, умил се, поръсил войниците си. Измиването на Крум с морска вода било акт на „очищение” на владетеля.

Прабългарите имали обичай, когато полагали клетва да изливат вода на земята. Известен култ към земята е съществувал и при тях. Небето и Земята образуват божия двойка, като Небето олицетворява мъжкото начало, а Земята – женското.

Седмолъчен амулет свидетелства, че прабългарите са почитали 7-те планети – Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн (Уран и Плутон по него време не са били открити), както и Плеядите. Във връзка с това е била възприета една посока като свещена в живота и това за тях била Юг, т.е. залеза на Слънцето. Дясната страна се смятала за почетна и при пиршества поканените гости били подреждани вляво от домакина според сана си. Повечето български постройки имали ориентация север-юг. Тронната палата в Плиска, жилищният дворец на Крум, дворецът в Преслав, Мадарският конник са ориентирани в тази посока.

Смятали са, че отдени дни и часове са изпълнени със свръхестествена сила. Затова трябва да се избира за всяко начинание такова време, което е изпълнено с добри сили. Ако една работа се започне през добро време, ще има добър край, понеже става с благосклонното участие на свръхестествените сили и обратно – започната работа в лош час ще завърши зле. Дали времето е благоприятно или не, зависело от разположението на звездите, най-вече на Луната, които смятали, че са нападани от зли сили при лунни и слънчеви затъмнения.

Имало е правило:”При пълнолуние или при увеличаваща се (растяща) Луна се предприемало нападение или се водело сражение, а при намаляваща Луна се оттегляли. Избягвали са още и празничните дни за пътуване или за война.

По нарастването или намаляването на Луната са долавяли нейните предвещания. Например, въздухът на земята се променял според фазите на Месеца. Знаели, че ако на третия ден е тънка и чиста, това предвещавало спокойно и постоянно време. Когато в очертанията и роговете си Луната изглеждала плътна и зачервена, заплашва с южни ветрове и много дъждове.

Нечетните числа също били смятани за свещени и магически. Най-почитани били числата 7 и 9. Намерени са седмолъчни розетки като свидетелство.

Прабългарите вярвали в магиите и заклинанията, извършвали обреди преди сражения. Вярвали още и в задгробният живот. Имали шамани, но върховен жрец си остава владетелят.