„Новите будители“: Високопарни холограми на чуждопоклонничеството

През 10-ти век епископ Константин пише: „Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души“.

Започвам от този цитат, в който се съдържа разковничето на цялата трагедия на съвременния политически живот, на осакатяването на поколения българи, обречени да живеят в нищетата на популисткото посткомунистическо или по-скоро неолиберал-комунистическо статукво, гротеска на незавършилия вече 34 години преход.

Последните дни станахме свидетели не само на грозни кампании, но и на много грозни алегории, свързани с деня, в който почитаме паметта на най-ценното, останало ни от нашите предци от Възраждането и Следосвобожденска България – просветата, образованието и културата. Спасени някак си от мракобесието на турското робство, преминали през кървавия тоталитарен комунистически режим, но умело удавени от днешните „спасители“, шумно „променящи“ (подкопаващи),  последните две години, устоите на един народ, на една държава на повече от 1300г.

Да си позволиш да бъдеш министър с фалшива декларация за гражданство е едно. Това  е квалифициран състав от Наказателния кодекс. Да си министър – председател, а днес и български депутат и да не говориш добре български – пропуск в образованието.  Да си министър, но да нямаш адрес в България – скандално, но не е престъпление. Но да си позволиш да си на поста министър-председател и да носиш титлата „академик“ пред името си и да правиш паралели между ПП-ДБ симпатизантите, Терзиев и народните будители, ето това вече е непростимо. Това е морално престъпление, което не бива да остава безнаказано.

Как беше: „Бъдещето на България зависи от това, какъв избор ще направим - дали ще следваме примера на нашите будители, или примера на Бай Ганьо и Андрешко“.

Държа да отбележа, че Николай Денков завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е построен с парите на двама будители -  братята Евлоги и Христо Георгиеви. Денков носи титлата „академик“ на същата Алма Матер, построена от едни „андрешковци“, по арогантните стандарти на носителите на „новия морал и просвета“ – ПП-ДБ, Терзиев и сие.

Хора, които са се себеотричали в името на България, в името на националната кауза и идеал. Хора, които не са се кланяли на Запада или Изтока, а са противостояли, за да изградят нова и независима България. Един идеал, който днес е напълно разрушен от „новите будители“.

Ами Надежда Йорданова – бившият министър на правосъдието? Отново възпитаник на непрогресивния Софийски университет. Университет, станал възможен благодарение на основополагащите неуморни усилия на Васил Априлов, Никола Палаузов, Петър Берон, Неофит Рилски, Добри Чинтулов, Захари Стоянов, Любен Каравелов, Добри Войников*…

Какво написа тя в „свещената книга“ на умно-красивитета, Фейсбук: „Днес е един от най-любимите ми празници и на него заставам рамо до рамо до в подкрепа на съвременния будител Васил Терзиев“.

Срам! Срам за България и абсолютна гавра с паметта на българските национални герои и будители, без чиято саможертва днешна България би била немислима.

Какъв будител е Терзиев? Отроче на ДС род, племенника на Петър Младенов – хора, допринесли за изтребването на българската интелигенция. Наследник на режим, предал родната си кръв в Македония и предал костите на своя войвода Гоце Делчев доброволно. Кръв от кръвта на коминтерновските предатели, продали делото на Светите Кирил Методий, на братя Миладинови, изтъргували историята и родовата памет на цар Самуил.

Ето това са съвременните „будители“. Шумно налагащи нов морал и подмолно подменящи българщината през привнесени образователни практики, пренаписани исторически факти и шарени фейсбук каламбури, отново копирани от „модерните западни модели“.

Високопарни холограми на чуждопоклонничеството, подиграващи се на Андрешко, Бай Ганьо, Душко Добродушков – непреходни образи, дали своя принос чрез осмиване на нелицеприятните черти на българина, за изграждането на една нова, горда България.

Очевидно паметта на Левски и Ботев отдавна стои просто като пано по стените на кабинетите, а думите, написани от българските будители все повече избледняват в неотворените книги в библиотеките. Защото дори морализаторите от „Дондуков“ 1, развяващи академичните си титли, не са си направили труда да ги разгърнат и въпреки това днес с лека ръка ги окарикатуряват.

Горко на децата ни!

„О, неразумни юроде, защо

 се срамуваш да се наречеш българин?

И не четеш и не говориш своя език“?

Паисий Хилендарски

*Кратка справка на вниманието на „новите будители“:

Васил Априлов, заедно с неговия близък съратник Никола Палаузов – създават първото българско светско взаимно училище в Габрово. С дарените на Априловската гимназия книги през 1840 година се открива първата българска библиотека.

Паисий Хилендарски – монахът, който се е превърнал в знаме на българското Възраждане с едно от най-великите дела в историята ни – създаването на писана българска история, чиято цел е да събуди искрата на патриотизма на народа ни, да му вдъхне самочувствие, припомняйки му славното минало, извоювано достойно от предците ни.

Софроний Врачански – бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература и строител на новобългарския книжовен език. Той е и човекът направил първия препис на знаменитата „История славянобългарска“.

Васил Априлов – помогнал да се построи първото българско светско училище в родния си град Габрово.

Петър Берон – авторът на „Рибния буквар“, въвел нов начин на преподаване, придал европейски вид на нашето образование.

Христо Ботев – национален герой, революционер, поет и публицист, оставил след себе си велики стихотворения като „Майце си“, „Към брата си“, „На прощаване“, „Елегия“, „До моето първо либе“, „Хайдути“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“ и много други.

Димитър и Константин Миладинови – възрожденски патриоти и учители, събрали в сборници много народни песни, пословици, гатанки и обичаи.

Добри Чинтулов – човекът, създал текстовете на най-обичаните песни, които пеем и днес: „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти, любов народна?“. Едновременно с това участва в борбата за църковна независимост и новобългарска просвета. Основава и читалище в родния си град. Пише учебници по български, френски, немски и нотно четене.

Васил Левски, чиято отдаденост и саможертва в името на свободата го превръщат в безусловния национален герои на България.

Любен Каравелов – български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф и безспорен национален герой допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на 19 век.

Добри Войников – писателят драматург, основал първия български театър, с което положил основите на театралното изкуство у нас, подложил на критика чуждопоклонничеството в пиесата си „Криворазбраната цивилизация“.

Неофит Рилски – първопроходник и продължител на идеята за превръщането на българското образование в светско.