100-те дни разкол в коалицията блокираха държавата

Заложници остават България и гражданите, чиито очаквания към кабинета гарантирано вече клонят към точката на замръзване

Изминаха първите 100 дни, откакто правителството на Кирил Петков и коалиционните му партньори от БСП, „Демократична България“ и „Има такъв народ“ встъпи в длъжност. Буря от проблеми обаче застигна новата власт, като голяма част от тях бяха наследство и от предходните два служебни кабинета, назначени от президента Румен Радев. Появиха се и нови кризи – усложняване на обстановката с COVID и достигане на нива на заболеваемостта от над 11 000 случая на ден, сериозна инфлация, невиждан от десетилетия бум на цените на всички стоки и услуги, нова бежанска вълна и редица други проблеми, които пряко се отразиха на качеството на живота на хората в България.

Какво обаче реално се промени в положителна посока за това време е твърде трудно да се каже, отчитат анализаторите. Изглежда, това което успяха да постигнат Кирил Пеков и хората му от „Продължаваме промяната“, заедно с партньорите им от останалите формации, е да се скарат помежду си по жизнено важни за българското общество теми и да не могат да си разделят постовете в държавата. Съвсем топъл пример за това е раздорът в коалицията относно въвеждането т.нар. „форсмажор“,за който така и не стана ясно дали е самостоятелна инициатива на БСП, или е предварително договорена процедурата между партньорите. Скандалът, който се заформи, след като депутатът от „Продължаваме промяната“ и бивш шеф на Агенцията по горите Александър Дунчев обвини министъра на земеделието Иван Иванов от БСП в липсата на прозрачност и партийни назначения в сектор "Гори", също демонстрира това, че дотук управляващите до голяма степен си играят на „развален телефон“.

По-рано премиерът Петков пък уволни и военния си министър и сочен за дясна ръка на президента Румен Радев – ген. Стефан Янев – заради изказани от него позиции за войната в Украйна, които не съвпадаха, по думите на Петков, с консенсуса на Министерски съвет по темата. Съвсем в началото на мандата на правителството на Петков бяха спрени поредица от скандални назначения във Външно министерство, което се ръководи от кадър на „Има такъв народ“, след публично изнесена информация, че са били агенти на Държавна сигурност. Напрежения имаше и по линията президент-правителство заради високите цени на стоките и услугите, като дори държавният глава, който е смятан за идеолог на настоящото коалиционно правителство, призна, че то не се справя с поредицата от кризи и отправи остри критики към него заради безкрайно дългите им "анализи". Дума, която може да стане лайтмотив на цялото управление дотук.

В областта на правосъдието и сигурността управлението също жъне повече провали, отколкото постижения. Очевиден пример за това е акцията по задържането на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севдалина Арнаудова, поръчана лично от премиера Кирил Петков в противоречие с всички принципи на демокрацията и върховенството на закона, а в последствие изпълнена от подчинените на вътрешния министър Бойко Рашков. Обвиненията на Петков и Рашков към Борисов, Горанов и Арнаудова се провалиха заради липсата на събрани достатъчно доказателства от страна на МВР, а от бързане да се изпълни акцията, тя бе реализирана и при заобикаляне на процесуалните правила, санкцията на съда и законово уреденото взаимодействие с прокуратурата. Забъркан бе и скандал с Европейската прокуратура, а накрая се оказа, че заради провалената акция на МВР у нас ще идва и мисия от европейски депутати, за да провери какво в крайна сметка се е случило с тези шумни арести.

И докато коалиционните партньори на Петков и неговите собствени съпартийци не могат да разделят постовете в държавата, а в същото време показват неподготвеност при изпълнението на важни за държавата политики, поредица институции и органи стоят буквално блокирани, защото управляващите и мнозинството им в Народното събрание депозират силите и енергията си във всичко друго, но не и във важните неща. Така например процедурата за избор на управител на БНБ беше тотално забатачена през последните месеци. През изминалата седмица се оказа, че процедурата за втори път бе стартирана отначало. Малко преди първия опит да се тръгне в посока на избор на управител на БНБ да се провали, в публичното пространство се завъртяха няколко имена на потенциални кандидати, но в коалиционното споразумение на управляващите изрично бе записано, че четирите парламентарни групи ще издигнат обща кандидатура за поста. Това така и не се случи, защото явно консенсус липсва и тук, а апетитът се оказа голям. 

На трупчета стои и изборът на нов главен съдебен инспектор и състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Парламентарната правна комисия трябваше да приеме процедурни правила за избор на нов главен инспектор и инспектори още през средата на февруари т.г., но и това така и не се случи. Вероятно няма и да се случи скоро, защото в случая на управляващото мнозинство, което трудно се разбира дори помежду си, ще се наложи да преговаря и с опозицията – ГЕРБ и ДПС – тъй като според Конституцията тази процедура изисква мнозинство от ⅔ от всички народни представители.

Стоят блокирани и други два изключително важни избора, за които ще е нужен непостижимият консенсус заради изискуемото конституционно мнозинство от 160 гласа. Този за членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, чийто мандат изтича в началото на октомври т.г., както и сериозно забавената процедура за излъчване на конституционни съдии. Съставът на Конституционния съд стои непопълнен с двама съдии, тъй като Народното събрание нито е започнало, нито изобщо е обсъждало старта на процедурата, което безспорно ограничава дейността на най-важния съд в държавата.

Настоящото управление не можа да вземе и единно решение относно кризата в Украйна, помощта, която държавата следва да окаже, както и предоставянето на стабилна и предвидима подкрепа за бежанците, бягащи от войната у нас. Произтичащите от инвазията на Русия ефекти, както и наложените санкции от Европейския съюз, част от който е и България, към момента са непредвидими, а управляващите нямат ясна представа как и дали изобщо ще вървим в посока на диверсификация на доставките на газ, което до голяма степен определя всички сфери на живота на българските потребители. Само в рамките на няколко часа финансовият министър Асен Василев и премиерът Кирил Петков се разминаха в тезите си дали страната ни ще преговаря за сключване на нов договор с "Газпром". Не са ясни и алтернативите.

Приемането на бягащите от войната украинци пък бе оставено на самотек и на отговорността на доброволците, при осезаемо отсъствие на държава от процеса. Единственият който пое инициатива за налагане на ред в хаоса и случването на някаква истинска организация беше главният прокурор Иван Гешев, който предложи базите на прокуратурата за настаняване на бягащи от войната майки с деца.

Обобщението на постиженията на кабинета „Петков“ дотук не показва особени позитиви. В пороя от кризи, с които очевидно не се справя, скандали, битки за влияние и власт, правителството на Петков реално към момента остана да парадира единствено с т.нар. „съдебна реформа“. И тя обаче, както се видя в последния месец, е зациклила в полето на „правното нищо“, а обявените намерения за закриване на специализираното правосъдие и отстраняване на главния прокурор започват да приличат повече на фикс-идея или поръчка от външни за управлението фактори, отколкото на сериозна дейност по законотворчество с цел постигане на ефективно правосъдие. И докато правосъдния министър в кабинета „Петков“ – Надежда Йорданова – изпраща до Висшия съдебен съвет изрезки от вестници и извадки от сайтове за фалшиви новини, заради които претендира кадровиците да уволнят главния прокурор, а гладът, инфлацията и страхът от надвисналата над главите ни война със страшна сила притискат хората от всички страни, държавата буквално стои блокирана заради разкола в правителството. Заложници на този разкол обаче остават държавата и гражданите, чиито очаквания към кабинета гарантирано вече клонят към точката на замръзване, видно от последните социологически проучвания. Именно те показаха преди дни тотален срив в доверието на хората в кабинета и Народното събрание, като министрите получиха 56% отрицателна оценка за работата си, а депутатите – 64%. Резултат, който не търпи интерпретация.