Александър Иванов: ГЕРБ няма да позволи повишаване на данъците

Източник: Trud.bg

-Колко сериозна ще е икономическата криза заради COVID-19 до края на годината, господин Иванов?

-Година след началото на безпрецедентната здравна криза, породена от COVID-19, все още никой здравен специалист не може да се ангажира с нейния край. Видяхме ступора, в който изпадна световната икономика в резултат на ограничителните мерки, забранените пътувания и ограниченията върху транспорта през 2020 г., които частично продължават и през 2021 г. Това засегна цели отрасли, а най-значимо туризма, транспорта и производството. Някои анализатори и доклади цитират над 4.3% загуби за световната икономика през 2020 г., като различни държави и континенти са засегнати в различен мащаб според спецификата на икономиката си и водещите си отрасли, които формират БВП на отделните страни.

Със сигурност никой не може да изчисли с точност ефекта на икономическата криза през 2021 г., защото здравната продължава да се развива с 3-та вълна. Добрата новина за България е, че въпреки спада от 5.1 % за 2020 г., Световната банка прогнозира скок през 2021 от около 3,7 до 4,1 според МВФ. Множество неизвестни има в тези прогнози за развитието, като най-силна тежест има забавянето на разпространението на ваксината (в най-голяма степен от производителите) и желанието на гражданите за имунизация. При по-положително развитие от очакваното е възможно развитието на икономиката в Европа и България да се ускори до над 5%. Важни тук са мерките, предприети по ограничаването на стопанската дейност във връзката с пандемията, като в България те бяха и все още са най-краткотрайни и върху най-малко субекти на фона на това, което виждаме в Европа.

-Ще можем ли да продължим с помощта за бизнеса и след 31 май? Какво е състоянието на хазната?

-Мерките, които България приложи, не са крайни и подлежат на моделиране, докато държавата е в постоянен отворен разговор с работодателските и синдикалните организации и търси варианти с възможност на използване и на държавния бюджет, и евросредства, за да подпомага заетостта и оборотните средства за засегнатия бизнес и гражданите, изпаднали в затруднено положение. Бяха предприети множество социални мерки - 60/40, 75/0, 80/20, също и мерки за директно подпомагане на засегнати бизнеси и родители, които останаха вкъщи да гледат децата си в резултат на здравните мерки.

Арсеналът на управлението не е изчерпан, но не може да продължава до безкрай, именно затова залагаме на справянето със здравната криза и възстановяване на нормалните икономически отношения. Над 4 млрд. лв са достигнали до гражданите и бизнеса като мерки за подпомагане и запазване на работната ръка до момента от началото на кризата.

-Кои са упреците, които най-често чувате от симпатизантите на ГЕРБ? Винят ли ви за съюза със СДС, например?

-СДС е член на нашето политическо семейство в ЕНП и е най-близо до визията на ГЕРБ. Партията потърси диалог с нас за съвместно явяване избори като единствен отговор на лявата пропаганда, която набира скорост за съжаление в Европа и у нас. Станахме свидетели как други политически формации, които се обявяват за десни, на предходни избори залитнаха и се обединиха с БСП (месните избори в София 2019), за да търсят политическа представителност, загърбвайки дясната идея. Затова искаме да дадем ясен сигнал, че в следващ парламент ГЕРБ и СДС могат единствено на представляват ценностите и идеите на автентичния десен избирател, желаещ стабилност, растеж и заетост. В края на 4-годишния мандат, третият кабинет на Бойко Борисов има с какво да се похвали във финансовата сфера. България направи най-решителната си крачка в евроатлантическото си приобщаване след приемането ни в ЕС, а именно това, че държавата ни бе приета за член на валутно-курсовия механизъм ERM II и банковия съюз, като част от усилията на страната да влезе в еврозоната. В доклада на Организацията за икономическо развитие и сигурност (ОИРС) от януари тази година се казва: “Преди пандемията поредицата от структурни реформи, успешната интеграция на български производствени фирми в глобални производствени вериги и стабилни макроикономически политики доведоха до петгодишен растеж, надхвърлящ 3%, бързо покачване на реалната работна заплата и спад на безработицата до исторически минимуми. Икономическият преглед сега предвижда 3,3% растеж на БВП през 2021 г. и 3,7% през 2022 г. след спад от 4,1% през 2020 г.”. Признание за успешните политики в продължаващата борба с безработицата (рекордно ниски нива преди 2020г.) са дългите години на балансирани държавни бюджети, високият икономически ръст, темпът на увеличение на заплатите. Важна политика, към която ГЕРБ се придържаше и на която продължава да залага въпреки опитите на опозицията да прокара по-високи данъци за българските граждани и бизнес, е съхраняването на данъчната политика към граждани и бизнес и запазването на най-ниските данъци в Европа, което гарантира свиване на сивия сектор и привличане на инвестиции в България.