Александра, която свали 42 кг. за 9 месеца: Ние сме това, което сме наследили от предците си

Доста клишета разбивам в книгата си, поради което много хора ми се дразнят, казва тя

Александра Иванова е телевизионен продуцент и автор на книгата „Размерът има значение (Размерът на талията)“ и „Размерът има значение 2. Наръчникът“. Била е цирков артист, но с годините натрупва доста килограми. Взима живота си в ръце и ycпявa дa cвaли 42 ĸг зa 9 мeceцa, дa възвъpнe caмoчyвcтвиeтo cи и дa ce ocвoбoди oт peдицa бoлecти, пpичинeни oт нaднopмeнoтo тeглo. Toзи невероятен peзyлтaт тя пocтигa чpeз cиcтeмaтa „Healthy Beauty & Energy“, ĸoятo e коренно paзличнa oт вcичĸo пoзнaтo. Александра Иванова скоро ще стартира и специални програми за желаещите да се посветят на здравословния начин на живот. Предстои и издаването на третата ѝ книга, която ще бъде посветена на родовата памет. Следващата книга ще се казва: „На какво не ме научи мама“!

Как се случи тази забележителна промяна с Вас? Какво е необходимо, за да тръгне човек в правилната посока?

Това не е толкова промяна, колкото връщане към природата. Реших да бъда себе си. Просто, защото разбрах, че рано или късно човек се връща към природата си. Това, което може би го преживяват стотици хиляди жени, го преживях и аз. Спрях да правя една и съща грешка и да очаквам различен резултат. Както казва Айнщайн „Безумие е да правиш едни и същи грешки и да очакваш промяна“. Това, което аз правех е десет години да се мъча да отслабна с какви ли не диети, с какви ли не съвети от интернет, с какви ли не хапчета, с какви ли не идеи, които дава съседка, приятелка, даже и най-любими хора. В крайна сметка реших, че чисто и просто трябва да заживея според природата си.И стана! Всъщност смятам, че отслабването въобще не е важно. След като успях да се справя със себе си и успях да оздравея, и успях да заживея нов живот, на практика аз живея нов живот в момента, аз осъзнах, че отслабването просто е страничен ефект на оздравяването.

Кога решихте да поемете своя път по системата „Healthy Beauty & Energy“?

Девет, десет години се опитвах да отслабна и накрая се хванах с нещо, което е изключително естествено и природно. На първо място застанах пред огледалото и си зададох въпроса – Какво искам? След това започнах да живея според начина, по който нашите предци са живели. Става дума за прочутия нисковъглехидратен-високомазнинен режим, който е световно известен някъде от средата на миналия век. Страшно много спортисти в цял свят живеят според него. Когато прочетох внимателно за какво става въпрос, когато проучих различни специалисти, реших, че просто ще живея по начина, по който са живели моите предци.

По какъв начин духовното преобразяване се отразява на външния вид? Това ли е пътят, да се погрижим първо за душата си?

Не. Ето това е грешката. Това са клишетата, на които хората робуват. Едни от хората вярват в източни, други в западни философии, в религии, в психологии, в генетика. Всички възможни теории аз ги отхвърлям и казвам едно просто и елементарно нещо „Ние сме това, което сме наследили от нашите предци“.Това не е само материя. Това е и мисъл, това е интелект, това е всичко, което носим в себе си, освен стомаха. Когато хората говорят за диета, те грешат. Когато хората говорят за внушения, те грешат.Когато говорят за духовност, те грешат. Когато говорят за това, че едно човешко същество е съвкупност и от ум, и от дух, и от тяло, тогава най-после те осъзнават, че ние сме нещо по-висше, отколкото едно растение или една крава.

Бихте ли дали съвети на всички тези, които сега тръгват по Вашия път?

Аз не давам никакви съвети на хора, които са решили да търсят бързи решения, решили са да намерят чудотворното хапченце и искат готов режим, и ми казват „Дай ми режима ти“!Не, не мога да го напиша, не мога да дам по час и по ден калории, цветове и комбинации. На първо място човек трябва да използва интелекта си, мозъка си. Започне ли да мисли, започне ли да разсъждава, ще стигне и до разбиране на това какво всъщност е той самият. Книгата ми е забранена за мъже, защото това, за което говоря е по-разбираемо за жени.Ние имаме тези проблеми. Мъжете имат друг метаболизъм, имат и друг мироглед. Те възприемат и по различен начин задачите. Ние жените придаваме излишни тежести върху себе и върху мисленето си. Нещата са много по-простички. Заставаш пред Огледалото и действително се питаш „Абе всъщност аз какво искам да постигна – искам ли да боледувам, искам ли децата ми да ме гледат на стари години, искам ли да съм вечно нещастна, искам ли да слушам някой друг да ми диктува какво и как да ям, рекламите от телевизията да ми казват какво е здравословно. Безмислено е! Нашите баби не са имали такива неща, пък са живели добре, поне здравословно, емоцианално!

Защо хората се страхуват да направят тази решаваща крачка, това липса на воля ли е?

Думата „воля“ е мръсна дума. Когато човек използва воля, означава, че използва по някакъв начин насилие, по някакъв начин насилва тялото си или духа си. Аз смятам думата „воля“ за изключително вредна. Всички хора, които са свикнали с идеята насила да правят нещо с тялото си, те просто правят неща, които не разбират, те просто насилват тялото и ума си, духа си да правят каквото и да е било. Волята е изключително грешно нещо, както и надеждата, както и мечтите.Човек трябва да разбере, че докато само си мечтае, нищо няма да стане. Когато мечтата се превърне в план, тогава тя започва да се сбъдва не като мечта, а като програма, като желание да свършиш нещо. По същия начин е и волята. В момента, в който ти правиш нещо, което е насилствено, без да разбираш защо го правиш, няма как да стане. Затова казвам, че човек трябва да започне с интелекта си. Да включи мозъка си. Този мозък да започне да работи, да разсъждава, да взима самостоятелни решения и чак тогава той е в състояние да започне да прави най-доброто за себе си. С воля не става, с инат не става, с програми не става, с чужди, рекламирани, бързи съвети не става. Трябва да се обърне към себе си и да помисли как така да направи, че тялото му да се чувства добре. Доста клишета разбивам в книгата си, поради което много хора ми се дразнят. Едно от най-лошите неща, на които ние учим децата си е да слушат това, което им казват другите. Едно от най-лошите неща е да свикват с наградите. Друго нещо е това да смятат, че всичко става с усилие на волята. Не всичко става с разум. Ние сме човешки същества.

Наскоро отпразнувахме едни от най-светлите християнски празници, които са свързани и с тежки трапези, как се отразиха на Вашия режим и диета, как да разтоварим организма след тези дни, какво правите Вие лично, за да се възстановите?

Думата „диета“ е мръсна дума. Аз ям всичко, което тялото ми иска. Аз изобщо не се отпускам. Не ми се налага да се стягам, че да се отпускам. Ето това е разликата. Тя се състои в това, че аз не си налагам нито с воля, нито с диета, нито по час, под никаква форма.Аз правя това, което тялото ми иска, а тялото е разумно. То знае в момента, след като е изчистено, след като е минал пътят на разбирането и след като съм изминала пътя да разбера себе си, вече нямам проблем да живея така, както е адекватно за него, така както е неговата природа. Едно от нещата, които трябваше да направя на първо място е да се откажа да използвам тези клишета. Думата „диета“ е клише. „Трябва“ също е много грозно нещо. Не, въобще не трябва. Просто правиш това, което е адекватно за теб.Това, което е нормално. Това, което е според природата ти. Представи си следното нещо, Андреа, ние сме наследници на победителите в естествения отбор. Казвам отбор, защото хората пак погрешно използват израза „естествен подбор“, а то е „естествен отбор“. Природата отбира най-добрите. Ние сме наследници на тези, които са оживели. Децата, които са преживяли болести. Децата, които са успели да се преборят и хилядолетия назад. Ние сме победители. Ние сме генетичните победители.Това, което ние носим като стомах, като биохимична система, като нервна система, като философия, като родова памет, наречи го генетичен материал, това е нещото, което ние сме получили от нашите предци. Ние хилядолетия наред сме се хранили по някакъв начин, живели сме по някакъв начин. Стотици години сме водили начин на живот, свързан с пости, сезонно хранене, хранене, свързано с нашия регион. Това означава, че няма нужда да се правим на индийци и да ядем индийска храна. Няма нужда да се правим на американци и да ядем годжи берита. Въобще не ни е необходимо да се правим и на африканци, ядейки бамбуци или антилопи, или каквото и да е било, което е модерно и ни казват по телевизията да ядем. Достатъчно е да ядем това, което нашите предци са яли и да сме добре! Истинските неща не са толкова лъскави и не са толкова забавни, и не са толкова силно рекламирани. Те просто са обикновени и нормални за нас.

Вече имате две книги от поредицата „Размерът има значение“, ще има ли продължение?

Първата част на книгата беше посветена на моята история, защото това е истинската история. Всеки, който е прочел тази история разбира, че чисто и просто няма нужда от усилия. Достатъчно е да поискаш, достатъчно е да започнеш да живееш нормално и щастливо. Втората книга вече беше наръчник. В третата обаче ще обърна внимание на това, което страшно много жени са забравили. Те са забравили това, което техните майки и баби са се опитвали да им кажат, а голяма част от жените не са и чули даже. Това, което навремето от прабаба на баба, на майка, на снаха, на сестра се е пренасяло, тези знания, тези ритуали. Тази книга ще бъде посветена на това – на какво не ме научи мама. На това, на което е трябвало да я научи баба. Аз смятам, че женските знания, женското познание са една родова памет, която ние трябва да си я припомним. Тя е в нашите гени, тя е в нашата кръв, тя е в нашите клетки. Ние за съжаление много искаме да я отречем, да я забравим, защото ни се вижда много по- лесно и много по-лъскаво да приличаме на американски звезди или на чалга певици, но не и на това, което са били нашите баби и прабаби!

Интервю на Андреа Драганова