„Магнитски 2“ – списък за политическа употреба

Ако САЩ наистина искат върховенство на закона в България, трябва да посочат нови санкционирани по Глобалния закон и да огласят доказателства

От две години в България всичко е предизборно. И от всичко се прави политика, като изключим прогнозата за времето.    

Какво друго се оказа списъкът „Магнитски 2“, ако не поредната предизборна касетъчна бомба за политически удари в разни посоки – над енергийните връзки на страната с Русия, над партии, дали заявка за поредно участие в управлението на страната, над прокуратурата и прочиe. За първи път обаче предизборният характeр на новия „черен списък“ не само не бе отречен, но и бе дебело подчертан.

Няма спор, че санкциите на правителството на САЩ по Глобалния закон „Магнитски“ не водят до преки правни последици за посочените лица в която и да е страна от Европейския съюз, в т.ч. и в България. А също, че ограниченията за тях важат на територията на САЩ и по отношение на бизнес контактите им с тази страна. Извън САЩ санкциите служат преди всичко за политическа употреба, като своеобразна мигаща „червена лампа“. Някои ги възприемат като присъда, произнесена без посочване на доказателства, без съобразяване с презумпцията за невиновност, без право на защита от страна на санкционираните. Преведено на народен език – „иди доказвай, че нямаш сестра“.

Кое бе особеното в новия списък на финансовото министерство на САЩ?

Вероятно е съвпадение, но той бе огласен точно един ден, след като Кирил Петков се похвали във фейсбук, че с Асен Василев са във Вашингтон за среща с тамошната българска общност. Пусна и снимка, на която двамата са с 15-ина избиратели, заради които лидерите на „Промяната“ били път до американската столица.

Същия ден, преди да бъде огласен „Магнитски 2“, президентът Радев заяви от Брюксел, че България ще наложи вето на евентуално налагане на санкции на руската ядрена енергетика.

Часове след обявяването на имената на санкционираните в София пристигна г-н Джеймс О’Брайън, ръководител на Службата за координация на санкциите в администрацията на президента Джо Байдън. Целта - да разговаря с президента Радев, с правосъдния министър Зарков и „някои партии“, както той сам се изрази. И да обяви в прав текст, че санкциите имат за цел да подсилят избора на България, който задълбочава нейната интеграция в Европа и сътрудничество със световните компании, както и диверсификацията на енергийните си източници. И че новият парламент веднага трябва да приеме закон за независим главен прокурор. Това особено е много странно, защото българският главен прокурор е независим, поне според Конституцията, а ако не беше, нямаше да е обект на толкова атаки.

Какво накара г-н О’Брайън да престъпи границата на партньорското отношение, с което бе приет в България, и да заговори наставнически, дори заповедно. Сякаш е на среща с представители на някой американски щат. За подсилване на какъв избор на България всъщност апелира той? Ако е за задълбочаване на интеграцията ни в Европа – този избор отдавна е направен. Ако е за сътрудничество със световни компании и диверсифициране на енергийните източници – нали го осъществяваме с „Уестингхаус“ за американско ядрено гориво, в контакт сме и с други мощни компании по повод изграждане на нови ядрени мощности.

Защо гостът свърза санкциите по закона „Магнитски“ с приемането на „закон за независим главен покурор“? Дали защото мнозинството в парламента отказа да гласува проектозакона „Зарков“ за разследване на обвинител №1, а Гешев остава непоклатим на поста си? Или бе ядосан на авторите му, които вместо да представят експертен и консенсусен проект, набутаха в него текстове, обслужващи собствените им тясно-партийни, властови и лобистки интереси. Без да ги е грижа за мнението на магистрати и учени-юристи и осъзнавайки, че газят и Конституцията, и становището на Венецианската комисия – в случая за намиране на баланс между препоръките на Европейския съд по правата на човека и основния ни закон.

Едва ли някой би подложил на съмнение желанието на г-н О’Брайън (и на американската администрация) да допринесe за демократизирането на българското правосъдие и общество. Затова не бива да му се сърдим, че повиши тон. Как да не повиши, след като за две години българските „реформатори“ не сътвориха нищо, с което поне да започнат реална реформа в българската съдебна власт. Стига да не броим отчетеното като „голям успех“ закриване на работещото специализирано правосъдие - създадено и укрепнало със съдействието на не една и две институции и служби на самите Съединени щати.

Законотворчеството бе заместено от чегъртане, пропагандни лозунги, червени линии, липса на политически диалог и търсене на консенсус, скандали, лични нападки, обвинения. В крайна сметка нямаше нито един смислен проект за антикорупционно законодателство и необходими промени в правосъдието.

Сякаш сме заличили безвъзвратно от съзнанието си 45-годшния опит, според който монополът на една партия (или над една коалиция) над съдебното законодателство и налагането на правни норми, за които липсва политически и обществен консенсус, не води до добър резултат. Дори да е налице възможност за външна подкрепа. Тези норми са призвани да охраняват итересите не само на група политически съмишленици, а на всеки български гражданин и на всеки европеец или американец, дошъл у нас като инвеститор или турист.

Не е важно дали във Вашингтон, ден-два преди обнародването на списъка „Магнитски 2“, на г-н О’Брайън или на хора от екипа му са били подшушнати някои нашенски опорки – като например тази за „независимия главен прокурор“ (или на практика за поставянето му под политическа зависимост). По-важното днес е дали трябва да има списък „Магнитски 3“.

Ако наистина искаме да намалим до поносими граници корупцията в държавата, редно е да има. Но и с някое и друго доказателство, ако може! Никога не бихме си и помислили, че това е „шамар“ за държавата - а най-добронамерено партньорско съдействие. Имаме нужда от него.

Защото, както чуваме и виждаме, оказва се в България корупция май продължава да има. Видно е и в енергетиката, и по традиция - с руска връзка. Не беше внос на газ с 30 процента горница, не бяха батерии от компанията с руски капитали „Гемкорп“ за над милиард от европейското финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Дали в случая има доказани корупционни практики, се очаква да каже прокуратурата. Със сигурност информация за това имат и партньорите ни зад граница.

Нали пред истината и закона всички трябва да сме равни?!