Тайните на дълголетието на тибетските монаси

Тайните на дълголетието на тибетските монаси представляват интерес за мнозина. Както знаете, монасите са много спокойни и разумни хора. Техният живот е точно и вярно подчинен на вътрешното спокойствие, хармония и развитие. Те не бързат за никъде и вземат всичко необходимо от живота, без да разменят нищо за дреболии и незначителни дразнители. На тях са подвластни и известни тайните на красотата, младостта и дълголетието. Всички тези данни са обвити в митове и тайни, а за тези тайни мнозина са готови да отделят немислими пари, само за да се докоснат до вечността. И така, какви са тайните на дълголетието на тибетските монаси?

Тибетските монаси водят отшелнически начин на живот, по-голямата част от времето си прекарват в медитация, молитва, йога, благодарение на това постигат вътрешен мир и сила, която протича в тях. Те са напълно способни да се абстрахират от външния свят и да се потопят в себе си, като по този начин запазват в себе си жизнената енергия, която повечето хора изразходват напразно и за безполезни неща. Те напълно се измъкват от суматохата, речта им е лаконична и лишена от емоции, което поддържа нервната им система в състояние на катарзис. Отказът от безпокойство, нерви, стрес, тревоги, суета дава свобода на мисълта и насочва жизнената енергия към нужните точки на дълголетие, заобикаляйки хаоса и суетата, които изсушават човека.

Ежедневието е не по-малко важно. В него всичко е планирано и разчетено по час, без отклонения от рамката и границите. Храненето, лягането, почивката, медитацията, за всичко са отредени точни и необходими часове, благодарение на които биоритмите се  изравняват и заемат правилната позиция. Важен е сънят, който е 8-9 часа и позволява на менталната част да си почине. Трябва да се ляга 2-3 часа преди полунощ и събуждане в 6 сутринта, така се постига хармония между личността и света около нас.

Освен почивка и релаксация, монасите приветстват умерената физическа работа и усилие, защото така в здравото тяло се постига здрав дух и хармония с околната среда. В манастира монасите водят собствено домакинство, което им осигурява храна и им позволява да поддържат необходимата активност. Трудът в полза на себе си дава всичко необходимо за организма. Монасите прекарват много време на чист въздух, водейки бавни дълги разходки, които перфектно разпределят кръвта по тялото и поддържат функционалността на мускулите и органите.

Важен елемент от тайната на дълголетието на тибетските монаси е умерената диета, която наред с дозираните натоварвания поддържа физическата обвивка на човек. Ежедневната диета на монасите е проста, собственоръчно отгледана храна, консумирана в малки количества на чести интервали (на всеки 2-3 часа). Монасите ядат толкова, колкото да поддържат живота в себе си, преяждането е строго забранено, защото стомахът се разтяга, проявява се затлъстяване и всичко това разрушава физическата част на човек, което е недопустимо.

Духовният живот на тибетските монаси е твърде своеобразен и е извън границите на ежедневието и човешкото разбиране. Главният елемент е равновесие и липса на суетене, точно като плавно течаща река, чиято посока отдавна е избрана и известна. За да практикувате такъв начин на живот, са необходими години, само така ще постигнете хармония със себе си и ще се отървете от пороците, които съкращават живота ви.

 Тайните на дълголетието на тибетските монаси по своята същност не са такива тайни, те са просто норми за здравословен начин на живот, които се прилагат и следват за дълъг период от време. Това е един вид философия на здравословния начин на живот. Дълголетието е комплексен и сложен процес, не може да се постигне с няколко тренировки, добре е да се мисли за спазването му още в зряла възраст, а не когато старостта започне да се прокрадва.