Звуците на земята

Задълбочени изследвания на сеизмолози с компютърна техника определиха мелодията на планетата ни като звук холограма

За да се чуят отделните тонове, трябва да сме потопени в космическата тишина на вакуума. Тогава ще доловим звук от случайно докосната струна на китара или звън на камбана. Така пее Земята, докато пътува по своята орбита. Тя поздравява комети, метеори и планети с определени комбинации от звуци. Някои приличат на ехо от тържествен гонг.

Задълбочени изследвания на сеизмолози с компютърна техника определиха мелодията на планетата ни като звук холограма. Преди Първата световна война физиците и сеизмолозите установили, че преди и след големи земетресения от повърхностните слоеве се чуват ритъмни къси и дълги звуци, които пораждат вълни с различна честота на трептене. Те образуват една чувствителна взаимосвързана енергийна мрежа, която опасва цялата планета.

По време на катастрофалното земетресение в Чили на 22 май 1960 година с магнитуд 8,5 по скалата на Рихтер, енергийната обвивка на нашата планета вероятно е претърпяла деформация или пробиви. Учените засичат мощни вибрации с продължително ехо в различни части на света. Те се усещат в ниските слоеве на атмосферата и в подземните пластове, които сякаш се движат в определен ритъм, придружен от странни напеви.

В периода между 1970-1980 година глобалната мрежа за сеизмологични проучвания на рисковите зони установила, че странни шумове звучат на всеки час, дори някъде по земята по това време да е имало земетресение. Изчислено е, че енергийната мощност на планетата е около 500 вата. През 90-те години учените направили компютърни графики на вибрациите в подземните пластове, но загадъчните звуци продължили да ги затрудняват и да не се вписват в нито една научна хипотеза.

Японските учени през 1997 година установили, че в атмосферата присъстват други честоти на трептене, различни от характерните планетарни. Японският екип монтирал свръхчувствителна апаратура на една от антарктическите станции, за да чуят и запишат звуците на планетата. „Това, което регистрирахме, не е мистика, нито техническа грешка“ – споделят те. – „Нашата планета говори и пее. Тя общува като всяко разумно същество“.

През 1998 година към екипа им се присъединяват и други учени от различни страни, привлечени от любопитните и предизвикателни данни. Дали бученето на земните недра преди унищожителен катаклизъм не е предупреждение към хората да напуснат района на бедствието? При подводните земетресения се регистрират друг тип звукови сигнали. Остава фактът, че нашата планета изпраща предупредителни послания, които ние не чуваме и не разбираме. Преди големи катаклизми съобщенията звучат на всеки 54 минути в продължение на 6-10 секунди. На дъното на океана сигналите са по-къси. Японският екип е изградил своя хипотеза, според която някъде в недрата на Земята има команден център, който периодично изпраща сигнали до всички точки на повърхността. Те приличат на звук от мощен гонг, чийто тонове се променят през различните сезони. Планетата пее по-дълго в периода от декември до февруари и от юни до август в посока от север на юг.

Космическите сонди и станции са засичали винаги странни сигнали, които учените обясняват с хипотезата, че планетата вероятно обменя информация с другите тела в Слънчевата система. Доста задълбочен е диалогът й с Марс. Според повечето учени на Марс няма никакъв живот (теза, която започва в последно време да се пропуква), но двете планети редовно обменят някаква информация.

Остава предизвикателството учените да научат езика на планетите, за да разберат какво се „говори” в Космоса.