Алфред Кох: Ердоган някак ще отмъсти на Путин за това унижение

Ердоган си тръгна от Сочи с измамени очаквания – Путин отказа да поднови „зърнената сделка“, коментира Алфред Кох, бивш руски вицепремиер (1997), бизнесмен, писател, който от 2013 г е политически емигрант в Германия

Източник: Kasparov.ru

Измина една година и сто деветдесет и два дни война. След известно прекъсване, на картите на на ISW (Институтът за изучаване на войната) отново се вижда настъплението на въоръжените сили на Украйна. На първо място, радвам се, че в посока Мелитопол има забележим напредък – на юг от Работино и към Вербовое. Тоест, това, което вчера или завчера беше само разкази на военни кореспонденти, вече се вижда на картата: украинските сили се приближават до северозападните покрайнини на Вербове.

Освен това има малки успехи в участъка, от който отдавна не е имало новини: на линията Пятихатки - Василевка (в най-западната част на Запорожка област). Има и неочаквано настъпление на север от Бахмут.

Продължаването на украинското настъпление в мелитополското направление е още по-значимо, тъй като се осъществява след прехвърлянето на руски парашутисти от Лиманското направление в този участък. Тоест, дори жертвайки настъплението на изток, руското командване пак не може да спре настъплението на въоръжените сили на Украйна на юг.

Всички експерти са единодушни, че на „стратезите“ на Путин са им останали много малко резерви (иначе нямаше да прехвърлят части от един участък на фронта в друг). И ако тези трансфери не помогнат (а вече е ясно, че не помагат), тогава те няма да имат с какво да запушат новите дупки в защитата ...

Днес Ердоган (бел. ред. – текстът е писан на 5 септември 2023) си тръгна от Сочи с измамени очаквания: Путин отказа да поднови „зърнената сделка“. Условията на Путин са ясни: да се премахнат бариерите пред износа на руско зърно и торове и отново да се свърже руската земеделска банка Россельхозбанк към международната платежна мрежа SWIFT, да се разреши вноса на селскостопанска техника и резервни части за нея в Русия, възстановяване на работата на тръбопровода за амоняк от Русия до Одеса.

Можете да коментирате разумността на тези искания колкото си искате, но има два момента, които обезсмислят цялата тази дискусия: първо, изпълнението на условията на Путин ще му осигури сериозен приток на валута и следователно ще обезсмисли значителна част от санкциите, наложени на Русия. И второ, дори ако Ердоган беше готов да изпълни условията на Путин, той нямаше да може да го направи: основната пречка е, че санкциите са наложени от Европейската общност, а Турция не е член на ЕС.

Загубите на Украйна от прекратяването на „зърнената сделка“ са много по-малки от печалбата, която щеше получи Русия, ако условията на Путин бъдат изпълнени. Само зърно Русия може да изнася два пъти повече от Украйна, да не говорим за минерални торове (разликата е 20 пъти).

Ако като получи това, което иска, Путин поне частично ще запълни пробойната, която се появи в бюджета му от санкциите срещу руските въглеводороди. И той ще получи липсващите средства, които може да насочи за продължаване на войната.

Освен това Украйна, с помощта на своите съюзници (предимно Румъния), търси алтернативни пътища за износ на зърно. И вече проведе няколко търга за износ по тези „коридори“. Износът с железопътен транспорт също расте.

Междудругото, аз лично вярвам повече, че с блокадата на руските черноморски пристанища с помощта на морски дронове (а сега на украинците им предстои да имат и подводни дронове), ще покаже на Путин съвсем ясно, че оттеглянето му от „сделката за зърно“ удря него по-силно отколкото опонентите му.

Путин отдавна е доказал, че да се опитват да го убеждават само разпалва егото му и той започва да се инати като красиво момиче. Но когато му потопят няколко танкера и взривят петролния му терминал, веднага ще стане мек като коприна.

Отбелязвам междудругото, че и Ердоган няма да се остави да падне по гръб и няма да остави без отговор удара върху гордостта си, нанесен от Путин. Все пак как беше? Ердоган покани Путин в Турция. И даже Вова каза, че – добре, ще дойде. Но не, не дойде. Тогава Ердоган го покани отново. И пак нещо не му се получи на Путин и накрая той сам покани Ердоган в Сочи.

Ердоган, въпреки че неговите покани не бяха приети, прие поканата на Путин и пристигна в Сочи. Какво беше посланието му? „Виж, Вова, всички са ти обърнали гръб, дори Макрон не ти е звънял отдавна, има издадена заповед за арест, дори да искаше да идваш в Турция, където ти аз гарантирам безопасността ти, ти си токсичен и комуникацията с теб няма да ми донесе  популярност. Аз обаче, противно на всички рационални аргументи, дойдох при теб. Трябва да го оцениш и да се срещнеш с мен. Особено след като съм твой гост. В крайна сметка, ако ме изпратиш сега, с кой друг ще можеш да говориш?“

Но Путин не разбра посланието и реши, че сега е подходящ момент да поставя Ердоган на мястото му. Всичко, което знаем за Ердоган досега, ме убеждава, че той някак ще отмъсти на Путин за това унижение. А това, че той прие това като унижение, си личи. Той е ориенталец и не е свикнал с подобни демонстративни откази. Така че дори е добре, че се случи: Путин загуби още един посредник-събеседник между него и останалия свят. Останали са само Ким Чен-Ун, който скоро ще пристигне в Москва с бронирания си влак и Си Дзинпин.

Самият Ким Чен-Ун обаче също има нужда от посредници, а Си Дзинпин нито е събеседник, нито е посредник - той е шеф и покровител. С него никакви преговори „ти на мен - аз на теб“ не работят.

Междудругото, скоро Путин ще отиде в Пекин. Възможно е там да го очаква студен душ. По някаква причина ми се струва, че вече му е писнало на всички там от неговите номера. Изтокът обаче е деликатен въпрос. И определено не съм най-добрият експерт по темата.

Но от друга страна, аз добре знам простата и разбираема истина: нашата кауза е справедлива, врагът ще бъде победен, победата ще бъде наша. Слава на Украйна!