Завистливите хора

Според Бърнард Шоу „изобилието от завистливи хора е плашещо, но отсъствието им е тревожно“.

Завистта е силно чувство. Ако погледнете в Библията или в книгите на мъдреците, ще срещнем едно и също нещо: завистта е навсякъде осъждана, навсякъде тя се нарича лоша черта на характера. В християнското учение завистта е класирана сред седемте смъртни гряха. На никой не му харесва да му завиждат,  защото отрицателната енергия, която идва от завистливите хора се усеща като нещо лепкаво, досадно.

Има няколко ефективни начина да определите завистниците сред вашето близко обкръжение. Завистливите хора могат да скриват истинските си чувства и да демонстрират „огромната си радост” за вас. Сами чувствате, че радостта им е фалшива и изкуствена. Струва ви се, че вашите близки приятели няма за какво да ви завиждат, но се оказва, че често те изпитват именно това чувство. Завистливият човек винаги иска да има това, което вие имате или сте постигнали.

Ако човек започне активно да взема участие във вашия живот, това също може да е признак на завист. Ако прекалено много започне да разпитва и да се интересува от всякакви подробности около живота ви, това също може да показва неговата завист. Завистливият човек може да бъде разпознат също по интонацията (твърде много симулира).

Завистливият човек често ще обезценява и омаловажава постижението ви. Трябва да сте подготвени за това. Най-добрият начин е веднага да поставите човека на мястото си. Няма нужда да се ядосвате. Просто приемете, че този човек не успява и по този начин се опитва да успокои сам себе си, като подценява вашия успех.

Хората, които са успешни, креативни, жизнени, на тях често им завиждат, дори и да не са дали повод за това. Надарените, ентусиазирани хора щедро даряват своите идеи, мисли, своята помощ. И в този момент някой тайно завижда, замисля дребни машинации, неусетно се потапя в завист и приписва на „щастливеца“ изфабрикувани обвинения и несъществуващи качества. Представете си: вие просто си живеете, а някой зад гърба ви тъче интриги, разпространява слухове и лъжи, устройва ви изпитания.

Завистливите хора не са за подценяване. Завистливите колеги могат да нанесат сериозен удар на кариерата ви, да разрушат отношенията с други колеги и да причинят сериозни проблеми, свързани с работата. Завистлива приятелка също може да ви причини не малко неприятности. Не всеки е готов да се радва на късмета ви, така че споделяйте радостта си само с тези, в чието отношение сте напълно уверени.

 Човек завижда точно за това, което сам иска да има или да постигне. Можем само да му съчувстваме. Той все още няма това нещо или определено постижение, заради което ви завижда.

Ако конкурентите или съперниците ви виждат като по-силен човек, поздравете се и живейте доволно живота си. Простете на тези, които са по-слаби в мислите и чувствата си. Оставете ги да се справят сами с това, което ги яде отвътре. Вървете към целите си, осъзнавайки, че е неизбежно да имате противници и врагове.

Ето защо, ако ви завиждат, считайте за обществено признание, че с вас всичко е наред и животът ви изглежда безоблачен и щастлив за някого. Нищо чудно, че умните хора казват: „По-добре е да предизвикваш завист, отколкото съжаление“.

Основата на това негативно чувство е желанието на завистливия човек да има същото нещо като човека, на когото завижда. Но по някаква причина завистливият човек вярва, че няма да може да го получи. Когато някой е сигурен, че самият той може да постигне всичко, не завижда, а постиженията на други хора са стимул за него. Виждайки ги, той мобилизира всичките си сили и започва да действа, за да постигне успех.

Лео Монтаде, професор по психология от Триер, прави разлика между „черната“ завист, тоест острата враждебност към ближния, без значение какво прави, и „бялата“ завист, която насърчава човек да се състезава и може да се превърне в стълба за успеха.

Хората по различен начин изявяват завистта си в зависимост от нивото си на развитие – някои го правят под формата на злонамерени изявления, други могат да се вдъхновят, да вземат пример и да започнат да правят нещо, което да има същия резултат. Когато завистта става отправна точка за придвижване към своята цел, тогава тя може да бъде полезна.