Александър Иванов: Бюджет 2019 отговаря на състоянието на икономиката

Повишаването на максималния осигурителен праг дава по-голяма сигурност на осигуряващите се, казва депутатът от ГЕРБ, член на парламентарната Комисия по бюджет и финанси

Интервю на Мария Иванова, в. "БАНКЕРЪ"

Г-н Иванов, и тази седмица парламентът започна работа с проблеми с кворума. Докога ще продължи тази игра на "тука има-тука няма" необходимия брой депутати за провеждане на заседание?

- Поради някои служебни ангажименти или здравословни проблеми понякога не сме в пълен състав. Но макар и с малко забавяне, мнозинството осигури необходимия кворум в НС и работата по законодателната програмата започна. Докога БСП и ДПС няма да представляват своите избиратели в парламента, питайте тях.

Какви задачи си поставя правителството в бюджета за следващата година? Защо премиерът Бойко Борисов твърди, че това е един от най-амбициозните бюджети, правени някога?

- Премиерът Борисов визира рекордните нива, заложени в приходната и разходната част на бюджета за 2019-а. с над 5 млрд. лв. спрямо бюджета за тази година, и то без да се променя данъчната ставка от 10% на преките данъци. В последните няколко години тенденциите за устойчив растеж са комбинация от предвидимата данъчна и фискална политика на България, направени инвестиции, рекордно ниската безработица, повишаващи се доходи и потребление. Успяваме да намалим външния дълг, и то не само в номинал, а и като съотношение с БВП - 19.1% - 2019-а, до 16.5% през 2021-ва. Държавата поддържа висок фискалния резерв - в момента около 11 млрд. лева. Целта е да избегнем негативните реакции, ако икономическият цикъл и възходът в момента не се запазят. Визирам по-скоро външни фактори - протекционистичната политика на САЩ, срива на турската лира, очакваните последствия от Брексит - все неща на макроикономическа основа, които могат да повлияят негативно. Колкото и да не ни се иска да признаем, ние сме една малка икономика, която зависи от външни фактори. БВП бележи ръст до 4 % на година, като се очаква да се забави с леки темпове до 3.5% през 2021 година. Безработицата в рамките на 2018-а е под 6%, а прогнозата, заложена в бюджета до 2021 г., е тя да спадне до 4 на сто. Не може да не се отбележи , че за две години (2017-2019) бюджетът има увеличение с 10 млрд. лв., като за 2019-а те ще са 44.5 млрд. лева.

Много спорна промяна е увеличаването на максималния осигурителен доход. Чуха се обвинения, че това на практика е нов вид данък…

- Когато говорим за вдигане на максималния осигурителен праг, трябва да го обвържем с по-голямата сигурност на осигуряващите се. Лицата, които се осигуряват над сегашния праг от 2600 лв., са около 150 000. Вдигайки максимално осигурителния праг, се дава по-голяма сигурност на осигуряващите се за по-високи обезщетения при временна нетрудоспособност, безработица, майчинство или заболяване. Засегнатите лица ще имат по-голям осигурителен принос, който ще доведе до повече натрупани права и по-високи пенсии в бъдеще. Разчетите показват, че това може да се случи.

Но таванът на пенсиите не падна…

- Има едни дисбаланси в системата от пенсионния модел през 90-те години, когато се взеха предвид последните три най-добри осигурителни години. Ако сега напълно падне таванът, това означава, че някои ще взимат между 3000 и 17 000 лв. пенсии, което не съответства на техния принос към осигурителната система.

Солидаризирате ли се с друго мнение на премиера - че държавата никога не е била в по-добра кондиция?

- Държавата и икономиката досега не са работили на такива високи обороти и с такива показатели и резултати. Предполагам това е имал предвид премиерът и съм напълно съгласен с него. Доказва се и в доклади за състоянието на икономиката от Световната банка и ЕЦБ. Няколко пъти последните години S&P и Fitch вдигаха кредитния ни рейтинг и оценката за нашата икономика.

Бюджетът няма функция да потушава напрежения, а да преразпределя събраното от държавата. Разпределя се рекордно много - 44.5 млрд. лв., при един минимален прогнозен дефицит от 0.5 процента.

Приоритетните сектори и политики на правителството се виждат отчетливо през заделените средства - 350 млн. повече за образование, и то спрямо бюджета за тази година, където парите бяха с 460 млн. лв. повече спрямо предходната 2017-а. Учителските заплати ще се увеличат с 20%, повече пари за социални политика - с 900 мил. лв., за здравеопазване - с 480 млн.лв. и т.н.

За първи път бюджетът за здравеопазване надхвърля 5 млрд. лв., изтъкна здравният министър. Не е ли парадоксално - парите за здравеопазване непрекъснато се увеличават, а пациенти и лекари са все недоволни?

- Парите за здравеопазване се увеличават най-вече от здравноосигурителни вноски. Но нека си кажем една истина - здравеопазването е скъпа услуга. Здравноосигурителният модел в България предвижда осигурителна вноска от 8%, която, ако човек е на заплата 510 лв., е в рамките на 16-17 лева. Толкова е и за самоосигуряващите се лица. За съжаление с напредването на технологиите предоставянето на адекватна здравна услуга доведе до дисбаланс, който все още не може да бъде преодолян. В европейски и световен мащаб 25-30% от разходите за здравеопазване са за медикаменти, останалата част - за болнични хоспитализации, доболнична и извънболнична помощ. От ГЕРБ не отричаме проблемите в тази сфера и бяхме достатъчно смели да подложим на обществено обсъждане варианти за нов здравен модел. Основният проблем, естествено, е финансирането. Българите не искаме да плащаме повече за здраве, но пък искаме здравеопазване на световно ниво. За да достигнем до такова качество, са необходими средства. Надявам се дебатът да доведе до консенсус. Важно е и още нещо - ние, българите, да започнем да мислим за здравето си не когато проблемът стане сериозен, а да акцентираме върху превенцията. Заболяване в напреднал стадий понижава качеството на живот, лечението се оскъпява, става по-трудно... Два милиона хоспитализации при 7-милионно население е твърде висок коефициент. Така че имайки предвид тези слабости, ние излязохме с идеята за този дебат. Нека чрез него се реши дали да бъде демонополизирана Здравната каса, дали да минем към модел на задължително здравно осигуряване или друго. Бюджетът за НЗОК за 2019 е с 480 млн. повече, като се набляга на превенция и до болничната помощ.

Каква е вашата оценка за алтернативния бюджет, предлаган от БСП? Освен рязко увеличение на доходите и пенсиите социалистите заговориха за радикална промяна на данъчната политика - прогресивен данък върху доходите на физическите лица по специална скала и като първа стъпка - семейно подоходно облагане.

- Техните предложения не стоят на дневен ред. Ние сме спечелили доверието на избирателите с програмата, с която управляваме, и тя не предвижда промяна в данъчната политика. Стабилността и предвидимостта на икономиката стимулират предприемчивостта на икономически активните субекти. Такава е и целта на инвестициите в образованието. Имаме постижения - за десет години средната работа заплата се е увеличила три пъти, от 55 млрд. лв. БВП догодина ще е над 116 млрд. лв, а през 2021-ва очакваме над 130 милиарда. Именно това ще повишава заплатите на хората, а не данъчната реформа. На някого може да му звучат добре призивите "да увеличим данъците на богатите". Не, стимулите на пазарната икономика работят добре. Вижда се зараждане на средна класа в България. А тези предложения на БСП биха засегнали именно нея.

Президентът Румен Радев поиска тази година "съзнателно заложеният и грижливо отглеждан бюджетен излишък" да се изхарчи след обществен дебат и санкция на парламента, а не по усмотрение на Министерския съвет. Впрочем и социалистите преди това предложиха да се ограничи възможността правителството да разпределя излишъка до 1%, а останалите средства да се отпускат с решение на Народното събрание.

- Хубаво е, че президентската институция не е равнодушна към бюджета, но конституционно разписаните й правомощия не кореспондират пряко с него. Явно левицата е проводник на някои негови идеи. Колегите обаче не са запознати добре с бюджетната процедура. Министерският съвет внася законопроекта за бюджета на държавата и двата малки, този на НЗОК и ДОО, за обсъждане и приемане от парламента. Относно предложението на БСП - освен че е неясно и неточно, сегашната разпоредба не позволява допълнителни разходи от Министерския съвет на нито един лев от преизпълнението на приходната част на бюджета без санкция на Народно събрание. Действащата уредба е по рестриктивна от предложената такава от БСП и не виждам логиката в нея.

Стабилна ли е управляващата коалиция? Как Ви влияят дрязгите сред Патриотите, смяната на министрите, акциите на прокуратурата и уличните протести?

- Коалицията е стабилна. Имаме четиригодишна управленска програма. Първите две години се характеризират с увеличение на доходите, на пенсиите, повишени социални плащания - над 900 млн. лв. през 2019-а в социалната сфера. Вече отбелязах 350-те милиона повече за образование, половин милиард лева в здравеопазването, ръст на бюджета за отбрана и сигурност… И на този положителен фон коалиционните ни партньори имат своите взаимоотношения и различия. Но няма вътрешни пропуквания за политиките, които води правителството и законодателната дейност. Всяко управление има и свои проблеми, но не виждам обществените нагласи да са променени спрямо тези от 2017-а, когато бяха изборите. Да обобщя - ние трябва да спазваме нашата програма, да работим, а избирателите ще ни дадат оценка в края на мандата на демократично проведени редовни избори.

Александър Иванов е депутат от ГЕРБ първи мандат. Член на комисиите по бюджет и финанси и по здравеопазване. Роден е на 29 август 1982 г. в Бургас. Магистър по икономика и счетоводство и контрол от Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий" и по здравен мениджмънт от Медицинския университет - София.

Разговора води Мария Иванова