Ангел Славчев пред Tribune: Колективната безотговорност при управлението на водите трябва да свърши

За нуждата от промени в Закона за водите, защо е важно общините да имат право да напускат водните асоциации по свое желание и може ли това да се отрази на цената на водата Tribune.bg разговаря с депутата от ”Възраждане” Ангел Славчев.

Г-н Славчев, защо са необходими промени в Закона за водите, през декември сте внесли в парламента и законопроект с тази цел?

В момента у нас цари колективна безотговорност при управлението на водите. Това е видно и от загубите на вода по мрежата.

Казват над 60% заради стари водопроводи и липса на средства за подмяната им?

Това е средното. Реалното в общини като Шумен, Сливен, Плевен е над 80%. Има и общини като Омуртаг, които от 30 години са на воден режим. Така че тази безотговорност трябва да свърши. В момента си прехвърлят топката между ВиК холдинга, водните асоциации, МРРБ, ВиК дружествата и кметовете.

Когато имаме пряк отговорник за дадена задача, то в случая общината и кметът, той иска или не, трябва да си свърши работата, т.е. ако не си върши работата, хората ще го сменят. Там имаме пряк мажоритарен избор на всеки 4 години. При решаването на проблемите с липса на вода играят и общинските съвети, защото те реално контролират кметовете. Този законопроект ще даде възможност на общините, които искат, да могат да се обособят като самостоятелен ВиК оператор и да си управляват водния ресурс.

Като Сандански, например?

Както са Сандански, Петрич, Сапарева баня, Панагюрище. Има много такива примери, които показват, че този подход работи. В Петрич, например, въпреки, че КЕВР не им одобрява увеличение на цените и те продават кубика на 89 стотинки, са успели да изградят фотоволтаични централи около помпите си и използват енергията им да ги захранват, а каквото им остане го продават. Тук е много интересно, че в най-топлите ни райони – Сандански и Петрич, там няма воден режим. Проблемът с водата е сериозен. В парламента създадохме временна комисия за безводието. Аз съм член, но тя до момента не работи. Имахме две заседания – на първото приехме правилата й за работа, а на второто набелязахме кои представители на институции да поканим. Сега председателят на комисията Манол Генов е екоминистър, а остана месец за работа. Така че старата максима – ако не искаш да свършиш работа, направи комисия,  работи. Реално никаква работа не сме свършили в тази комисия за безводието.

Законопроектът ви относно промените в Закона за водите е внесен, нали така ?!

Да, още през м. декември.

Сега законопроектът трябва да се гледа в парламентарните комисии, които тогава не бяха сформирани?

Надявам се комисиите да заработят и законопроектът да влезе за обсъждане. Хубавото е, че имаме доста широк спектър от подкрепа, но кметовете припомниха, че няколко пъти са правени опити за промяна на закона, но не се случва промяната. Ние внасяме този законопроект за трети път.

Защо държавата блокира общините във водните асоциации - веднъж като влязат в тях, общините  могат да ги напускат при 100% съгласие на участниците, в т.ч. и държавата?

За мен това е част от корупцията в България и разрастване на ненужната държавна администрация. Това е излишно. В тези асоциации около 35% са на държавата, а управителите са „наши” хора, назначени по партийна линия. Така се управлява държавата и се осигуряват гласове на изборите. В един следващ момент може да се появи образно казано „Веолия 2” и под предлог, че компанията ще осигури 2 млрд. финансиране да се даде управлението на тези водни асоциации на концесия.

Надявам се БСП да размислят, защото чух реплика от екоминистъра Манол Генов, че водната асоциация е едно от най-хубавите неща, създадени в България. А в същото време кметът на Троян Донка Михайлова, която е от БСП, е изключителен привърженик на нашия законопроект. Тя е и заместник-председател на Сдружението на общините.

Сега искаме изслушване на шефовете на КЕВР, на Водния холдинг. Защото в Шумен водата е 6 лв. за кубик, а в Сандански е 68 стотинки. Разликата е огромна, а загубите на вода също. В Петрич загубите на вода са под 40%. Това е ясен пример със статистика кое работи и кое – не. Смятам, че три пъти плащаме цената на водата. Веднъж я плащаме с общинските данъци, втори път – с фактурата към ВиК дружеството и трети път – с живота си, защото на 90% не знаеш какво излиза от чешмата.