Прокурор Байрактарски: Общество с недостатъчна правна грамотност не може да отстоява правата си

Никой от радетелите за „съдебна реформа“ не посочва сериозно и изчерпателно нейните параметри, коментира зам.-окръжния прокурор на Кюстендил

Г-н Байрактарски, навършват се 25 години от създаването на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ). Кои са основните проблеми в ежедневната дейност на магистратите, които съсловната организация на прокурорите смята като най-належащи за преодоляване?

Проблемите в ежедневната дейност на магистратите не са един или два и Асоциацията на прокурорите полага сериозни усилия за преодоляване им.  Като дългогодишен член на асоциацията съм свидетел както на периоди на завоюван висок престиж и наличие на голяма членска маса, така и на застой във функционирането й по различни обективни и субективни причини. Независимо от кривата в развитието на нашата съсловна организация, винаги съм смятал, че съществуването й е безусловно необходимо. Именно на плоскостта на помощта, която тя е призвана да оказва на прокурорите  - от полезни обучителни мероприятия и снабдяване с източници на добри прокурорски практики до осъществяване на своеобразна синдикална защита от неоправдани институционални или медийни посегателства по отношение на статуса и доброто име на магистратите от системата на прокуратурата.

Има един принципен проблем, изразяващ се в необходимостта от изменения в нормативната уредба – както на материалноправната, така и на процесуалноправната. През пролетта чрез наш представител в сформираната работна група към Министерството на правосъдието бе внесен проект за изменение в наказателните закони, който съдържа 40 предложения за усъвършенстване на нормативните актове, които ежедневно прилагаме. Стремежът ни беше да се подобри инструментариумът, с който сме призвани да работим, за да можем да бъдем още по-ефективни. За съжаление се оказа, че засега нито едно от тези предложения не влиза в дневния ред на правосъдното министерство. А потребността от чуваемост и дълбоко вникване в проблематиката на работата на магистратите от всички нива на властта е огромна. Предприемането на каквато и да  промяна в нормативната уредба, с която магистратурата оперира, е немислимо без нейното участие и професионален принос. Имам усещането обаче, че това не се осъзнава достатъчно добре, че в рамките на общественото обсъждане на законопроектите опитът и знанията на практикуващите юристи, в частност на прокурорите, не се използват в нужната степен.

Виждаме напоследък, че асоциацията е много активна в своите инициативи. Правите обиколки по училищата в страната, магистрати се срещат с ученици. Ръководството на прокуратурата явно ви подкрепя, защото видяхме и главният прокурор Иван Гешев да се среща с деца. При едно от тези посещения той каза, че целта на срещите е да се повиши правосъзнанието на младите, да бъдат подготвени за живота. Чия е основната грижа гражданите да имат висока правна култура?

Наистина в последно време Асоциацията проявява засилена активност. Може би поради сегашното присъствие в ръководството й на инициативни млади хора, които се стремят да издигнат нейната роля и да допринесат съществено за удовлетворяване на обществените нужди. В тази посока са и  срещите с ученици от страната. Младежите имат възможността по най-добрия начин да „почерпят вода от извора“, да повишат нивото на своето правосъзнание, да разберат рисковете от извършване на противообществени прояви. Ръководството на прокуратурата припозна инициативата на АПБ и се включи. Все пак децата са нашето бъдеще.

Не би било съвсем правилно да се каже, че точно на магистратите принадлежи основната отговорност за повишаване на правната култура на гражданите, макар и в немалка степен това да се случва ежедневно чрез актовете им. Ние като съсловна организация винаги сме били готови да бъдем полезни на обществото, когато има нужда. А нуждата я има. Перманентно се сблъскваме в работата си със значителни дефицити дори в елементарните правни познания на голяма част от обществото, което  обременява дейността на съдебната власт с несъстоятелни и неоправдани очаквания. По този начин индиректно се понижава ефективността ѝ.

Общество с недостатъчна правна грамотност, с липса на респект, на уважение към съдебната система, не е в състояние да осъзнава и отстоява по най-добрия начин своите права, съответно да посреща гражданските си задължения. Именно това ни мотивира да се срещаме с децата, и то в тази възраст, когато се изгражда тяхното самосъзнание, когато започват да добиват по-реална представа относно устройството на държавата и нейното функциониране. За да им предоставим по достъпен и интригуващ начин информация, която да им бъде от полза в началото на житейския им път и да подпомогне пълноценното им вграждане в обществото.

Почти всеки ден ставаме свидетели на стряскащи битови престъпления, включително извършени от деца. Грабят и бият беззащитни възрастни хора. Защо държавата и институциите не успяват да овладеят престъпността?  Къде се къса нишката?

Не може да не будят сериозно безпокойство случаите на тежка битова престъпност. Още по-тревожни са тези прояви, когато са извършвани от лица в младежка възраст. Не би било вярно твърдението, че усилия за овладяване на престъпността не се полагат. Очевидно е обаче, че те се оказват недостатъчни. Абсолютно необходимо е да се засили ролята на съответните държавни институции, най-вече на органите на МВР, при упражняването на контрол върху посещаването на питейни заведения от малолетни и непълнолетни и употребата на алкохол от тях. Да не говорим, че в редица обекти почти безпроблемно се разпространяват и наркотици.  Нужни са превантивни и наказателни мерки, които следва да се прилагат в пълна мяра и с най-голяма бдителност и строгост. Много населени места, предимно отдалечени от областни и общински центрове, практически остават без необходимото присъствие на служители на  полицията.

Маргинализирането на цели слоеве от населението, недоимъкът и мизерията също допринасят за увеличаване на престъпността. Образованието и социализирането на тези хора чрез програми за подходящо стимулиране и предоставянето на по-сериозни възможности за реализация в обществено-икономическия живот със сигурност биха довели до намаляване на противообществените прояви.

Приоритетен фактор за нормализация на обществото е домашното възпитание. Когато вкъщи се неглижира формирането на истинска ценностна система още от ранна детска възраст, последиците са тежки и необратими. Трябва да отбележа и ролята на медиите. „Четвъртата власт“ е изключително силна и би било много добре да се приеме, че сериозна новина е не само лошата новина. Усещането за държавност е това, което липсва, и общата задача на представителите на всички власти е да го върнем и утвърдим с личния си пример. Много ми се иска в битката с престъпността прокуратурата и органите на МВР да гледат в една посока и да си сътрудничат ползотворно и успешно без изкуствено и излишно напрежение помежду им, каквото от известно време се наблюдава.

Сред най-актуалните обществени проблеми в последната година е пътната безопасност. Пияни и дрогирани шофьори са превзели улиците. Какво може да направи прокуратурата, за да намалеят катастрофите?

Да си върши работата по възможно най-добрия начин и в съответствие със закона. Да ангажира наказателната отговорност на виновните лица и да претендира налагане на наказания, които в пълна степен да отговарят на целите на наказателната репресия. Неотдавна бяха утвърдени навременни и доста ценни методически указания на главния прокурор, имащи за цел подобряване на организацията и качеството на работата по делата за най-тежките същински транспортни престъпления. Те дават обоснована и ясна трактовка на формите на умисъл на деянията, извършени след употреба на алкохол и наркотици, и биха могли да преобърнат в друга насока, отговаряща на обществените потребности, наложилата се константна съдебна практика. Законодателна промяна, предвиждаща отнемане на МПС, послужило като средство за извършване на всяко едно от умишлените транспортни престъпления, би имала сериозен превантивен ефект.

Често чуваме да се говори за „съдебна реформа“. Имали нужда от реформа и каква?

Стигнахме и до т. нар. „съдебна реформа“, за необходимостта от която като панацея за решаването на едва ли не всички проблеми в държавата се използват какви ли не определения: „дълбока“, „радикална“, „всеобхватна“… А почти никой от радетелите за „реформата“ не посочва сериозно и изчерпателно нейните параметри. Това, което преимуществено чуваме, се свежда до намиране на конституционносъобразен способ за евентуално ефективно наказателно преследване на главния прокурор и до реализиране на възможността за съдебен контрол върху отказите от образуване на наказателни производства. Съществените проблеми на функционирането на съдебната система далеч не се изразяват в тези два аспекта. Ще се опитам да бъда максимално кратък. От какво се нуждаем? От качествена законодателна дейност, имаща като резултат добри материални и процесуални нормативни актове, освободени от излишен формализъм и тромавост на процедурите. От магистрати, притежаващи нужните професионални и нравствени качества. От ясно очертан хоризонт на предвидимост при правораздаването. Всичко това е съпроводено и с нуждата от адекватно, бързо кадрово обезпечаване на съответните звена и структури. Ако съсредоточим всичките си усилия в тези посоки, без да употребяваме ненужно помпозни фрази, ще имаме успех. Изцяло в полза на обществото.