Ах, тези невъзможни коалиции!

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Десетина дни след поредните извънредни избори революционно настроеното гражданство е в ужас, че би могло да се състави парламентарно мнозинство и без „Промяната“ и ДБ. „Промяната“ гордо отхвърли кървавата и оцапана от пачки и кюлчета ръка на Бойко Борисов, надявайки се да го постави в безизходица, но сякаш това няма да се случи, защото има и други варианти. Напротив, ако някой някого изигра, то Бойко Борисов изигра „Промяната“, като предложи евроатлантизма за общ управленски знаменател. Сега „Промяната“ са в особена ситуация – или да управляват с онези, които изчегъртваха неуморно, макар и не особено ефективно (да не забравяме, че „Промяната“ се роди, единствено за да свали ГЕРБ!), или да признаят, че не са евроатлантици. Те не че особено държат да бъдат, но в момента е изгодно да минават за такива.

Какви са теоретично възможните формули за мнозинство без „Промяната“ и ДБ? Коалиция ГЕРБ, ДПС, Стефан Янев е твърде вероятна. Тези три партии събират 119 мандата, което не е достатъчно, но пък не е и непоправимо, въпреки отсъствието на такъв мощен източник на допълнителни депутати като партията на Слави Трифонов. Стефан Янев е универсалният пълнеж, него всеки ще го вземе, за да му излязат процентите. Вероятно и заради това го подбутнаха да прескочи бариерата. Той е идеалният посланик на Румен Радев във всяка една коалиция.

Коалиция ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“ също е възможна (133 мандата), даже мнозинството е непоклатимо, но няма да се случи заради проруската позиция на Костя Копейкин®. А „Възраждане“ е на тази позиция или само за да се прави Костадинов на интересен и различен от всички останали, или (което вече наистина е досадно) срещу възнаграждение.

И в двата случая (освен ГЕРБ) константата във формулата е ДПС. ДПС е може би най-демонизираната българска партия или поне най-дълго демонизирана във времето. И все пак много хора предпочитат да видят във властта ДПС, отколкото новото ляво в лицето на ПППП и ДБ. И вероятно са прави. ДПС е от старата школа, предвидима професионална партия, почти корпорация в добрия смисъл, отгледала вече цяло поколение компетентни и квалифицирани кадри. Срещу нея пред очите на избирателите стоят неясни организации, едната от които (ПП) получи властта, преди са се е регистрирала като партия, а другата (ДБ) е коалиция от типа „орел, рак и щука“, която дори шетнята на Иван Костов по медиите, на която се наслаждаваме в последно време, няма да успее да реанимира. Лично аз бих бил доволен (без да ангажирам никого с мнението си), ако не видя скоро „Промяната“ и/или ДБ във властта, защото съм убеден, че това са болшевики в зародиш с цялата престъпна арогантност на тази порода. Дано да не съм прав, но белезите са крещящи. И което е още по-страшно – белезите крещят не само у водачите, но и у следовниците. Прави ли ви впечатление, че вече почти безпогрешно можете да разпознаете гласоподавателите на „Промяната“ и ДБ, за агитките да не говорим! И са прави онези, които биха преглътнали ДПС по-лесно от „Промяната“ и/или ДБ, особено ако сравним по парламентарна култура и компетентност депутати, от една страна като (да речем) Йордан (Данчо Ментата) Цонев и  от друга (примерно) Христо (Ицо Хазарта) Петров или Елисавета (Летящата Кодзила Ерато) Белобрадова. Разликата е галактическа.

Големият въпрос обаче е друг. Въпросът е за избора на ГЕРБ – как да постъпят, та хем да оползотворят първото си място и да го превърна в реална власт, хем това да не ги унищожи. Изглежда са решили, че е по-безопасно да търсят съюз с „Промяната“ на принципа на евроатлантизма. Но кой от потенциалните кандидати да управлява заедно с първия, освен „Възраждане“, е против евроатлантизма? Това не може да е критерий, защото въпросът за геополитическата ориентация на Българя не е на дневен ред, геополитическата ориентация на България е безспорна, подразбира се. Поне все още.

Евроатлантизмът е малко бутафорна кауза (а за да се получи що-годе стабилно правителство от толкова разнородни участници, е нужда наистина голяма и безспорна кауза). Евроатлантизмът е лозунг, който звучи вдъхновяващо, но не изразява истинска политическа нужда. В България няма реална дилема между Европа и нещо друго. И какво би могло да е това „друго“? Самостоятелност и неутралитет? Тогава всеки ще може да се гаври с нас, особено след като ликвидирахме армията си. Евразия? Какво е това? Някой виждал ли го е, докосвал ли го е, помирисвал ли го е? Какви са условията да бъдем част от него? Какви ще бъдат последиците? Мистерия! Така че засега евроатлантизмът може да не е особено приятен, но е безалтернативен.

Да ползваш евроатлантизма като обединяващ принцип за съставяне на управленска коалиция, освен че е позьорско, не е и състоятелно, защото не е редно външнополитическа тема да бъде аргумент в решаването на вътрешнополитически въпрос. Безспорно кандидатите за властта трябва да ни запознаят с вижданията си за международната политика, но само като част от микса на своите идеологически, политически и управленски виждания.

Но както вече казахме, Борисов с тази евроатлантическа база за споразумение по-скоро избъзика „Промяната“, предизвика ги, постави ги в трудно положение, отколкото направи опит да търси нещо наистина общо с тях.

Има и една трета възможна коалиция, в която ГЕРБ не е заедно с „Промяната“ и/или ДБ – това е коалицията „Промяната“ + „Възраждане“ + БСП + „Демократична България“ + „Български възход“. Забележете, че без „Възраждане“ не става, а пък „Промяната“ не иска да чуе за ДПС, като не иска и за ГЕРБ.

Ако искате пък да я пробваме нея, а? Това поне си е една монолитна левица както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план. Особено ако „Промяната“ и/или ДБ се отрекат от така предложния им евроатлантизъм.

Тъй че вариантите са четири: една от тези три коалиции или избори до дупка, докато някоя стара или нова партия не се открои над останалите. Не е невъзможно. Граничните партии ще отпаднат, а влошаващото се международно и вътрешно положение ще вдигне избирателната активност и ще обособи по-ярки, по-силни и най-важното – по-легитимни полюси. Вариантът „избори до дупка“ не е непременно тъпчене на едно място. Тенденциите се виждат и сега, просто може би са им необходими повече политически цикли, за да се проявят.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.