Зюмбюл – цветето на дъжда

В древен Рим зюмбюлът се е считал за цвете на радостта, забавлението и младостта

 

Зюмбюл

 

Не знам защо, но толкова обичам

едно-едничко цвете в пролетта

и винаги аз името му сричам

в най-праведния храм на любовта.

 

Щом зимата подгонена отлитва

с намръщените си последни дни,

листенца то подава и пониква

и синкаво започва да цъфти.

 

А може би затуй го аз обичам,

че то е пръв цъфтеж на пролетта

или защото спомена сърдечен

събужда в мойта ласкава душа.  

 

Кръстьо Хаджииванов

 

Зюмбюлът с неговата божествена красота и неустоим аромат е цвете на Венера. Древните гърци смятали зюмбюла (от гръцки Hyaсinthus ) за любимото цвете на бог Аполон. Легендата разправя, че Хиацинт, синът на царя на Спарта, бил любимец на Бога. Често се развличали заедно в спортни и състезателни мероприятия. Веднъж Богът на западния вятър Зефир поискал да се присъедини към тях, но те не го приели. Те така се забавлявали, че той им завидял. Пуснал вятъра тъкмо, когато Аполон хвърлял своя диск и така ранил смъртно любимия си приятел. Аполон бил безутешен. Там, където покапала кръвта от раните, той насочил лъчите си и поникнало цвете, което нарекли в негова чест хиацинт. На дъното на чашката върху листенцата се вижда А! А!, вследствие жалостивото вайкане на Аполон. А в древна Гърция в чест на Хиацинт започнали да организират тридневни празненства, в които задължително се провеждали и спортни състезания.

В древен Рим зюмбюлът се е считал за цвете на радостта, забавлението и младостта. Това се дължало на тържествата в чест на пролетната богиня Флора, когато всички се забавлявали и възхвалявали ежегодното обновяване на природата.

Зюмбюлът бил пренесен в Турция, където станал любимото цвете на жената на султана. В Константинопол в двореца на султана имало градина, където растели само зюмбюли. В Турция били наричани “муш-руми”, което означавало „ти ще получиш всичко, което мога да ти дам”. Когато започнели да цъфтят, султанът обичал да се разхожда там с някоя от наложниците си. Чудният аромат на зюмбюла обаче се използвал за лоши цели. Често трябвало да служи за прикритие на упойващи лекарства или отрова. Пръскали от него по букета, който подарявали на жертвата. В закрито помещение ароматът може да доведе до главозамайване или виене на свят даже.

През Средновековието, когато зюмбюлът от границите на Османската империя постепенно започнал да се разпространява в Европа, това цвете се свързвало с богатство, лукс и власт. Само благородни и заможни хора можели да си позволят да отглеждат зюмбюли, които стрували доста скъпо.

Зюмбюлите се появили в Европа благодарение на ... корабокрушение. Кутия с луковици била изхвърлена от вълните до брега, където те покълнали и били забелязани от местните жители.

При появата им в Европа, най-много се зарадвали холандците. Както лалето, така и зюмбюлът са им любимите цветя. Основната окраска на зюмбюла е синя, лилава и бяла. Холандците създали нова, жълта краска. Отначало се отглеждали зюмбюли само в градините на знатните и приближените до кралския двор.  Хиацинтът е любимото цвете на Петър I, който по принцип е бил фен на всичко, свързано с Холандия.

Зюмбюлът много обича вода и не случайно се нарича „цвете на дъжда”. Известни са повече от 300 сорта по целия свят. От една страна цветето е символ на вечната памет, от друга - символ на радостта.

В миналото зюмбюлът е бил цвете на годениците и булките. В деня на сватбата се забождали с бял зюмбюл. Смятали го още за императорско цвете, защото никое насекомо не го полазвало, само пчелата събирала нектар от него.

Магически свойства на зюмбюла

Смятало се е, че изсушените цветове на зюмбюла облекчават лошите сънища и пазят от недобрите хора.

Ароматът на зюмбюли има афродизиакални свойства, които умело се използват от изисканите любовници, за да разкрият чувствеността на партньора.

Ако от семенцата, съдържащи се в главичките на цветчетата, се направи компрес с бяло вино и се наложи върху мъжките слабини, ще предизвика полово желание.

Също така цветовете на зюмбюла се използват от хора, търсещи духовно израстване и самоусъвършенстване. Вдишването на аромата на зюмбюла допринася за самопознание и търсенето на отговори на въпроси за смисъла на живота.

Цветето зюмбюл покровителства особено писатели, поети, художници и хора от творчески професии като цяло, тъй като вдишването на аромата му помага да се разкрие творческият потенциал. Ароматът на зюмбюл е в състояние да очисти човешката енергия, да даде сила на творческата активност и да предпазва от недоброжелатели.

В наше време науката е доказала, че енергията на това цвете е положителна във всякакъв смисъл, което се дължи не само на магическите му свойства, но и на биохимичния му състав. Хармонизирайки психо-емоционалното състояние на човек, зюмбюлът го прави отворен за радост и творение и неуязвим за негативността.

Да отглеждате зюмбюли у дома – създава предпоставка за мир и хармония. Има старо поверие, че в къща, в която цъфти зюмбюл, няма да има кавги и разногласия.

Препоръчва се да закупите зюмбюл, преди да започнете всякакъв нов вид дейност - присъствието му ще ви вдъхнови и ще даде сила.

Ако закупеният зюмбюл пусне двойно стъбло, това обещава радостни събития или непредвидени разходи и дела, които в бъдеще ще се превърнат в радост.

Какви са лечебните свойства на това прекрасно цвете? Освен градински, има и див зюмбюл. Листата му се използвали за лечебни цели, а от луковиците се приготвяли мехлеми. От цветовете се приготвяли различни парфюми и есенции. Козметиката произвеждала лосиони и тоалетни води.

 Лосион от зюмбюл за суха кожа

Вземете цветовете на зюмбюла и ги сложете в тъмно шише, което допълнете с бадемово или зехтиново масло. Оставете на тъмно и хладно да престои две седмици и можете да го използвате след това за маска на лицето. Ако искате веднага да го приготвите, сложете го на водна баня и бъркайте, докато цветовете се обезцветят. След като изстине можете да го използвате.

 Тоник от зюмбюл

Накиснете във вода цветчетата и оставете на слънце 3-4 часа да престои настойката. После разредете с 1/3 водка или бренди, за да не се развали и да го запазите по-дълго време. Можете да накиснете цветовете на зюмбюла в бяло вино в тъмно шише.