„Американската хегемония в ерата на Тръмп“

 Винсент Кампос е бивш дипломат, стратег и анализатор в сферите на политиката, енергетиката, сигурността и отбраната.

 

Той е и бивш говорител на Бюрото за енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ, а между 2009 и 2011 г. е говорител на посолството на САЩ в България.

 

Живял и работил повече от 17 години в над 60 страни в Латинска Америка, Западна Африка, Източна Европа и Близкия изток.

 

С наближаването на края на първата година от мандата на президента Доналд Тръмп от втория му президентски мандат, началото на 2026 г. може да бъде описано като всичко друго, но не и като конвенционално в сравнение с други президенти на САЩ в съвременната епоха. С оглед на последните му действия във Венецуела, например, как бихте оценили в момента неговите агресивни склонности на международната сцена?

 

Венецуела е отличен пример сред редица други ситуации, които предизвикаха сериозна загриженост и тревога. Като цяло президентът Тръмп полага минимални усилия за изграждане на двустранно и многостранно доверие и увереност между САЩ и техните съюзници и партньори. Напротив, неговите агресивни склонности постигнаха точно обратното.

 

В случая с Венецуела Тръмп отдавна изразява силното си презрение към президента на страната Николас Мадуро, макар че със сигурност не е единственият с подобни настроения. Бившият президент Байдън напълно подкрепяше многомилионната „награда“ за информация, която в крайна сметка би довела до ареста и осъждането на Мадуро, основно за транснационални престъпления. Подобни награди са обичайна практика на Министерството на правосъдието на САЩ и се подкрепят от Държавния департамент на САЩ в сходни случаи с висок обществен профил.

 

Желанието на Тръмп за смяна на режима във Венецуела отдавна беше открита тайна. Пътят, по който той наскоро пое с тази цел, започна основно с унищожаването на предполагаеми наркокораби в открито море — практика, която беше широко осъдена като нарушение на международното право. След това той премина към засилване на съществуващото ембарго, насочено главно срещу транспортирането на венецуелски петрол, което доведе до задържането на петролни танкери в морето. Тези действия, наред с много други, доведоха до силно видимата военна акция и залавянето на Мадуро, която администрацията на Тръмп настояваше да представи като правоприлагаща операция.

 

Тръмп отдавна искаше Мадуро да бъде отстранен от власт и именно това той постигна.

 

Важно е да се отбележи, че настоящите официални цели на САЩ във Венецуела включват американски контрол върху петролните резерви, достъп до критично важни минерали и гарантиране, че венецуелските политики са в съответствие с политиките и стратегическите цели на САЩ. Почти не се споменава значението на демократичните принципи, с изключение на бъдещи избори, но само когато бъдат счетени за подходящи от американските официални лица.

 

Администрацията на Тръмп твърди, че отстраняването на Мадуро е било правоприлагаща операция на САЩ, улеснена от военните и ръководена от Федералното бюро за разследване. Верни ли са подобни твърдения?

 

Връзката между правоприлагащите органи и армията е кодифицирана в американското законодателство и изисква внимателно управление, но има случаи, в които тази връзка е била използвана неправомерно. Подобни случаи често завършват със съдебни дела във федералната съдебна система на САЩ.

 

По отношение на Мадуро връзката с правоприлагането изглежда по-скоро като уловка или вероятно като юридически претекст, за да може Тръмп да осъществи дълбоко вкорененото си намерение — отстраняването на Мадуро от власт. Обичайната практика на Тръмп през целия му съзнателен живот е първо да определи желаното действие, независимо дали то е очевидно законно, а след това да се обърне към екипа си от адвокати, за да намерят правен път за постигане на целта му.

 

Венецуела беше странен случай по редица причини. Официални данни на правителството на САЩ показват, че Венецуела всъщност е второстепенен фактор по отношение на незаконните доставки на наркотици за САЩ, като представлява приблизително 8% от общото количество наркотици, преминаващи през американските граници.

 

В един странен обрат на политиката на Тръмп по отношение на наркотиците, той наскоро помилва бившия президент на Хондурас Хуан Ернандес за заговор за контрабанда на над 400 тона кокаин в САЩ — схема, включваща мащабна корупция в правителството на Хондурас. Ернандес беше осъден от федерален съд на САЩ на 45 години затвор, преди да бъде помилван. Що се отнася до Мадуро, неговото предполагаемо участие в трафик на наркотици доведе до ареста му и физическото му отстраняване от власт.

 

Решенията на Тръмп по редица въпроси с висок обществен интерес често изглеждат произволни и капризни, като в същото време той често изглежда объркан и раздвоен, особено по сложни и комплексни теми. Помилването на един президент, а скоро след това арестуването на друг, ясно следва този модел.

 

Някои южноамерикански държави, както и Мексико, изразиха загриженост относно последните събития във Венецуела, докато крайно десни и ултраконсервативни лидери приветстваха действията на Тръмп. Какво може да бъде общото въздействие върху двустранните отношения със САЩ в региона?

 

Тръмп ясно е заявил намерението си да подкрепя ултраконсервативни правителства в Западното полукълбо, които са тясно съгласувани с неговите политики. Той дори стигна дотам публично да подкрепя предпочитани от него президентски кандидати, като същевременно заплашваше да спре американското финансиране, ако желаният от него кандидат не спечели.

 

Държави като Мексико бяха изключително предпазливи, за да избегнат антагонизирането на Тръмп. Президентът на Колумбия първоначално критикува действията на Тръмп, но бързо смекчи тона си, след като Тръмп отправи заплахи към страната. По същество международните лидери се научиха да стъпват на пръсти, когато става въпрос за каквато и да е критика към Тръмп, предвид неговата история на несигурност и личното му отхвърляне на критиката на всякакво ниво. Те знаят, че Тръмп може бързо да превърне такива държави в политически и икономически мишени.

 

Важно е да се отбележи, че в продължение на няколко години Владимир Путин използва Кремъл като основна пропагандна машина за влияние върху общественото мнение в цяла Европа, особено по време на избори и по ключови политически въпроси. Тръмп издигна „наръчника на Путин“ на ново ниво, като открито и директно се ангажира с най-предпочитаните от него кандидати и с исканията си по въпроси с висок приоритет, използвайки всякакви налични средства за сплашване или икономически натиск, за да постигне целите си.

 

Какво е основното послание относно действията на Тръмп във Венецуела, което международната общност трябва да извлече за собствено разглеждане?

 

Няколко международни експерти, включително и в САЩ, упрекнаха лидерите на ЕС, че не са заели по-твърда позиция срещу Тръмп. Някои дори твърдят, че разделителната и заплашителна реторика на Тръмп не бива винаги да се приема сериозно. Моето усещане е, че тези експерти в по-голямата си част грешат и пропускат същината.

 

Тръмп рутинно прави намеренията си широко известни и това най-често се случва по време на импровизирани медийни изяви, в които прави непланирани коментари, както и по време на безброй партийни събития, където неизменно се оживява и енергизира от възхищението на публиката.

 

Макар някои от коментарите му да изглеждат напълно непрактични, те винаги трябва да се възприемат като ясни предупредителни сигнали, особено когато се повтарят до безкрай. Подобно на обвиненията в наркотрафик срещу Мадуро, при които Тръмп създаде политическото прикритие, от което се нуждаеше за последващите си действия във Венецуела, той не може да избяга от темите за уловка и претекст, докато създава условията действията му да изглеждат от правилната страна на закона.

 

Непрестанните заплахи на Тръмп срещу Колумбия, Гренландия, Канада, Панамския канал и НАТО, наред с други, не бива да се възприемат като някаква дива фантазия, а по-скоро като дълбоко вкоренено намерение, което все още не е напълно реализирано. С оглед на склонността му да пренебрегва международното право, да отхвърля стойността на международните организации и да изпитва презрение към лидери с либерално мислене, Европа — група държави, обединени от обща визия и за която Тръмп твърди, че е създадена, за да унищожи САЩ — трябва да остане предпазлива и подготвена пред лицето на подобна реторика.

 

Трансатлантическите отношения, които укрепнаха в резултат на Втората световна война, бяха едно от най-големите съвременни постижения на САЩ и ЕС. В този смисъл Тръмп никога не бива да забравя, че единственият път, когато член 5 беше задействан, беше когато НАТО откликна в подкрепа на САЩ след атаките от 11 септември 2001 г., организирани от Осама бин Ладен, които доведоха до смъртта на близо 3000 души.

 

Съюзниците и партньорите на Съединените щати се нуждаят от отговорно и надеждно ръководство от Белия дом, което да не включва заплахи и действия, насочени към предстояща американска хегемония. Американската визия и ангажимент към отговорно и надеждно лидерство не могат и не трябва никога да се променят.

 

******

 

Written Interview (Tribune.bg)

Vincent Campos

January 8, 2026

 

Three-Part Series:

 

Part Three

 

“American Hegemony in the Trump Era”

 

Q: As we approach the end of President Donald Trump’s first year in office during his second term as president, the start of 2026 can be described as anything but conventional as compared with other US presidents in the modern era. In view of his recent actions in Venezuela, for example, how would you currently assess his aggressive tendencies on the international stage?

 

Venezuela is an excellent example among a variety of other situations that have caused great concern and angst. In general, President Trump has devoted minimal effort to build bilateral and multilateral trust and confidence between the US and its allies and partners. Rather, his aggressive tendencies have achieved exactly the opposite.

 

In the case of Venezuela, Trump has long expressed his intense contempt for Venezuela’s President Nicolas Maduro, although Trump is certainly not alone with these sentiments. Former President Biden fully supported the multi-million dollar “award” for information that would eventually lead to Maduro’s arrest and conviction mainly for transnational crimes. Such rewards are a common practice by the U.S. Department of Justice and supported by the U.S. Department of State in similar high profile cases.

 

Trump’s desire for regime change in Venezuela had long been an open secret. The path that Trump recently followed to that end primarily started with destroying suspected drug boats at sea, a practice that had been widely condemned as a violation of international law. He then shifted to intensifying the existing embargo mainly aimed against the shipping of Venezuela oil and which led to the capture of oil tankers at sea. These actions, among many others, led to the high visibility military raid and capture of Maduro that the Trump administration insisted on framing as a law enforcement action.

 

Trump had long wanted Maduro removed from office, and that is exactly what he accomplished.

 

Of note, current official US objectives in Venezuela include US control of oil reserves, access to critical minerals, and ensuring that Venezuelan policies align with US policies and strategic objectives. Little or no mention has been made regarding the importance of democratic principles with the exception of eventual elections only when deemed appropriate by US officials.

 

Q: The Trump administration has argued that the removal of Maduro was a US law enforcement operation which was facilitated by the military and led by the Federal Bureau of Investigation. Are such statements accurate?

 

While the relationship between law enforcement and the military is codified in US law and requires careful managing, there are occasions when that relationship had been exploited. Such occasions often end up in legal cases filed in the US Federal Court system.

 

Regarding Maduro, the law enforcement nexus appears more like a subterfuge or perhaps a legal pretext in order for Trump to carry out his deeply-rooted intent, that being the removal of Maduro from office. Trump’s common practice throughout his adult life has been to determine a desired action, whether or not that action was legal on its face, and then turn to his team of lawyers to determine a legal path forward to accomplish his goal.

 

Venezuela was an odd case for a number of reasons. Official US government data indicates that Venezuela is actually a minor player with regards to illegal drug shipments to the US, accounting for roughly 8% of the total amount of drugs crossing over US borders.

 

In a bizarre twist of Trump’s drug policies, he recently pardoned former Honduran President Juan Hernandez for conspiring to smuggle over 400 tons of cocaine to the US, a scheme that included Honduran government corruption on a wide scale. Hernandez had been sentenced by US Federal Court to 45 years in prison before being pardoned. As for Maduro, his own alleged drug involvement resulted in an arrest and physical removal from office.

 

Trump’s decisions on a variety of high profile issues often seem arbitrary and capricious while, at the same time, he often appears confused and conflicted especially with complex and complicated issues. Pardoning one president while soon thereafter arresting another seems to closely follow this pattern.

 

Q: Some South American countries as well as Mexico have expressed their concerns over these recent events in Venezuela while far right and ultraconservative leaders have applauded Trump’s actions. What might be the overall impact on bilateral relations with the US regarding the region?

 

Trump has made his intent quite clear for supporting ultraconservative governments within the Western Hemisphere that are closely aligned with his policies. He has even gone as far as publicly supporting Trump-favored presidential candidates while threating to stop US funding support if his desired candidate did not win.

 

Countries such as Mexico have been quite careful to avoid antagonizing Trump. The President of Colombia had originally criticized Trump’s actions but quickly followed such comments with a softer tone after Trump issued threats against that country. In essence, international leaders have learned to tread softly with regards to any criticism of Trump which, given his history of insecurity along with his personal rejection of criticism at any level. They know that Trump can quickly turn such countries into political and economic targets.

 

Of note, for several years Vladimir Putin has used the Kremlin as his main propaganda machine to influence public opinion throughout Europe, especially in elections and significant policy issues. Trump has taken Putin’s Playbook to a new level by engaging openly and directly with his most favored candidates and his demands in high priority issues while using any intimidation or economic tool available to achieve his ends.

 

Q: What is the main message regarding Trump’s actions in Venezuela that the international community should take away for their own consideration?

 

Several international experts, including those in the US, have chastised EU leaders for not taking a harder stance against Trump. Some have even argued that Trump’s divisive and threatening rhetoric should not always be taken seriously. My sense is that these experts are mostly wrong and are missing the main point.

 

Trump routinely makes his intentions widely known, and this is most often accomplished during impromptu media events where he makes unscripted comments as well as during countless political party events where he always becomes animated and energized by the adulation he receives from the audience.

 

While some of his comments might seem wildly impractical, they should always be regarded as clear warning signals, especially when repeated ad infinitum. Similar to the drug charges against Maduro where Trump created the political cover that he needed for his subsequent actions in Venezuela, Trump cannot escape the topics of subterfuge and pretext as he creates the conditions for his actions to appear on the right side of the law.

 

Trump’s ceaseless threats against Colombia, Greenland, Canada, the Panama Canal, and NATO, among others, should not be viewed as some wild fantasy but rather as deeply rooted intent which has yet to fully germinate. Given his propensity to ignore international law, to dismiss the value of international organizations, and to hold liberal-minded leaders in contempt, Europe – a group of nations united under a common vision and of which Trump claims was created to destroy the US – must remain guarded and prepared in light of such rhetoric.

 

The transatlantic relationship that gained strength as a result of World War II was one of the greatest modern US-EU achievements. As such, Trump should never forget that the only time Article 5 was invoked occurred when NATO responded in support of the US following the attacks of September 11, 2001 which were organized by Osama bin Laden and resulted in the deaths of nearly 3,000 persons.

 

United States allies and partners need responsible and reliable White House leadership that does not include threats and actions of impending American hegemony. That US vision of and commitment to responsible and reliable leadership cannot and must not ever change.

 

####