Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. 70-те нови мъченици на дипломацията

Мнения

70-те нови мъченици на дипломацията

70-те нови мъченици на дипломацията - Tribune.bg

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Ако изгонването на 70 руски служители от дипломатическата мисия – било същински дипломати, било синекурни тунеядци или честни шофьори и готвачи, – е радостно събитие, то Кирил Петков успя да помрачи и него. Ако разобличаването на 70 руски шпиони е очистване и облекчение за България, то се случи по един твърде безрадостен и ненавременен начин. Един мъжествен и решителен министър-председател предприема подобни действия в зората на мандата си, те са първата му работа, а не последната в момент, когато е бламиран от Парламента и дори Президентът – неговият политически бащица – не желае да чуе за него.

Така и не разбрахме има ли данни за шпионаж или няма. Но дори и да няма поради незадоволителна ефективност на нашите служби, подобни действия със сигурност са извършвани. Навсякъде по света служителите в дипломатическите служби са се отчитали и се отчитат на родните си разузнавания, всички консулски отдели са на практика официални резидентури на съответните държави и това не е тайна за никого. Ако някой си мисли, че българските дипломати по света, пък и всички други труженици на дипломатическия ни фронт – чиновници, секретарки, радисти и пр. – не се отчитат на разузнаването, горчиво се лъже. И така трябва да бъде, трябва да се отчитат. Да не мислите, че хепънингите на русофилите на язовир Копринка се организират сами? Да не мислите, че сами се организират гражданските охранители на МОЧА? Това са все неща, които се знаят от времената на граф Игнатиев, а не са станали известни между отстраняването на Никола Минчев и вота на недоверие.

Реакциите към дръзкия порив на Кирил Петков бяха забавни. „Това ще блокира за дълги години отношенията с Руската федерация – проплака Вигенин. – Това е ход, който струва ми се, никой не си е позволявал до момента в такива мащаби“. Всъщност дори и самите руснаци не го приемат толкова драматично. Те казаха, че дълбокият Запад ни е принудил да постъпим така и че се държим като капризни деца, които искат да привлекат вниманието на родителите си. Интересно, дали в тази метафора ролята на родителите се изпълнява от самите руснаци? Така или иначе руснаците смятат, че действието на Петков е нелегитимно, не отговаря на мнението на народа, най-малкото защото е взето в състояние на оставка на кабинета. В началото техните медии бяха меки, съобщиха случката и казаха, че сега предстои да се назначат нови хора на мястото на изгонените. Чак по-късно, когато никой от нашите политически субекти не подкрепи Кирчо и той остана сам самичък в своята невротична и набързо импровизирана пиар акция, Митрофанова се одързости да говори за късане на дипломатическите отношения. Не че това зависи от нея. Да видим дали ще ги скъсат, след като вече изтèче срокът на реципрочната им вербална нота днес по пладне. Но и да не ги скъсат, струва ми се твърде хигиенично от наша страна Митрофанова да бъде изгонена. Само тя. Никой друг. За назидание. Пък после ще гледаме кой е шпионирал и кой не е шпионирал.

Както казах в началото, Петков провали хубавото начинание и е естествено, че руснаците няма да пропуснат да го тълкуват именно така: кой си ти, какъв се явяваш, от чие име говориш? Щом си в оставка, означава, че дори и парламентарна подкрепа нямаш, да не говорим за електорална! Вместо да съкруши руснаците, Кирил Петков само ги разсмя. Нещо повече, вдигна им топката, защото ако неговата теза е слабата, то силна остава да е противоположната. В този смисъл Петков постъпи като умен руски агент, колкото и да му се щеше да излезе друго. Но пък и руснаците никога не са били истинска му цел. Публиката, в която той се прицелва, е тук, в България, в София, на жълтите павета пред Народното събрание. Нито крачка по-нататък.

Дефицитът на легитимност изтъкна и Илияна Йотова от името на президентството: „Безпрецедентно е кабинет без доверие в НС да пристъпва към такова действие“, каза тя. Костадин Костадинов (който мрази да го наричат „Костя Копейкин“ и ние се съобразяваме с това) пък каза, че Кирил Петков трябва да бъде поставен под запрещение и да бъде освидетелстван – мнение, което се споделя, впрочем, и от неколцина психолози. Лена Бориславова пък издигна самотен глас в защита на тезата, че изгонването на 70-те не е акт на Министерски съвет, а в частност на Министерство на външните работи, с което изглежда се опита да прехвърли горещия картоф в полето на Станислав Трифонов. Играли ли сте тенис с горещи картофи? Аз не съм опитвал.

От Корнелия Нинова дойде очакваната реакция – БСП спира всякакви преговори за съставяне на правителство с ПППП, което прави съставянето на правителство в рамките на сегашния парламент практически (а и теоретически) невъзможно. Корнелия Нинова не може да не се застъпи за Матушка Русь, но пък и не напусна правителството в оставка, както направи Слави, докато правителството още не беше в оставка. Както някой духовито беше казал: дори и душата на Корнелия да напусне тялото, тялото ще остане вкопчено в бюрото и няма да напусне. По това Корнелия Нинова и Кирил Петков си приличат – премиер и вицепремиер, – и двамата не искат този чуден сън да свърши. Заради това Сега Корнелия най-безсрамно ще се прегърне с Асен Василев, което е все едно да кажеш (когато още се връткаха двамата), че няма да преговаряш с Путин, но с Медведев може.

А пък демократичната общност (или градската десница – не знам как им е по-приятно да ги наричат) изпадна в екстаз: ГЕРБ и ДПС онемяха! Затъкнаха им се устите! Няма какво да кажат при вида на този епохален ход на този смел, решителен и талантлив държавник! Сякаш битката не е с руските шпиони, а с ГЕРБ и ДПС. Какво да правиш: разни хора – разни мнения. Всеки си има своята правда. Бяха в екстаз, докато Борисов не каза, че нотата не бива да се оттегля и не бива да се отказваме от изгонването на 70-те. И съвсем нямаше вид на онемял...

Какво постигна Кирил Петков с изгонването на 70-те? Вдигна рейтинга на „Възраждане“. Развали отношенията с БСП, само и само да угоди на умнокрасивитета (те също мразят да ги наричат така, както и Костадинов мрази да го наричат „Копейкин“, нищо че на времето, още на протестите против Орешарски, сами се определиха като „умни и красиви“). В резултат вече е невъзможно Кирил Петков да бъде отново министър-председател, дори и партията му да се спогоди с останалите отломки от Четворната коалиция в името на гювеча. Това постигна. Сега ще предложат Асен Василев, но какво от това. За хората няма никаква разлика дали ще е Макс или Мориц, Кирчо или Кокорчо. Управлението е същото. Просто единият беше поставен в лъча на прожектора с единствената задача да се държи прилично, докато останалите шумолят на спокойствие зад кулисите, но той не успя да изпълни дори и това. И сега по спешност излиза другият от тандема.

А защо Кирил Петков го направи това, както знаеше, че от него се изисква само да си трае и да изглежда благоприлично? Има два подхода към отговора на този въпрос, наречени съответно „Теория на конспирацията“ и „Бръснача на Окам“. Според конспиративната теория Кирил Петков за последно е обслужил задокеанските си господари, които желаят да скарат България с Русия. Според бръснача на Окам – онази теория според която при няколко възможни обяснения на дадено явление, обикновено вярно се оказва най-простото – всичко е от обикновена тъпотия. Защо, когато се анализират политическите явления, се търсят всевъзможни невероятни комбинации и заплетени ходове, а никой не обръща внимание на обикновената тъпотия? Толкова много неща се случват именно заради нея и по никаква друга причина!

Кирил Петков просто искаше отчаяно да си вдигне рейтинга, без да си дава сметка, че вдигайки го в точка А, то в точка Б го сгромолясва. Искаше също последният му акт да е ярък, оперетен, сензационен, нещо което да засенчи лукавия ход на Борисов с Македония, с чиято помощ Борисов отново се върна триумфално на терена, поне в очите на чуждестранните партньори. А пък снимката на Радев с Байдън тури капак на всичко! Как една суетна душица да не потърси достоен отговор на тези предизвикателства!

Та, според мен, за това става въпрос. Както казваше онзи герой от вечната класика „Вилна зона“: „Аз може да не съм прав, но…“. Не, едва ли изгонването на 70-те ще доведе до конвенционална война с Русия, както се опитват да плашат от сенките някои анализатори. Но че Кирил Петков превърна един потенциално силен ход във фарс и посмешище – това е факт. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

* * *

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Искате ли връщане на хартиената бюлетина?
Покажи резултати Скрий резултати