Анастас Стефанов: Инерцията от победата увеличава преднината на ГЕРБ

Президентът започва да се превръща все повече в част от политическия пейзаж, а не в контра на статуквото, коментира политологът от „Тренд“

Интервю на Андреа Драганова

Разкрийте ни малко повече от проведеното след изборите от изследователски център „Тренд” изследване, колко българи участваха в него и какво реално показва то?

Става въпрос за изследване, което е част от ежемесечните национални представителни проучвания с източник на финансиране – вестник „24 часа“, представително за пълнолетното население на страната. Периодът на провеждане е 5-12 юни съответно сред 1008 пълнолетни български граждани. Основните изводи какви са? Реално ефектът от изборите за Европейски парламент има стабилизираща роля за позициите на правителството.

Виждаме увеличена електорална преднина на основната управляваща сила ГЕРБ спрямо основната опозиционна – БСП. Това е новото, като по-скоро това е и инерция от изборната победа. Виждаме леко повишаване на одобрението към правителството. Към парламента остават критично ниски положителните оценки. По отношение на основните политически сили след първите десет дни ГЕРБ изпреварва с приблизително 5% БСП, виждаме стабилна трета позиция за ДПС и разбира се това, което може да се открои като акцент сред по-малките политически сили е, че ВМРО очевидно се утвърждава като своеобразен наследник, акумулирал по-голяма част от патриотичното поле.

При евентуални парламентарни избори, те биха си гарантирали представителство в следващия парламент. Същото важи и за „Демократична България“. Този успех, който успяха да постигнат – вкараха един представител в ЕП, също има консолидираща сила. Ако изборите бях днес, те също биха имали възможност да извършат парламентарно представителство.

Разбира се, длъжен съм да кажа, че все пак това са данни, които отразяват нагласите на българите десетина дни след изборите, което все още има силно отражение на изборния ефект. Понякога съществува и лек конформистки елемент. Някои хора обичат да се числят към победителите. Редно ще е да направим уговорката, че трябва да следим дали тази инерция от изборите ще се превърне в тенденция.

Местните избори чукат на вратата, смятате ли, че ще има драстична промяна в нагласите на хората, какви са очакванията Ви?

Местните избори по принцип са по-специфични. Там от значение е дали кметът е успешен, как се развива общината, има ли нови инвеститори и не на последно място – има ли жизнени партийни структури, които да изнесат кампанията.

Знаем защо се увеличава електоралната дистанция между двете основни политически сили – БСП и ГЕРБ, в полза на ГЕРБ. Защо обаче остава негативната тенденция в рейтинга на президента, според Вас?

Кривата говори сама за себе си. Доближаване на границата между положително и отрицателно и то говорим за нещо от рода на 7-8 месеца вече. Ако виждаме един пик от ноември 2018, оттам нататък всичко върви по-надолу. Президентът започва да се превръща все повече в участник от политическия пейзаж, а не като контра статукво и нещо ново. По-острата конфронтация, постоянното влизане в критика, отчупва различни електорални периферии, които президентът ползва при своя избор.

Примерно гласоподаватели на ГЕРБ, но все пак харесващи президента в началото поне. Това все по-ярко позициониране не като коректив на властта, а като ярка опозиция, по-ярка на моменти от БСП, в крайна сметка тласка президента в политически ъгъл. Това е едно от обясненията за тази негативна тенденция. Има натрупвания. Хората започват да те третират не като нов, а като част от политическия елит.

Каква смятате, че ще бъде избирателната активност на изборите за кмет, има ли някакви прогнози?

Няма как да имаме прогнози все още. По различните населени места е различно. Рано е още да се чертаят такива прогнози. По-скоро вече август – септември, когато започва да се изкристализира политическият процес, насочен към хоризонт местни избори, можем да говорим. Но пак е много относително. Едно е в столицата, друго е в областен град, трето е в малък град, четвърто е в едно българско село. Като цяло обаче избирателната активност на Евроизборите е най-ниска от всичките видове избори.

Възможно ли е за тези месеци, които остават, БСП да стопи разликата си с ГЕРБ от 5%?

Всичко е въпрос на това кой може да диктува темпото, да наложи ракурсите и да моделира психо фона. Разбира се, има го и елемента – конюнктурен политически процес. Едно са обществено-политическите нагласи, които касаят национални избори, а тук сега ни предстоят местни избори. Може да се стопи разликата и да се върне на нива от месеците преди Евроизборите, когато имаше минимална преднина за ГЕРБ, а може да станем свидетели и на превръщане на новата ситуация в тенденция – тоест ГЕРБ да запази съществена преднина пред БСП. Тези данни обаче не може да бъдат изцяло релевантни за това какво ще се случи на местните избори.