Анастас Стефанов: В състава на служебното правителство има намигване в различни посоки

Политологът от „Тренд“ Анастас Стефанов коментира пред Tribune.bg края на 45-ото НС и новия служебен кабинет

Какви са знаците, които дава президентът с имената в състава на служебния кабинет?

В състава на служебното правителство има намигване в различни посоки. Към Запада - с интегрирането на западни възпитаници, има имена, които са ни познати от други служебни правителства, има и две интересни попълнения – Янаки Стоилов и Велислав Минеков. С единия Радев намига на електората в ляво, а Минеков е известно име от протеста миналото лято. Знаете, президентът зае тогава много активна позиция над очакваното, като влизаше неведнъж в диалог с улицата.

А Бойко Рашков, който ще е силов министър, той оглавяваше НСС и си е позволявал неведнъж критики към главния прокурор?

Въвличането на Бойко Рашков в това силово ведомство говори за недоверието, с което Радев подхожда към Прокуратурата и персонално към Иван Гешев. Една от основните причини за изблика на протестния гняв миналата година беше именно нахлуването на представители на Прокуратурата в сградата на президентството. От тази гледна точка това не бива да ни учудва. В този контекст това е кабинет, в който с няколко назначения Радев се опитва да намигне на различни групи  и прослойки хора, към които има интерес, тъй като се намира в предизборен режим. Именно затова е и включването на Янаки Стоилов като дългогодишен народен представител, който се ползва с доверие в автентичния електорат на БСП. Със състава на служебния кабинет малко или много президентът показва с кого би влязъл в диалог.

Да се притесняваме ли, че този кабинет ще действа „реваншистки“?

Настроенията, които доминират в момента, са подхранени най-вече от нещата, които се случиха в парламента през последния един месец. Има настроения за реваншизъм. Част от политическите сили излъчват такива намерения, а от друга страна президентът Радев също се изказваше изключително остро и заемаше откровено конфронтационни позиции спрямо управляващите от ГЕРБ. Има очакване за такова нещо, но да не забравяме, че служебното правителство има една основна и много ключова роля за организирането на честни и прозрачни предсрочни избори, което е много важно за политическата ситуация у нас след 11 юли. Страната не може да си позволи дълъг период на безвластие.

Кратък живот имаше 45-то Народно събрание, дали това ще се повтори?

Сюжетите, които седят на масата, са различни от гледна точка на това, че реално ние не разполагаме със сходен емпиричен опит  през последните 30 години – след избори да сме в невъзможност да оползотворим някой от трите мандата и да влезем в нови предсрочни парламентарни избори. От ключово значение ще е и психо фонът, който ще се наложи в страната или сред големи групи от обществото, как ще се осмисли политическия процес. Вариант А - дали ще се наложи психо фон за по-радикална и всеобхватна промяна в страната, базиран на антистатукво риторика. Вариант Б - дали няма да се възпроизведе някаква подобна на тази патова политическа ситуация. Това също включва в себе си определени рискове, защото виждаме как сега оперират заявилите се като антистатукво партии на протеста. Ще е интересно да видим по какъв начин те биха променили своето политическо поведение. Има един опасен капан, който едва ли ще им донесе сериозен политически дивидент на тези три партии, ако след едни нови избори те продължат да се държат по този начин – не само риторика, а и като политически решения за влизане в диалог с други политически партии и търсене на опции за съставяне на управление, например. Политиката е изкуство на възможното, а възможното често се определя от политическата конфигурация. Не може вечно да казваш „не“, а да искаш да управляваш.

В ситуация на „параграф 22“ – трябват ми 121 депутати, но ги нямам!

Това е другата клопка – в предизборен режим да се заклеймяват коалиционните форми на управление. Това е българско разбиране, което е криворазбрано. Търсенето на консенсус сред различните политически групи, както в обществото, така и сред партиите, е в основата на функционирането на представителната демокрация. Единствено у нас продължаваме да схващаме коалицията като оръжие на задкулисието, което не носи подобрение на качеството на демокрацията в България.