Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Антиреформата на реформаторите или защо никоя демокрация не се е отказала да има главен прокурор

Мнения

Антиреформата на реформаторите или защо никоя демокрация не се е отказала да има главен прокурор

Антиреформата на реформаторите или защо никоя демокрация не се е отказала да има главен прокурор - Tribune.bg
Снимка:

Росен Димитров, адвокат

С настоящата статия ще се опитам да разгледам някои идеи, лансирани от няколко години от определени олигархични структури за овладяване и блокиране  на наказателното правосъдие у нас, еволюцията на тези идеи и тяхното последно проявление, анонсирано точно преди парламентарните избори на 02.04.2023 г.

Тези идеи накратко са: закриване на специализираното правосъдие; ограничаване на „всевластието” на главния прокурор и неговия контрол; въвеждане на съдебен контрол върху отказите на прокурора да се образува досъдебно производство; премахване на институцията главен прокурор.

Целта им – унищожаване на наказателното правосъдие в България и индулгенция за ред престъпления, извършени у нас в последните 30-ина години.

Кашата „съдебна реформа“

Всичко това трябваше да се облече във форма, която е лесно смилаема  за хора, лишени от възможност за самостоятелно мислене и четящи, но не разбиращи смисъла на прочетеното.  И се смля на пюре, на каша, лесна за гълтане без нужда  от преминаване през мелачката на разума и критично мислене. Смля се и се нарече „съдебна реформа“!  Както винаги, тези идеи за реформа са опосредени. Те не идват директно от тези, които имат полза от тяхната реализация. Те идват чрез неправителствени организации (НПО), които за да достигнат до първосигнално ниво на масовия зрител, са брандирали себе си като правосъдни. Нещо повече – като правосъдни за всеки.

Военният фронт за инвазия на правосъдието

За реализацията на такава мащабна идея обаче не са достатъчни само НПО-та. Те са само една малка част от „военния фронт“ за инвазия на правосъдието. Нужни са политически партии с еднотипни идеи, дори еднояйчни с идеите на правосъдните НПО-та. Проектът се завършва, когато се осигурят и медии, а и не само те. Когато се овладее буквално цялата медийна среда, включваща големите телевизии и почти всички информационни сайтове, дори контрола на социалната мрежа Фейсбук.

Така, когато  си осигурил войски от всякакъв тип, спокойно можеш да тръгнеш към завоевателен поход срещу враговете. Естествено, първо трябва да представиш враговете като врагове на народа и на честните и почтените.

Първият враг: Специализираното правосъдие

Знаем какво се говореше за специализираното правосъдие. Това бе враг, който „репресира мирното и невинно население по поръчка на безскрупулната и корумпирана власт и действа като нейна бухалка“.

Обективната истина нямаше значение. Важно беше това, което конкретни медии представят за истина - лозунги, някои от които копи-пейст от социализма, а за други би завидял дори и Гьобелс, че не са му дошли наум. Стигна се до манипулации от висш пилотаж, повтаряни по всяка медия, от всеки „реформатор на системата“. Никой журналист не попита кои са репресираните от специализираното правосъдие лица. Всички повтаряха мантрата за „репресии на неудобни“ без да посочат такива.  Това разбира се беше достатъчно, за да бъде закрито „репресиращото правосъдие“.

Вторият враг: главният прокурор

И главният прокурор трябваше да се представи като враг и започна да се вменява, че той има неограничена власт, която следва да се отнеме и ограничи дотам, че да се обезсмисли съществуването му и то да стане фигуративно. Освен  носител на свръхвласт и свръхправомощия главният прокурор също трябваше да се представи като слуга на мафията, като борец срещу добрите. Като репресиращ орган, като бухалка, активирана със старт-стоп бутон. Трябваше да се демонизира образа му. Така и стана.

Истината, че главният прокурор няма никакви свръхправомощия и дейността му не се различава от тази на един обичаен административен ръководител беше заглушена. Никой журналист не попита в кой закон са разписани тези свръхправа и власт. Затова предлагам награда за всеки, който ми посочи огромните законови правомощия на главния прокурор.

Съдебната реформа на „добрите сили“

Така „случайно или не“ се стигна до гръмката идея, че „съдебната реформа“ се изчерпва със смяната на главния прокурор. За да клъвнат шараните по тази идея, беше хвърлена достатъчно и скъпа захранка, така че те се появиха на повърхността с отворени усти. Чуха това, което искат: врагове, опасност от властта им, репресии, нужда от реформи. Така вече нямаше нужда да се ловят дори с бастуни. Те вече бяха в мрежата.

Така  се стигна до „гениалната идея“ за закриването на институцията главен прокурор, по аналогия със спецправосъдието. Това не стана изведнъж, а  започна с персонални атаки срещу личността на настоящия обвинител номер 1. Както вече посочих с радиационно облъчване или по-правилно с актуалното „пръскане“ на населението, че главният прокурор има огромни правомощия, които използва, и трябва да бъде отстранен.

Министри на правосъдието като положително заредени и активирани атоми поискаха от Висшия съдебен съвет да отстрани уж всевластния Иван Гешев. Стигна се до там ВСС да пита тогавашната министърка – активен борец срещу главния прокурор Надежда Йорданова, защо иска да бъде отстранен и какви доказателства има, а тя да отговори, че няма доказателства. Било просто ей така...

Така дни преди изборите се анонсира идеята за закриването на институцията главен прокурор. Приложението на максимата „няма човек-няма проблем“, използвана от Йорданова и предшественика ѝ Янаки Стоилов в случая с Гешев, обаче не сработи и „АНТИреформата“ на „реформаторите“ трябваше да намери нов подход. И го намери! Това бе идеята за по-лесно направо да се премахне фигурата на главния прокурор. Важно е да отбележим, че за пръв път намерението за премахване на фигурата на главния прокурор от българската правна система бе оповестено още през 2021 г. Тя беше централна точка в програмата на политическа партия „Българско лято“. Вероятно гражданите не са забравили на кого беше тази формация. Тогава идеологът на ПП „Българско лято“ Васил Божков искаше дословно същото - цялостно премахване на фигурата на главния прокурор.

Случайно или не лидерите на НПО, наречена парадоксално „Правосъдие за всеки“, си платиха медийни публикации и точно преди изборите вдъхнаха нов живот на старата идея на Васил Божков за премахване на институцията главен прокурор. Тази идея се поде и разви от Кирил Петков, който в няколко медийни участия от висотата на отчайващата си неграмотност, заяви, че главен прокурор не е нужен, тъй като нямало главен съдия.

Всички тези „съвпадения“ вероятно са напълно случайни. Напълно случайно може би ще се окаже, че поддръжници на искането за премахване на главния прокурор като длъжност в съдебната власт, са и други личности, наричани от някои български медии „олигарси“. Тези, които до закриването на специализираните структури бяха основни техни „клиенти“. Имената им са лесно проверими. А едни снимки от площада на Народното събрание дори показаха как коалиционният партньор на Кирил Петков – Христо Иванов, слиза тихомълком от задната седалка на джипа на един от тях.

Точно България ли трябва да остане без главен прокурор?

В сравнителен аспект  можем смело да обобщим, че няма държава в ЕС, която да няма подобна фигура на главен прокурор. В различните държави членки поради различията в социо-културен, политически и конституционен аспект, правомощията и функциите на главните прокурори се отличават едни от други. Но не съществува държава, в която изобщо да отсъства фигурата главен прокурор.

Напротив - в държавите особено от Централна и Западна Европа, институцията на прокуратурата се ползва с особено уважение и доверие. Нещо повече - ако вземем за пример САЩ, които обичайно са еталон за поведение за либерално настроените групи у нас, ще видим, че не просто има главен прокурор, а поради федералното си устройство има главни прокурори на всеки щат. При това следва да се отбележи, че в САЩ действа прецедентната правна система, а не романо-германската, както е у нас. Въпреки това най-голямата демокрация не се е отказала от фигурата на главен прокурор. Би било любопитно да чуем аргументите на „Правосъдие за всеки“ и на Кирил Петков защо точно България трябва да остане без главен прокурор. Може би у нас няма корупция, няма престъпления, няма недоволни граждани, а в държави като Белгия, Испания, Италия, в които фигурата на главен прокурор е непокътната, проблеми има.

Няма дори да дам пример с главния прокурор на щата Ню Йорк Летиша Джеймс, която образува данъчни дела срещу президента Доналд Тръмп и забрани на Nexo да оперира в щата Ню Йорк. Няма да го дам, за да не се изплашат съдебните реформатори от фактите и истината като вампир от слънце. А истината е, че няма нормална държава в света, в която да няма прокурори и обвинение.

Ето така олигархията цели съдебна АНТИреформа

И нека обобщим как олигархията очевидно действа. Вложените огромни средства в купуване и спонсориране на медии, телевизии, НПО-та, партии и лакеи доведе до закриване на цял вид правосъдие. Разпределянето на делата на закритите специализирани структури доведе и ще води до огромно забавяне на всички наказателни дела. В това вече няма спор.

В случай че се въведе и обжалване на отказите да се образува досъдебно производство пред съда, както настояват горещо същите тези кръгове, и без това задъхващите се съдилища ще бъдат блокирани съвсем. И в момента медиите показват случаи на дела за леки телесни повреди, които продължават 3-4 години. Колко ще продължават такива елементарни от гледна точка на фактическа и правна сложност дела, ако „съдебната реформа“ се осъществи? Ще продължават безкрай.

България – първата в света държава, чиято прокуратурата е без ръководител?!

Към горното трябва да се добави и намерението България да се окаже първата в света държава, чиято прокуратурата да бъде оставена от „политическия елит“ без ръководител, само защото поименно не харесва настоящия й ръководител.

Перфектно, нали? Точно по учебниците по манипулации и активни мероприятия на КГБ и ГРУ, изучени и приложени от ДС. За по-старите  и незапознати с материята, ДС се разбира като Добрите Сили, а не като Държавна Сигурност. Съвпадението е /не/случайно.


Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Хороскоп

Анкети

Как трябва да се разиграе политическата ситуация след поредните предсрочни избори?
Покажи резултати Скрий резултати