Съветите за отношенията от героите от руската класика (ХІХ в.), които са актуални и днес

Бъдете толерантни към малките недостатъци на другите

„Но човек трябва да бъде снизходителен към малките слабости; кой ги няма ... Който разбира всичко, ще прости всичко.”

„Война и мир“ (1869), Л. Н. Толстой

Мария Болконска е образец на разбиране, кротост, смирение и прошка. Тя е търпелива и твърдо понася проблемите, които възникват в живота й. Именно тези качества у нея привличат Николай Ростов.

Тя е уравновесена и трезво гледа на света. Мария приема недостатъците в характера на любимите си хора с почти философско спокойствие, осъзнавайки, че никой не е перфектен. И не е нужно да бъдеш такъв, за да бъдеш обичан.

Не се фокусирайте върху малки недостатъци в характера или поведението на човек. Перфектните хора са скучни и нереалистични.

Не отлагайте щастието за бъдещето

„За щастието няма утре, няма вчера; то не помни миналото, не мисли за бъдещето;  има само настояще - и това не е ден, а миг.”

„Ася” (1858), И. С. Тургенев

В своите творби Иван Сергеевич Тургенев често докосва темата за любовта. Но почти винаги тя има тъжен край. Повестта му „Ася“ не прави изключение. В тази красива и в същото време тъжна творба той поставя въпроса за истинското щастие. Любовта за Тургенев не е просто чувство. Според него това е стихия, която си играе със съдбата на хората. В едноименната повест Ася не може да намери взаимната и истинска всепоглъщаща любов. Щастието й с Н. Н. е обречено на невъзможност. Раздялата става само по негова вина, затова, че все отлага да предприеме нужните стъпки и се страхува да покаже чувствата си навреме.

По-късно Н.Н. не изпитва повече такива чувства към никое момиче. Той прави голямата грешка в живота си, като не успява да разбере, че щастието е пред него и трябва само да подаде ръка, за да го стигне.

Следователно смисълът на творбата може да се изрази с едно изречение: „Щастието няма утре“. Н. Н. живее в очакване на него, вярвайки, че утре ще има време да го върне. Но същността на щастието е мимолетност и крехкост - ако го пропуснете, то ще изчезне завинаги и няма да има „утре“.

Не се лишавайте от щастливи минути, в очакване на идеалния момент, както прави героят на Тургенев. Не пропускайте добрите възможности. В крайна сметка те може повече да не се повторят.

Любовта може да излекува човек и да му даде най-прекрасни емоции, но понякога той не намира сили да се бори за това. Загубва се лесно, но е невъзможно да се върне.

Повестта „Ася“ учи да не се страхуваме да бъдем щастливи. Няма нужда да мълчим за това, което е наистина важно да се каже.

Моралът на повестта също е много поучителен. Всеки от нас поне веднъж в живота си съжалява за грешна постъпка или дума, казана от гняв или умора. Но казаната дума не може да бъде върната назад, следователно хората трябва отговорно да подхождат към това, което казват.        

Разберете своите чувства и бъдете честни със себе си и другите

- Но ти, Катя, не обичаш Тихон.

- Не, как да не го обичам! Много го съжалявам.

- Не, не го обичаш. Ако го съжаляваш, не го обичаш.

„Буря” (1860), А. Н. Островски

Островски пише пиеса, в която старият установен ред се бори срещу бързо променящия се свят. Но основният конфликт се случва вътре в героинята на Катерина, която спазва приетите по това време правила и се омъжва за Тихон. Такъв живот я прави дълбоко нещастна. Реализмът на пиесата е доказан от самия живот.

Опитвайки се да угоди на всички, тя не получава и добра дума за това, не живее живота си така, както иска. Катерина мечтае за различен живот и се влюбва в Борис - олицетворение на всичко, от което самата тя е лишена. И в крайна сметка става ясно, че тя не обича мъжа си, но само го съжалява.

Преди да влезете във връзка, разберете какво наистина искате и разберете себе си. Щастието започва отвътре. Не правете компромиси със себе си.

Не си затваряйте очите за навици, които дразнят още в самото начало

„Обломов прекарваше по-голямата част от живота си на дивана, тъй като лежането за Илия Илич  беше нормално състояние. Идеалът му беше безгрижен живот в единство с природата, семейството и приятелите.”

«Обломов» (1859), И. А. Гончаров

Лошите навици, които предизвикват безпокойство още в самото начало на връзката, няма да стигнат до никъде с времето и напрежението ще се увеличи. Говорете с партньора си, изразете притесненията си, защото те няма да се разрешат, а само ще се задълбочат. Не се надявайте, че лошите навици ще се променят дори да ви обещаят. Преценете дали ще можете да живеете после с тях.

Образът на Обломов, лежащ цял ден на дивана, стана каноничен. Героят успява да се вдигне само от внезапна любов към Олга Илинская, активно и прогресивно момиче. Но въпреки факта, че се стига до женитба, подозрителността на Обломов и страхът му от общественото мнение застават на пътя на щастието.

И мързелът му изиграва роля не на последно място за разрива в отношенията им. Неговото безразличие към всичко наоколо притеснява Олга. И всеки ден това прераства във все по-значим проблем, докато не довежда до прекъсване на отношенията. Обломов иска да прави това, което душата и сърцето желаят, дори ако умът е против; никога не се притеснява за нищо. Дори неговият приятел не успява да го извади от летаргията и бездействието. Олга вече не вярва във възможността да „съживи” Иля, да го събуди от тежкия апатичен сън. Преображението на Илия Илич не се случва. Огненото сърце на момичето, нейният развит ум не могат да вдъхновят героя, да променят неговата природа. Обломов и Олга са напълно различни.