20 000 души може да останат без работа: Новите правила за хазарта могат да затворят 800 игрални зали

Браншът предупреждава, че отстоянията могат да затворят легални зали и да лишат бюджета от над 400 млн. евро

Зад цифрите в поредната промяна на Закона за хазарта стоят хора. Служители, семейства, малки и средни предприятия от десетки населени места в страната.

По оценки на представители на наземния хазартен сектор, ако подготвяните промени бъдат приети в настоящия им вид, около 800 от приблизително 1000 игрални зали в България могат да бъдат принудени да прекратят дейността си, а до 20 000 души да загубят работата си.

Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България (СОХИДБ) предупреждава, че наред с ефекта върху заетостта подобен сценарий би имал сериозно отражение и върху държавния бюджет. Според разчетите на представители на бранша потенциалният отрицателен ефект за бюджета може да достигне около 400 млн. евро годишно от преки данъци, такси и други плащания, свързани с дейността и заетостта. Законът ще бъде в услуга и на нелегалния бизнес. 

От браншовата организация подчертават, че не оспорват необходимостта от защита на децата и младите хора, ограничаване на агресивната реклама, превенция на зависимостите и ефективен държавен контрол.

Въпросът на легалния бизнес е друг: необходимо ли е за постигането на тези цели да бъдат затворени стотици вече лицензирани обекти и хиляди хора да загубят работата си?

Представители на Сдружението са заявили пред Министерството на финансите готовност за компромис по едни от най-чувствителните въпроси – ограничаването на рекламата и значителното увеличение на данъчната тежест.

По информация на браншовата организация, в проведените разговори със заместник-министъра на финансите представителите на сектора са приели спиране на рекламата и двойно увеличение на данъчното облагане, при разбирането, че рестрикциите, свързани с отстоянията на съществуващите лицензирани обекти, ще бъдат преразгледани.

Именно запазването на тези ограничения сега поражда най-сериозните опасения на малкия и средния бизнес.

Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България настоява този въпрос да бъде обсъден преди окончателното приемане на текстовете.

Зад понятието „игрална зала“ стои регулиран бизнес, който не може просто да отвори врати и да започне работа.

Организаторите извършват дейност след лицензиране и значителни предварителни инвестиции. Председателят на браншовата организация Милен Тотев посочва, че за част от лицензите след 2024 г. таксата за игрална зала достига до 150 хиляди евро, като правото за извършване на дейност е придобито за определен период напред. 

Проблемът може да бъде обяснен и извън юридическия език. Представете си, че сте предплатили наема на помещение до 2030 г. Държавата е приела плащането и ви е дала право да го използвате до тази дата. Няколко години по-късно правилата се променят и ви казват: трябва да напуснете предсрочно. А въпросът какво става с вече платеното остава без ясен отговор.

За собствениците на засегнатите игрални зали ситуацията е сходна – лицензите и инвестициите са направени при действащи правила и с определен хоризонт.

„Представете си – през 2023 или 2024 г. сте кандидатствали за лиценз и сте платили предварително за пет или десет години. В един момент ви казват, че трябва да преустановите дейността си, въпреки че лицензът ви продължава да действа“, казва Милен Тотев, председател на СОХИДБ. 

800 затворени зали не означават 800 изчезнали места за игра. Това е и един от парадоксите, за които представителите на сектора предупреждават.

Според тях рязкото свиване на лицензирания наземен бизнес не означава автоматично изчезване на търсенето. Опасението е, че част от него ще се пренасочи към нерегулирани или нелегални канали.

„Хазартът няма да изчезне със затварянето на легалните обекти. Рискът е дейността просто да се премести там, където държавата има много по-малка видимост и контрол“, е позицията, застъпена от членове на СОХИДБ.

Димитър Димитров, член на сдружението и собственик на игрални зали във Варна, определя сектора като един от най-силно регулираните бизнеси и предупреждава именно за риск от преминаване на дейност към сивия сектор. 

Георги Петков от София поставя и друг практически въпрос – според наблюденията му на места, където лицензирани игрални зали прекратяват работа заради ограниченията, се появяват по няколко пункта за залагания с различен регулаторен режим. 

Затова СОХИДБ настоява да бъде направена оценка не само колко лицензирани обекти ще бъдат закрити, но и къде ще се пренасочи потреблението след тяхното затваряне.

Ако легалният оператор не може да се показва, как гражданинът ще разпознае нелегалния?

Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България приема необходимостта агресивната реклама да бъде ограничена. Но пълното премахване на възможността лицензираният оператор да комуникира своята идентичност поставя още един практически въпрос.

Как потребителят ще различи компанията, която притежава български лиценз, плаща данъци и подлежи на контрол, от нелегален оператор?

„Ако се забрани изцяло рекламата на хазарта – и онлайн, и външната реклама – как ще се разграничат операторите? Как човек ще разбере кой е легален и кой е нелегален оператор в страната?“ , казва заместник-председателят на СОХИДБ Гавраил Четрафилов.

Сдружението смята, че ограничаването на рекламата и разграничаването на легалните от нелегалните оператори не трябва да бъдат взаимно изключващи се цели.

Най-сериозното притеснение на СОХИДБ остава ефектът върху заетостта.При сценарий със затваряне на около 800 обекта засегнати ще бъдат крупиета, касиери, управители, охранители, технически специалисти, счетоводители, административен персонал и други работещи в сектора.

Това не са 20 000 позиции в статистическа таблица. Това са до 20 000 заплати. До 20 000 работещи хора. Хиляди семейства в София, Пловдив, Варна и десетки по-малки населени места.

Добромир Иванов, член на СОХИДБ, поставя именно човешкия въпрос:

„Какво ще стане с хората, които ще останат без работа, и със семействата им? Решенията не могат да се вземат от днес за утре, без да бъде изчислен този ефект.“ 

Към това се добавя и бюджетният ефект. Според оценки на представители на сектора потенциалната загуба може да достигне около 400 млн. евро, като Динко Миленчев посочва, че към преките данъчни приходи следва да се отчитат и други съпътстващи плащания. 

Секторът посочва и специфичната си данъчна тежест, включително режима, при който за хазартната дейност не се прилага общият механизъм за данъчен кредит по ДДС по начина, характерен за редица други стопански дейности. Този аспект също следва да бъде включен в цялостната оценка на икономическия ефект от законодателните промени.

Сдружението не настоява държавата да се откаже от контрола върху хазартната дейност. Напротив – легалният бизнес има интерес от силен регулатор, ясни правила и ефективна борба с нелегалните оператори, защото именно нелегалният сектор представлява нелоялна конкуренция за компаниите, които плащат лицензи, данъци, осигуровки и изпълняват регулаторните изисквания.

Сдружението призовава преди окончателното приемане на промените да бъде извършена реална оценка на въздействието върху съществуващите лицензи, малкия и средния бизнес, заетостта и държавните приходи и да бъде намерено решение за отстоянията, което не прекратява предсрочно дейността на вече лицензирани оператори.

Защото държавата може едновременно да ограничава агресивната реклама, да защитава децата, да противодейства на зависимостите и да контролира строго сектора, без цената за това автоматично да бъде закриването на стотици легални предприятия.

Ако тези опасения не бъдат чути и не бъде намерен диалог преди окончателното приемане на текстовете, членовете на СОХИДБ заявяват готовност да защитят интересите на своите служители и бизнеса си и чрез мирни протестни действия.

Подобни действия не са целта на Сдружението. Целта е разговорът да се проведе навреме. Защото зад този спор не стоят само лицензи и членове от закона, а се очаква да бъдат заведени и стотици дела. 

Стоят до  20 000 души, които на следващия ден трябва да отидат на работа. Стоят техните семейства. И въпросът дали една законодателна промяна трябва да ги остави без тази работа заслужава отговор преди, а не след като залите вече са затворени.

Хазартният сектор е сред най-строго регулираните и проверявани бизнеси в България. Както посочват представители на СОХИДБ, дори наличието на задължения над 2500 евро може да доведе до отнемане на лиценз – санкция, която практически прекратява възможността дружеството да извършва тази дейност. Именно затова от Сдружението определят като особено проблематична възможността действащи обекти да бъдат принудително затворени преди изтичането на вече издадените им лицензи. Голяма част от операторите са заплатили предварително лицензите си за дългосрочни периоди, включително за 10 години, и са направили съответните инвестиции при действащите към момента правила.  Ако законовите промени доведат до предсрочно затваряне на стотици такива обекти, от бранша очакват да последват стотици съдебни дела срещу държавата, свързани с прекратяването на дейността преди изтичането на платените лицензи. Представители на Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България вече заявяват готовност да търсят защита по съдебен ред при подобен сценарий.