1000 дни съпротива: Украйна в сянката на войната

1000 дни от 24 февруари 2022 г. - денят, в който Русия нахлу в Украйна и изправи на изпитание народа на страната, Европа и света. 1000 дни на смелост, сълзи, търсене на изход и игра на шансове. Равносметките са трудни, а развитието на конфликта – безспорно. Умора има и в двете страни. Малко преди тези 1000 дни Киев да получи дълго чакания стимул и зелена светлина от Вашингтон за употребата на оръжия с далечен обсег по-навътре в Русия. Така потенциално Украйна има шанс да разшири фронта и да ограничи враговете.

Москва пък реши да си внесе севернокорейски войници и да ползва ирански дронове. В деня на мрачната годишнина руският президент Владимир Путин одобри промените в ядрената доктрина на Москва.

Войната отне живота на над 11 000 украинци, повече от 6 милиона живеят като бежанци в чужбина, а населението е намаляло с една четвърт, откакто Владимир Путин нареди инвазията, която започна най-големият конфликт в Европа след Втората световна война.

Военните загуби са катастрофални, въпреки че броят на жертвите остава строго пазена тайна. Публичните западни оценки, базирани на разузнавателни доклади, казват, че стотици хиляди са били ранени или убити от всяка страна, отбелязва Ройтерс. Трагедията засегна семейства във всяко кътче на Украйна, а хората са изтощени от безсънните нощи със сирени за въздушна атака.

През първата година след инвазията украинските войски изтласкаха руските сили от покрайнините на Киев и си върнаха части от територия с изненадващи военни успехи срещу по-големия и по-добре въоръжен враг. От тогава руските сили се настаниха в безмилостна окопна война, която срина източноукраински градове. Москва все още окупирала 1/5 от Украйна и през последната година бавно, но стабилно печело позиции.

„В замръзналите окопи на Донецка област и в горящите степи на Херсонска област, под снаряди, градушка и зенитни оръдия ние се борим за правото да живеем“, написа в Telegram върховният главнокомандващ на Украйна Александър Сирки.

Завръщането на Тръмп, който критикува мащаба на американската помощ, поставя под въпрос обединения западен фронт срещу Путин, но също така повишава перспективата за преговори за прекратяване на боевете. От своя страна Европа винаги е подавала ръка на Киев – финансово, военно и морално.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че точно преди 1000 дни Русия е опитала да заличи Украйна от картата на света. „И в продължение на хиляда дни Русия се провали – заради съпротивата на Украйна и саможертвата на украинските герои. Днес е ден на траур, но и ден на обещание. Обещаваме да продължим да стоим до вас толкова дълго, колкото е необходимо. Можете да бъдете сигурни, че европейската и западната подкрепа ще продължи да тече. 50 милиарда евро до 2027 г. от Европейския съюз. 50 милиарда долара до 2026 г. от страните от Г-7 и Европейския съюз. И сега ние използваме приходите от замразените руски активи, за да увеличим военното производство в Украйна и да поправим вашата енергийна инфраструктура преди зимата. Защото Русия трябва да плати за хиляда дни престъпления и разрушения.

Днес мога също така да обявя допълнителни 65 милиона евро в подкрепа на инициативата за закупуване на училищна храна за украинските деца. Това е инициатива на първата дама Олена Зеленска.

А бъдещето на една държава започва от нейните деца. Русия иска да открадне бъдещето на Украйна. Ние няма да позволим това“, заяви фон дер Лайен. „Бъдещето на Украйна е в нашия Съюз. Вашата свобода е наша свобода. И нашият Съюз е вашият дом“, добави тя във видеообръщение. 

Украинският президент Володимир Зеленски се обърна чрез видеовръзка към членовете на ЕП с благодарност за подкрепата и „затова, че се погрижихте в нито един от тези 1000 дни да не се допусне измяната на европейските ценности“. „Доказахте, че това не са само думи, свързано е с европейския начин на живот. Думите бяха превърнати в дела, в защита на народа ни. Така днес Украйна и партньорите ни в целия свят успяхме не само да спрем Путин да не завземе страната ни, но и да направим така, че той да е по-малък от обединените сили на Европа“, заяви Зеленски. По неговите думи Русия може да бъде заставена с общи усилия да приеме справедлив мир.

Всяка руска заплаха трябва да бъде посрещана със санкции, петролът поддържа живота на режима на Путин, силните санкции са от решаващо значение, добави Зеленски. По неговите думи е възможно броят на севернокорейските войници, привлечени на руска страна във войната, да достигне 100 хиляди. „Путин цели победа, сам няма да се спре и с времето условията за край на войната стават по-тежки, посочи украинският президент. Никой не плува в спокойни води по време на буря“, обобщи Зеленски и благодари за европейската помощ за неговата страна.

„Показахте на света как изглежда истинската храброст“, обърна се към Зеленски председателят на ЕП Роберта Мецола. „Ще продължим да подкрепяме Украйна всеки ден, докогато е необходимо, до постигането на истински мир“, добави тя.

„Украйна никога няма да се подчини на окупаторите и руските военни ще бъдат наказани за нарушаване на международното право“, се казва в изявление на Министерството на външните работи в Киев.

Пред Съвета за сигурност на ООН министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибиха нарече тези 1000 дни „много голямо число“. „От една страна, това доказва украинската смелост в лицето на бруталната руска агресия. От друга, това число доказва неуспеха на международната общност, включително този уважаван съвет, да спре агресията и зверствата“, добави той.

Какво струва руската инвазия на Украйна

Към 31 август 2024 г. Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна е документирала 11 743 убити цивилни и 24 614 ранени в Украйна от началото на пълномащабното нахлуване на Русия. Служители на ООН казват, че действителните цифри вероятно са много по-големи, особено в райони като опустошения пристанищен град Мариупол, който сега е в руски ръце. Украинските прокурори казаха, че 589 украински деца са били убити до 14 ноември 2024 г.

И двете страни обаче внимателно пазят цифрите за загубите като наравно с това има спад на раждаемостта, бежанска вълна и по-висока смъртност.

Русия твърди, че е анексирала около една пета от Украйна, област с размерите на Гърция. През последната година Москва бавно разшири хватката си в интензивни боеве, главно в Донбас. Украйна, от своя страна, предприе първото си широкомащабно нападение на руска територия през август и превзе част от района на Курск в западна Русия.

Икономиката на Украйна също пострада сериозно заради войната. Тя се е свила с около една трета през 2022 г. Въпреки растежа през 2023 г. и досега тази година, тя все още е само 78% от размера си преди инвазията, заяви първият вицепремиер Юлия Свириденко пред Ройтерс. Последната налична оценка на Световната банка, Европейската комисия, ООН и украинското правителство установи, че преките щети от войната в Украйна са достигнали 152 милиарда долара към декември 2023 г., като жилищният сектор, транспортът, търговията и индустрията, енергетиката и селското стопанство са най-засегнати сектори. Общите разходи за реконструкция и възстановяване бяха оценени от Световната банка и украинското правителство на 486 милиарда долара към края на декември миналата година. Цифрата е 2,8 пъти по-висока от номиналния брутен вътрешен продукт на Украйна през 2023 г., според данни на министерството на икономиката.

Енергийният сектор на Украйна е особено силно засегнат, като Русия редовно насочва инфраструктурата си към атаки на далечни разстояния. Украйна е един от основните източници на зърно в света и прекъсването на нейния износ в началото на войната влоши глобалната хранителна криза. Оттогава износът до голяма степен се възстанови, като Украйна намери начини да заобиколи де факто руската блокада. Киев харчи по-голямата част от държавните приходи за финансиране на отбраната и разчита на финансова помощ от западни партньори за изплащане на пенсии, заплати в публичния сектор и други социални разходи.

Всеки ден битка струва на Киев около 140 милиона долара, заяви Роксолана Пидласа, ръководител на бюджетната комисия на парламента пред Ройтерс. Проектобюджетът за 2025 г. предвижда около 26% от БВП на Украйна, или 2,2 трилиона гривни (53,3 милиарда долара), да отидат за отбрана. Украйна вече е получила повече от 100 милиарда долара финансова помощ от своите западни партньори.

И битката ще продължи. Киев обеща, че няма да се предаде. Защото нуждата от мир е по-силна от войната и страха,

Слава на Украйна