Антоанета Христова: Очевидно, че Радев е много изнервен

Това е защита чрез атака, коментира за Tribune.bg политическият анализатор

Президентът Румен Радев обяви по-рано днес, че снемал доверието си от кабинета. Какво провокира държавния глава, какво цели с действията си и какви ще са последиците? Обърнахме въпросите си към политическия психолог проф. Антоанета Христова.

Ваши колеги определят обръщението на президента Румен Радев днес като „отчаяна контраатака“, вашата оценка?

В голяма степен съм склонна да се съглася с подобни коментари. Смятам, че това е защита чрез атака и че това трябва да бъде анализирано през ситуацията в България, в която се случват много неща, в т. ч. послания, насочени към президента. Имахме и изказването сутринта на посланика на САЩ, от една страна, имаме това, което е известно като шпионски скандал. На трето място, имаме развалени отношения /на президентството б. р./ и проблем с прокуратурата. Всичко това е насочено като хипотеза и като въпросителни, на които трябва да се даде отговор в бъдеще, от президента. Очевидно, че е много изнервен. Очевидно е, че реакцията му, от моя гл. т., е създаваща война между институциите, от което България няма нужда.

България има нужда в момента от устойчивост. Ние влизаме в предверието на еврозоната, в ERM ІІ. От друга гледна точка изцяло бизнес средата, изцяло социалната среда в момента няма усещането за каквато и да е турболенция и затова говоренето на президента така, както то беше аргументирано доста широко, доста абстрактно, с повече нападки като изречения без доказателства, е неразбираемо. Ако смята, че той може да намери отзвук сред много хора, които са недоволни от управлението на ГЕРБ, почти сигурно е, че може. Въпросът е, че това е знак, че той влиза в позиция да създаде партия, да стане политически лидер. Той по принцип говори повече като политически лидер, а не като президент, който се стреми да запази баланса и спокойствието в държавата. Така че тази роля все повече бива поета от президента и това създава много сериозен проблем – повече, като че ли на него, отколкото на държавата. Дай Боже, да не се отрази на устойчивостта на управлението и на държавата в момента.

А случайно ли е избрана датата 4 февруари? Тя напомня за събитията от 1997 г., когато икономическата криза у нас бе последвана и от политическа такава.

Мисля, че това е твърде далеч в историята ни. Това е нещо, с което не всички правят асоциация като дата. Мисля, че той не търси този вид символика. Това, което търси ми изглежда много повече на ситуативна реакция, която е свързана със защита на собствения рейтинг, тъй като след всичко това, което се случва има голяма вероятност рейтингът му главоломно да започне да пада. Другото е това, което казах в началото – защита чрез атака.

Политическата активност на президента и вероятно намерението да стане политически лидер, може би това също е цел?

Може би. Но, ако е така, е много прозрачно. И не е намерил подходящата среда. За да направиш такова действие, означава, че трябва да бъдеш припознат като политически лидер. Грешка е да се бърка рейтингът на президента с рейтинга на политическия лидер. По принцип президентите винаги държат един по-висок рейтинг, защото се счита, че те излъчват едни позитивни послания, че те са далеч от оперативното управление, че не са толкова отговорни за каквото и да се случва в държавата, а са повече моралният флаг на една държава. Много сериозен опит бе направен от президента Радев да се превърне в морален флаг на България. Проблемът е, че точно в такава ситуация, когато прокуратурата повдига въпроси относно някои негови действия, па макар и свързани с един ПР във ВВС, се поставя въпросът все пак за отговорността да говоренето като морален стожер. Изглежда ми доста некоректно към този момент той да се опитва да продължава да бъде морален флаг, без да отговори на всичките въпроси, повдигнати към него. Сложна ситуация, в която той избира да атакува, вместо да отговаря. Какво ще последва, не мога да прогнозирам, но определено турболенция в държавата не е необходима. Ако един политик е отговорен към тази държава, не би искал да има турболенция, а и не се усеща като потребност от страна на избирателите.