Александър Симидчиев: Парите за здраве потъват в схеми с обществените поръчки

Къде потъват парите за здраве у нас, как се преразпределя публичния ресурс и защо има недостиг на медикаменти Tribune.bg разговаря с народния представител от ДБ д-р Александър Симидчиев. 

Д-р Симидчиев, 100 млн.лв. не се намериха за заплати на млади лекари и специалисти по медицински грижи миналата година, а сега се заговори за 900 млн.евро. дефицит още в средата на февруари?

Много е нестабилна обстановката като цяло.

Казвате, че не е въпрос на пари, а е политика?

Парите винаги могат да бъдат преразпределени по подходящия начин. Истински големият проблем в здравната ни система не е наличието или отсъствието на пари, а тяхното разпределение там, където те ще свършат най-голяма работа.

Ако парите отиват в не толкова ефективни дейности, парите няма да стигат. Това е една от причините да смятаме, че голяма част от медицинската помощ трябва да се изтегли в първичната, извънболничната и профилактичната дейност.

Трябва да се съсредоточим в профилактиката и превенцията, а болничната помощ да бъде финансирана само за това, което не може да бъде направено в извънболничната помощ. Затова казвам, че наличието или липсата на пари

не е отговор на проблемите ни, а въпросът е в това как се разпределят средствата за здраве. Всяко евро, влизайки в здравната ни система, трябва да извършва максимум работа, а у нас парите потъват в схеми и няма да се случи.

Къде да търсим схемите - при лекарствата, в издръжката на болничните заведения?

В обществените поръчки в здравния сектор и в най-голяма степен това засяга неефективните обществени поръчки в болниците в т.ч. при изхранването. 

Настоявахте да се провеждат обществени поръчки и в частните лечебни заведения, но не го приеха в зала?

Предлагахме го само за тези частни болници, които ползват публичен ресурс.

Работят с НЗОК, това имате предвид?

Да, защото това са пари, които се събират и ползват публично. Не може да дискриминираме едни болници спрямо други. Те ползват един и същи ресурс и трябва да действат по едни и същи правила.

Защо има съпротва сред собствениците на частните болници?

Защото има причина. Защо държавните болници не се съпротивляват!

А при лекарствата какво се случва, има ли ефективен контрол?

Изпълнителната агенция по лекарствата е изцяло отговорна за лекарствената политика в нейната регулаторна част, т.е. разрешаване на внос или износ и какво се случва по цялата верига - вносител, търговец на едро, търговец на дребно.

Това е добре регулиран проблем и аз не виждам драми освен в случаите с нерегулираните медикаменти по Наредба 10, които се внасят за редки заболявания. Там има проблеми, защото сегментът е недостатъчно регулиран.

Имате предвид, че тези медикаменти могат да се реекспортират по-бързо?

Да, иначе ние имаме система - Българска организация за верификация на лекарствата/БВЛ/. Там от вноса производителят зарежда едни кодове, които след това при всяко преминаване на медикамента по веригата до реализирането при даден пациент, се отчитат тези кодове, 

за да не могат да влизат фалшиви лекарства в системата. Освен това, БВЛ помага да няма лекарства, за които да се твърди, че са приложени на даден пациент, а всъщност да бъдат изнесени. Имаме достатъчно контролни механизми. Те трябва да се спазват.