Журналистът Ангел Бончев: Ще продължавам да популяризирам неизвестни светии в България

Светостта съществува и днес, категоричен е авторът на православни книги и филми

Ангел Бончев е български актьор и журналист. Водещ на новини 15 години с над 30 хиляди емисии зад гърба си до момента. Автор на православните книги "Свети Лука Доктора", "Светецът светкавица" и "Свети великомъченик и чудотворец Ефрем Нови", както и на филмите "Голямата актриса на малките роли" (за Надя Тодорова), православните филми "Чудотворецът свети Нектарий", "Светият град - Асеновград", който е първият православен филм излъчен в Европейския парламент в Брюксел, както и филмите "Светителят хирург" за свети Лука Кримски с награди от престижни фестивали, а сега предстои излизане на новия му филм "Светецът светкавица", посветен на свети великомъченик и чудотворец Ефрем Нови.

На 18, 19 и 20 февруари в София, в Дома на киното от 18:30 часа представяте премиерно филма "Светецът светкавица", посветен на свети Ефрем Нови Чудотворец. Вие сте автор, оператор, режисьор и продуцент на продукцията, разкрийте ни малко повече за този филм?

Това е плод на един мой шестгодишен труд, който започнах през 2014 година – още в момента, в който стъпих в манастира „Благовещение на пресвета Богородица“ в гръцкия град Неа Макри, където са мощите на свети Ефрем. Когато научих за неговия ангелски живот, който е водил приживе, за неговите разтърсващи чудеса, които се случват ежедневно по света,  изпитах нужда като журналист да не запазя за себе си тази история, а да я направя достояние за всички българи, за които той не е толкова популярен, както са примерно свети Мина, свети Георги, свети Димитър. Макар че, ако питате хора по улицата – „Какво знаете за житието на свети Георги“, те няма да ви кажат много. Смея да твърдя, че моята мисия по популяризирането на този светец засега е успешна, тъй като не са малко хората, които ще се запознаят със свети Ефрем чрез моя филм и чрез книгите, които написах за деца и за възрастни, които надминаха тираж над 10 хиляди бройки в България. Детските ми книги се разпространяват и в съседна Гърция. Всичко оттук нататък зависи от общините на България. Където приемат, там ще бъде излъчен филма.

Защо?

Защото моите филми се излъчват безплатно за хората, защото искам да оставя нещо след себе си, да бъда полезен на хората, на онези, които са страдащи, които имат проблеми, които имат нужда от закрилата на светиите. Затова се обръщам към българските общини и засега имам успех с някои от тях – да отпускат зали за прожекцията на филма безплатно за гражданите.

Филм "Светецът светкавица"

Кое е любопитното, интригуващото, с какво грабва филмът?

Филмът съдържа личните разкази на хората, които са преживели чудеса след молитви към свети Ефрем. Той  е много интересен  светия, защото понякога  той се разкрива и помага на хора, които не са го познавали, които не са знаели за него и впоследствие разбират всъщност кой е бил онзи, който им е помогнал. Той им се е разкрил по невероятен начин. Едно от чудесата, които мога да спомена, се е случило на една българка през 2018 година. Тя правила поклонническо пътуване в Гърция. Нейна приятелка ѝ се обадила, тъй като знаела за това и я помолила „Моля те, по местата, където ходиш, моли се за моята сестра“. Сестра ѝ била психично болна и се била нагълтала с една шепа хапчета в опит да се самоубие. Тя е била шизофреничка. Докторите казвали, че ако изобщо оцелее, ще има трайни увреждания, няма да е същият човек.  Така на следващата сутрин жената отишла именно в манастира на свети Ефрем. Тя му споделила случилото се с нейната приятелка и помолила светеца сестра ѝ поне да оцелее. Вечерта жената се прибира в България и нейната приятелка ѝ се обажда, като казва: „Да знаеш какво се случи? В първия момент жената си помислила, че сестрата на приятелката ѝ е починала. В крайна сметка обаче разбира следното: „Сестра ми излезе от комата, хемодиализата е успешна и няма никакво увреждане. Наистина е много добре! Тя започна да иска прошка на хората за това, което им е причинила“. Преди инцидента болната жена обвинявала своите роднини за всичко, което ѝ се случва. Реално свети Ефрем не само ѝ е помогнал за това да я спаси да не умре. Той я е преобърнал и вътрешно. Няколко дни по-късно, когато жената отива при своята психиатърка, докторката казва, че всъщност  ѝ няма нищо, че вече е здрав човек. Свети Ефрем е направил едно тотално преобръщане – не само на физическото ѝ здраве, а и на душевното ѝ здраве. Това е само едно от чудесата, които се разказват във филма. Във филма своя глас подарява нашата голяма актриса г-жа Емилия Радева, която озвучава един от възловите моменти - филмова сцена, в която представя момента, след като са намерени мощите на свети Ефрем от старицата Макария. Тя е намерила мощите, но тъй като неговата килия е била много дълбока на 1,70 под земята, там, където е бил погребан, тя не е могла да извади мощите и да се погрижи за тях. Сутринта на 3 януари 1950 година намира мощите и на другия ден щяла да продължи работата по изваждането им. Вечерта, когато се е молила обаче, на нея ѝ се явява свети Ефрем. Тя го вижда наяве. Той започва да ѝ разказва кой е, откъде е дошъл, къде се е родил, какво се е случило, какви мъки е преживял. Осем месеца той е бил подложен от отоманските турци на мъчения. Неговият край е настъпил, като е бил провесен на едно черничево дърво с главата надолу, имал е забити пирони в ставите, по цялото му тяло са били прокарани шишове, брадата му е била отскубана цялата. Много рани е имал по цялото си тяло. Накрая турците палят факла, с която пронизват стомаха му. Така настъпва неговия край. Той е бил напълно обезобразен и обгорен.

Във филма за първи път говори лекуващият лекар на майка Макария, когато тя вече е починала. Лекарката представя три факта, които са се случили след смъртта на майка Макария на 23 април 1999 година, за които три факта медицината не може да даде обяснения. Приживе тя е имала една отворена рана, която според докторката миришела много лошо. Когато е починала, тази лоша миризма е била заменена с благоухание като на миро, като на тамян, като на храм. Това е бил аромат, който издават мощите на светиите. Нали знаете свети Димитър Мироточиви. Има миро, което мирише специфично. Този аромат издавало нейното тяло. Това е първото  нещо, на което според докторката медицината не може да даде обяснение. Откъде идва тази миризма? Вторият факт, който тя разказва във филма отново е това, че лицето на починалата старица  е започнало да сияе. Тя е придобила някаква красота. Третият факт е, че тя четири дни след смъртта си не се е вдървила, била е пластична. Докторката казва, че това са три факта, три чудеса, на които медицината не може да даде обяснение. Единственото обяснение за мен е святост  - че тя е светица.

Ангел Бончев

Всъщност за пореден път ще ни разкриете любопитни факти и ще ни направите съпричастни с истории от живота на един необикновен светец. Имате други филми, както и няколко издадени книги, какво Ви мотивира да продължавате напред, да изследвате живота на тези малко известни светци? Ако се върнете назад в годините, кое беше онова, което ви запали по християнската тематика, можете ли да ни разкриете?

Аз съм от Асеновград, а ние, хората от Асеновград, имаме едно особено отношение към вярата. Ние сме с отношение към Бога, с отношение към религията, с отношение към светиите. Това се случи много естествено, защото е продължение на всичко това, което аз исках да правя. Документалистиката е нещо, с което аз искам да се занимавам. Правил съм филм за свети Лука Кримски, който е с няколко награди, като една от тях е Гран При на Международния фестивал „Славянска приказка“ – най-голямата награда между 120 филма, наградата на община Благоевград за противодействие на наркотиците. Детската ми книга за противодействие на наркотиците сред малолетни и непълнолетни също получи награда. Вижте, това, което ме мотивира, е, че аз искам да оставя нещо добро като обществена личност. Може да не мога да дам на хората 5 или 10 лева да се нахранят, но мога да нахраня душите им с една книга, която да имат цял живот и с която книга и молитви към светиите, те да могат да си помогнат сами. Защото аз съм се срещал с няколко личности, които са светци и те със сигурност в годините напред ще бъдат прославени от църквата за светци, защото светостта съществува и в ден днешен, въпреки че има много изкушения в света. Има светии, които съществуват и водят свят живот. Аз съм се срещал с няколко такива и съм ги питал – кое е най-важното за християнина. Те казват – молитвата. Защото по време на молитва реално ние изключваме всичко лошо от себе си, разбира се, ако не се молиш за пари, коли и т.н. Целта на православната  църква не е като на някои други измислени институции, които се представят за църкви - да нахранят и да облекат хората. Единствената мисия на православната, на истинската църква е спасението на душите на хората. Аз съм възприел именно това като собствена мисия и нищо, и никой няма да е спре и ще продължавам да популяризирам непознати за България светии.

Няма как да не Ви попитам доколко религиозен сте, спазвате ли всички християнски традиции? Кога отворихте душата си за вярата и какво ви носи това? Спазвате ли всички християнски традиции?

Не ги спазвам всичките, което е укоримо, но се старая да спазвам повечето. Много по-важно е да се стараем да спазваме. Важно е  това, което излиза от тялото (от устата ни), а не това, което влиза, тоест храната, която ядем. Един човек може да яде, да пие, но да е благ. Не е важно това, което влиза в тялото от устата, а това, което излиза от устата – думите да не са лоши, да не наскърбяваме, да не обиждаме, да не хулим, да не говорим, да не клюкарстваме, това е най-важното.

През последните десет години моята душа и моето сърце се отвориха към Бога и това стана, след като аз се запознах със свети Нектарий Егински, който е моят светец – покровител. За мен той направи едно огромно чудо след една молитва, която направих в манастира на остров Егина, след което чудо аз излекувах своята хранителна алергия към яйца и шоколад. Може би Бог е видял, че аз не съм чак толкова вярващ и може би Бог дава чудесата на онези, които не са чак толкова вярващи, за да може да прогледнат. Така всъщност научих, че съществува свети Нектарий Егински, за неговите чудеса, за святия живот, който е водил приживе, за трудностите, които е имал в живота. Може би неслучайно аз го приемам като свой покровител, защото аз съм един изключително нетърпелив човек за всичко в моя живот. Искам всичко да се случва сега и на момента. А всъщност свети Нектарий Егински е светецът на търпението, защото той е имал много трудности – бил е гонен, говорили са за него неверни неща и е бил много унижаван. Но никога не се е опитвал да направи така, че да възтържествува истината. Той е приемал всичко като даденост от Бог и го е затварял в душата си. Не е давал път на лошотията, не е търсил отмъщение. Тъй като свети Нектарий Егински е най-големият чудотворец на 20 век,  2020  година е посветена на него. Всички църкви са я обявили като година, посветена на свети Нектарий Егински, по случай 100-годишнината от неговото успение.

Ангел Бончев и покойният старец Нектарий (Виталис), почитан като светия в Гърция