Анна Стойкова: София съществува и преди ППДБСС

Мерките срещу топлинните острови бяха взети още 2023 г. в р-н “Люлин”

- Госпожо Стойкова, като общински съветник в Столична община темата със зелените политики е Ваша дългогодишна кауза, по която неуморно работите. Какво е важно да знаем за зелените политики в столицата?

София е древен и модерен европейски град, пълен с живот, красив и много зелен. Това ни мотивира да работим за устойчиви и най-вече зелени политики, които да повишат качеството на живот. През изминалите години, когато ГЕРБ управляваше Столична община, наложихме модел на управление, тясно свързан с научните среди, както и с гражданския и неправителствен сектор.

Същевременно информационните кампании винаги са били насочени освен към широката гражданска общественост и бизнеса, така и към подрастващите. Провеждали сме редица инициативи в детските градини, в училищата и университетите, защото смятаме, че всички важни теми и особено екологичните, трябва да се комуникират с младите хора – от това зависи и тяхното бъдеще.

 - В последните дни управляващите София от ПП-ДБ-СС заговориха за “Зелена трансформация” и адаптация към климатичните промени…Това обаче не е иновация за Столична община и за Вас, като общински съветник– разкажете ни малко повече?

Стъпките на Столична община в посока зелени трансформация са направени на много ранен етап-още през 2011 г. София се присъедини към Споразумението на кметовете, което през 2019 г. прерасна в Глобално споразумение на кметовете за климатичната енергия.

Именно в тази връзка в Столична община разработихме и приехме в Столичен общински съвет “План за действие за устойчива енергия и климат 2021-2030 г.” (ПДУЕК), а през 2022 г. заедно с Габрово бяхме включени в 100-те климатично неутрални и умни градове на бъдещето до 2030 г.

Това от своя страна отключва възможности за присъединяване на София към големи иновационни дейности и пилотни проекти.

Именно в изпълнение на Плана за устойчива енергия и климат, СО има осъществени редица мерки и дейности във връзка с климатичните промени и адаптацията с тях - така наречените дигитални решения за градски политики за смекчаване и адаптация към климатичните промени и аз се надявам и очаквам сегашното управление на столицата ни да продължи започнатото от нас. Защото добрите практики трябва да бъдат продължавани, а не прекратявани, защото са "чужди".

- Разкажете ни за някои по-важни политики и дейности, осъществени от Столична община в предишните години?

Още  през 2019 г. осъществихме изследване на ефекта от т.нар. градски топлинен остров на територията на цялата община и се локализираха районите с най-много площи, които излъчват топлина, с цел да се набележат мерки за смекчаване и намаляване на този ефект.

 През 2023 г. представихме първия “План за адаптация” на район “Люлин” на базата на дигитален двойник и съответни мерки за въвеждане на природо-базирани решения за адаптация към климатичните промени. Това представяне бе осъществено в 40 СУ пред ученици, учители и студенти от Софийски университет, зам.-кмет по екология към онзи момент Десислава Билева и тогавашният гл. арх. Здравков.

Съобразно този план в район “Люлин” следва да се осъществят редица мерки, на базата на природно базирани решения: мобилни гори, охлаждащи коридори и острови, джобни паркове, зелени паркинги и др. Ние реализирахме и първия джобен парк по този план още през изминалата година в пространството.

Всъщност, най-иновативните мерки в изпълнение на стратегическите ни документи, са свързани със синьо-зелената акопунктира (инфраструктура), т.е. създаване на споделени зелени пространства в рамките на паркове и градини, в училищни дворове и в дворовете на детските градини.

Това са местата, в които има кътове за сядане и отдих, но те трябва да са засенчени с естествена растителност и охладени с водни системи, където е удачно.

В тази връзка се реализираха климатични хъбове в няколко училища - началото поставихме в 20 ОУ, продължихме с 97 СУ в район “Люлин”, 68 СУ в район “Искър”, Втора английска гимназия в район “Триадица”, като в някои от тях са съчетани с класни стаи на открито. “Зелени острови” в няколко университета, които съдържат елементите на “кръгова икономика” и представляват своеобразен умален неин модел-с контейнери за разделно събиране на отпадъци, включително и на хранителен и зелен отпадък, компостери, чийто компост да се ползва за цветните и билкови лехи.

И пак през изминалата година създадохме и открихме още едно такова място - Амфитеатър в най-младия ни парк - парк “Възраждане”, с използване на природи базирани решения за засенчване с катерлива и друга  растителност и охлаждане чрез система за мъгла, както и настилка от естествени материали с нисък термичен капацитет и условия за монтиране на подвижен екран и мултимедия при събития.

Ако трябва да обобщя накратко: през изминалите няколко години осъществихме над 20 мерки, свързани с адаптация с климатичните промени и освен изброените досега да отбележа и Зелени разделителни ивици по булевардите с иновативно напояване с торби, заимстван метод от Виена.

По този метод създадохме споделено зелено пространство в двора на Втора градска болница, за да може да създадем хубави условия за разходка и отдих на лежащо болните и техните близки.

 - Климатичните промени и адаптацията с тях са свързани и с енергийната ефективност и използване потенциала на слънчевата енергия. Какво е предприела Столична община до сега?

Още през 2021 г. беше извършено въздушно заснемане на покривните конструкции на 880 общински сгради и бе изготвен анализ на потенциала им за фотоволтаични инсталации. На база разработена методология с най-добър потенциал за усвояване на слънчевата енергия са отличени 73 сгради, а от тях 38 са с най-висок потенциал. Сред тях са сградите на два от най-големите общински консуматора на енергия - Столичния зоопарк и Столичното предприятие за преработка на отпадъци. В момента и на двете се изпълняват проекти за изграждане на фотоволтаични инсталации.

А от началото на 2023 г. в рамките на проекта “Слънчеви градове”, в партньорство с община Бургас, бе създадена платформата Sofia.solarsites.bg , която е достъпна. Така, всеки собственик на обект в районите “Люлин”, “Надежда” и части от “Връбница” може да получи информация за броя на слънчеви панели, които могат да бъдат инсталирани на съответния покрив и какво е прогнозното количество енергия, която би могла да се произведе.

Очакваме надграждане на всички започнати от нас политики и съответни мерки:

1. Надграждане на платформата solarsities за територията на цялата Столична община -това ще е от полза за всички домакинства, които кандидатстват по различни програми.

2. Разработване на дигитални двойници за всички райони на територията на Столична община, което да осигури правилното им развитие с оглед на климатичните промени.

3.Продължаване на всички зелени инициативи, осъществени през изминалите години, позовавайки се на разработения за Столична община от Лесотехническия университет Мастер план за най-подходящите видове за озеленяване.