Шафран – символ на щастието

Страните от Мала Азия се считат за родината на шафрана

Шафранът е известен като най-скъпата подправка в света. Кулинарните експерти отбелязват неговите изящни свойства и аромат. Лекарите и лечителите смятат, че е панацея за всички болести. Освен това, вярвате или не, шафранът се използва в магията. И според уверенията на знаещи хора, той е много използван в магическите лекарства и ритуали.

Лилавият или син минзухар, от който се получава шафранът, е култивиран и ценен от хората от древни времена. Цветовете му са големи, красиви и ароматни. А истинската подправка са изсушените близалца. Всяко цвете съдържа само три близалца и за да се получи килограм шафран, са необходими 200 хиляди цвята. Страните от Мала Азия се считат за родината на шафрана.

Pixabay

В астрологията шафранът се свързва с елемента огън. В него доминират пречистващи и лечебни принципи, символизиращи силата и щастието. Той е покровителстван от Слънцето. Преобладаващият цвят е жълт. Подправката е особено полезна за всички огнени знаци от зодиака и хора, родени под знака на Риби.

Шафранът помага на хората да намират хармония и спокойствие. Перфектно възстановява умствените сили, а също така е в състояние да събуди в човек както възвишена любов, така и земна страст. При употреба, в душата и тялото стартира лечебна програма, като шафранът отделя своята топла и ярка енергия, възстановявайки нарушения баланс на силите.

Приложенията на средствата са много разнообразни. Това са ароматни масла, мехлеми и смеси, пръчици за пушене, чайове, настойки и отвари.

Поради своите полезни свойства шафранът се използва широко във фармацевтичното производство в източните страни. С помощта на неговия екстракт се приготвят до 300 лекарствени продукта. Последният е част от хранителните добавки и капките за очи.

Запарката от шафран се използва като стимулант при сърдечни и стомашно-чревни заболявания, левкемия, цистит, уретрит, по време на епилептични припадъци. Действа като аналгетик, седативно, диуретично, спазмолитично, противовъзпалително, бактерицидно средство. Облекчава стреса, успокоява нервната система.

Шафрановата настойка е естествен антибиотик. Прочиства кръвта, стимулира образуването на нови кръвни клетки, насърчава подмладяването на тъканите. В медицината на източните страни се използва за лечение на заболявания на храносмилателния тракт и гинекологични заболявания, чревни полипи, катаракта, безсъние, хемороиди. Ефикасен е при трудно заздравяващи язвени рани, премахва камъни от бъбреците и жлъчния мехур.

И така, наследствените вещери и лечители използват шафрана за: връщане на изгубената любов, да се събуди любовта и страстта в човек ( афродизиак), да се възстановят умствените сили и човек да започне да се наслаждава на живота, да се преодолее страха и вълнението, прогонване на различни демони, включително мързел и апатия (добавя се към храната), справяне с разрушителното негодувание, гняв и омраза.

Лилавият минзухар или шафранът се използва още да прогонва тъгата, успокоява и придава увереност и желание за живот. Добавен в храната, шафранът отлично прогонва демоните от човешката душа, а с тях и мързела и апатията. Напитка с добавка на тази подправка, засилва ясновидските способности. Смята се, че шафранът може да осигури връзка с духовете и другия свят.

Синият минзухар има способност да прочиства пространството и да неутрализира  негативното енергийно-информационно поле. В Персия бременните жени са го носели в себе си за лесно и бързо раждане.

Смятало се, че растението помага на човек да постигне хармония със себе си, добавя любов към живота, увеличава любовната енергия и оптимизма. В страните от Изтока се смятало, че венчелистчетата на шафран задълбочават способността за житейска философска мъдрост, не дават на човек възможността да забрави дома и близките.

Британците вярват, че под влиянието на шафрана мъжете започват да приличат на средновековни рицари. Растението разпалва романтично настроение, задълбочава чувствата и тласка мъжете към благородни дела.

Лилавият минзухар – това е магията на умиротворението. Химията тук играе важна роля в чудодейните свойства на шафрана. Благодарение на богатия си химичен състав от витамини и минерали, подправката регулира метаболизма, хормоните, подобрява храносмилането и съответно усвояването на хранителните вещества. А когато тялото се насити на всичко, се появяват радост, смях и добро настроение.

Не случайно в епохата на древна Гърция лилавият минзухар е олицетворение на Богинята на утринната зора - Еос. Синият минзухар е едно от първите цветя, които цъфтят през пролетта и се смята за символ на обновяването на живота и природата. Някога на остров Санторини е имало голямо светилище, посветено на това цвете.

Някои народи вярват, че за да предизвикат вятъра, е необходимо да се хвърли шафран от голяма височина, например висок хълм или планина.

Според исторически източници шафранът е получил широко разпространение по време на минойската цивилизация (Егейската цивилизация от бронзовата епоха на остров Крит, 2700-1400 г. пр. н. е.) от гръцкия остров Крит. Той е въведен в Европа по време на кръстоносните походи, през 1096-1270 г., а след това се разпространява на запад от Средиземно море. Шафранът като подправка е познат в Англия от първата половина на 16 век, от времето на крал Хенри VIII, когато, за да се засили опияняващия ефект на шафрана като афродизиак, се добавял към виното.

Лечебните свойства на растението са известни от китайските медицински книги от 2600 г. пр.н.е. Информация за шафрана е дадена и в египетските папируси от 1500 г. пр.н.е.

Pixabay

Шафранът може да се използва за сладки и солени ястия. Особено подходящ е за ориз, картофи, домати, сосове, бульони, зеленчукови супи, риба и морски дарове, всички видове месо. В сладкарството се използва за кексове, пудинги, кремове, сладоледи, плодови желета. Може да се приема като чай.