Животът е наистина прост, но ние постоянно го усложняваме

Това са думи на китайския древен философ и мислител Конфуций.       

Да, за всеки човек могат да дойдат трудни времена, така наречената черна ивица, както казват руснаците. И вместо да се вайкате, е много по-ефективно да си зададете въпроса: какво да правите? И тогава се оказва, че тези неприятности са ни били нужни. Нужни, за да научим нещо. Необходими, за да станем по-добри.

Всеки от нас е правил, прави и ще прави грешки. И тук важното е как се отнасяме с тях. Ако ги считаме за поражение, разстройваме се и се оплакваме от несправедливостта, то в крайна сметка се оказва така. Получаваме безсмислена загуба, която вреди на самочувствието ни и най-лошото, не ни учи на нищо.

Но всичко може да бъде напълно различно. Ако приемем грешката не за поражение, а за възможност да станем по-добри, тогава всичко ще се обърне с главата надолу. Това, което би могло да бъде загуба, изведнъж ще се превърне в удобна възможност да научим нещо и да си направим полезни изводи. Това ще бъде следващият градивен елемент в нашето развитие.

Трудните времена не могат да продължат вечно. Но ако човек сам усложнява всичко - това е завинаги.

Да, обикновено ние сами усложняваме всичко и по никакъв начин не можем да се отървем от този лош навик.

По-точно усложнява го нашия неспокоен ум. Той поражда много съмнения и празни размисли, което прави всичко да ни изглежда по-сложно, отколкото е в действителност. Човек с неспокоен ум лесно може да потъне в мислите си, като по този начин пропуска уникални възможности. Оказва се, че човек бездейства поради факта, че вярва, че всичко е твърде сложно и трудно.

Не е нужно да навлизате в ненужни и маловажни подробности.

Има смисъл да подчертаете най-важното в живота си и да изхвърлите всичко ненужно.

И просто да правите това, което е важно.