„Утъпканите пътеки“ – пример за човешката рационалност или за човешкия мързел

„Тeзи утъпкани пътеки са пример за човешката рационалност. В много държави, общините в новопостроените райони, изчакват поне една година преди окончателно да се оформят пътеките в тези райони, за да се разбере къде е най-удобно на хората да преминават и чак тогава се налива бетон, асфалтира се или се слагат плочки“. Това пише Александър Костов в профила си във Фейсбук. „Други пък твърдят, че тези пътеки са пример за човешкия мързел“, допълва пак той и слага началото на интересен дебат за това какво говори ходенето на пряко през тревата за извършителите на действието.

„Че то обичайно мързеливите са най-рационални“, отговаря Калина Таскова.

Венелина Желева е на близка позиция: „Баща ми /Бог да прости/ казваше: „Накарай мързеливият на работа, да те научи на акъл“. И беше прав. Работливите са добри изпълнители, но мързеливите предлагат добри решения“.

„В конкретния случай е по-скоро мързел май“, смята Глория Петрова.

„Не, те са пример за: „Он че ми каже от къде да мина!“, има друго виждане Красимира Иванова.

Рагнел Попов подчертава, че в много страни хората мислят преди да минат през тревните площи.

„По мои наблюдения тази мързелива рационалност е типична предимно за по-нискоразвити общества, където общата собственост не се зачита. Живея доста години в имигрантски квартал в Дания. Ние, румънците, сомалийците, палестинците, афганистанците, иранците... Това са народите, които се впускат в тази рационалност... Пробиха две триметрови мрежови огради на баскетболното игрище, за да минават така на диагонал“, коментира Ивайло Дечков.