Проф. Христова пред Tribune.bg: Какъв „А отбор“ ни управлява? Случайно събрани хора без базова компетентност!

Събитието на 2021г., което разреши политическата криза у нас?

Събитията, които приближиха страната към решаване на политическата криза, са парламентарните и президентски избори, проведени през годината. Защо използвам думата „приближиха“, защото те не са решение на политическата криза към този момент, а предоставят стъпка към все по-зрял избор в следващите парламентарни избори. Ние се учим през опит и грешка, опит и грешка, за да достигнем до отърсване на политическата среда и по-ясно разграничение на плявата от зърното. В този смисъл изборите от тази година са събитието на годината.

Устойчива ли е коалицията? В каква посока ще се движи страната?

Коалицията, аз я наричам формация, защото това по своята същност не е коалиционно управление, то е някакво странно управление на една партия, като всяка друга е сключила договор с първата. Много са странни взаимоотношенията, те не са типично коалиционни. Факт е, че определени партньори от тази формация са с висока степен на непоносимост с други партньори. Затова казвам, че го наричам формация. Тя трудно може да съчетае интересите на отделните субекти и няма ясно изразени политически приоритети. Наблюдава се пренебрегване на основно правило в политиката – да има връзка между думи и дела. Има и изключителна демонстрация на много говорене, „пушката пуква“ преди въобще нещо да се е случило. Това неминуемо води до негодувание у партньорите в тази формация, защото всеки е влязъл със своя индивидуален партиен или личностен интерес. Затова казвам, че изхождайки от собствения си интерес, участниците във формацията трудно могат да преглътнат това, че постоянно се демонстрира разминаване между думи и дела, и се правят прекалено прибързани заявления и обявяване на политики, което изглежда твърде незряло като поведение. И на второ място, трудно се преглъщат двойните и тройни стандарти, с които се подхожда при всяко взето решение. В момента печелят от демонстрирания популизъм, но това е до време.

Партиите от мнозинството само 4-5 часа се караха за ръководството на отделните парламентарни групи. От друга страна виждаме, че расте социалното напрежение заради високите цени на тока, а парламентът отказа да се заеме с компенсаторния механизъм за бизнеса. Бягат ли от отговорност?

Участниците в това доста рисковано начинание – настоящето правителство, се пише на гърба на всички български граждани, което не може да не притеснява управляващите. Но, от гледна точка на отговорност, си мисля, че мотивацията за власт подкрепя поемането на отговорност. Разглеждам го от чисто психологична гледна точка. Моята теза е, че там няма капацитет, а не желание да се поеме отговорност. Там няма компетенция, там няма опит (с много малки изключения). Там има едно „голо“ желание за власт и за позиции, на основата на „голо“ самочувствие. Когато съчетаеш „голото“ самочувствие с „голото“ желание за власт, се получава като резултат готовност от страна на участващите партии във формацията, да постигат нещата на всяка цена, прекрачвайки нормалността и демократичните правила. Комплексът от осъзнаването, че си с малка обществена подкрепа, а трябва да управляваш и да консумираш власт, води до сериозни поведенчески деформации. Факт е, че  много малко избиратели са гласували за всички партии в управленската формула, с изключение на  „Продължаваме промяната“/ПП/. На фона на голямата група от граждани, които не са гласували, на фона на категоричното съмнение в честността на изборите, много голяма е демонстрацията на нахално самочувствие. Може би то е нахално, защото е стъпило на едно огромно нахалство от миналата година – 2020, когато нас ни заляха с тежки внушения и манипулации, и нанесоха тежък удар върху демократичния процес. Знаете ли защо аз не мога да дам толеранс на това правителство и няма да му го дам?! Защото изборния резултат е резултат на манипулациите, на които ние не можахме да се противопоставим. Защото на повърхността излязоха хора, които очевидно не са убедителни, но на обществото това не му прави критично впечатление и няма сили да се противопостави, т.е. крайният резултат и оценката ми за гражданското общество в резултат на направения избор, е много ниска. Именно, защото това се случи толкова демонстративно и явно, затова не мога да дам толеранс на обществото, а правителството е следствие.

ПП ще успее ли да се еманципира от президентството и готова ли е тя да реагира в условията на нарастващо социално напрежение заради цените на тока и очакваното спиране на предприятия?

На първия въпрос, вие виждали ли сте юноша да се еманципира от баща си?

Не.

Ако има лоши взаимоотношения, юношата ще се бунтува и ще прави бели. Но, ако не прави бели, той няма да се еманципира от баща си. За това трябва да порасне и да узрее. Така че, отговорът ми е „не“, няма да се еманципират. Ще направя уговорката, че в тази формация има субекти, които са отявлени врагове на президента. Те няма да оставят нещата спокойно да оттекат като проблем, който съществува между тях и президента, говоря за БСП. Най-големите неизвестни, изненади и капани могат да дойдат от БСП.

На втория въпрос как ще реагират на социалното напрежение, те не знаят как да реагират. Те не знаят как да си подредят приоритетите. Обградени са от фалшиви тематични фиксации. Продължават всички медии да повтарят „Гешев, Гешев“ -поръчкова, манипулираща тема! Когато медиите започнат да повтарят „реформа, реформа, реформа“, тогава ще приема, че медиите са се справили със своите поръчки и че има истинска журналистика, и че не заслужава България сто и някое място в свобода на словото.

Вървим ли към избори в този смисъл?

Логично би било да вървим. Логично е да очакваме юношите, които ни управляват, да гледат оптимистично и изпълнено с емоция сърце към бъдещето. И в същото време, зрелите около тях да наблюдават края на процеса. Нека видим какво ще се случи с хората, които стоят зад този проект. Бих поздравила медиите, ако повече почнат да говорят затова.

Как ще се справят с външния натиск за Северна Македония, за разширяване на НАТО, за предислоциране на войски на Алианса у нас?

Правителството не може да се противопостави на тези, които са го създали и чиито интерес е Северна Македония по-бързо да влезе в ЕС.  Както казах, трудно могат да се еманципират от президента, трудно могат да откажат и на тези сили. Затова почти не виждам полезен ход от страна на Кирил Петков. Той все още не може да признае това, все още се опитва да балансира по темата, защото вижда, че в момента около нашата позиция в страната има консенсус, каквото и да значи това. От психологична гледна точка и нашата реакция, и тази на македонците са реакции на жертви. Това, от което се нуждаем е лечение. Това е много дълъг път един към друг и той не предполага силови намеси, т.е. не предполага ЕС да натисне България по какъвто и да е начин, защото темата е чувствителна и веднага ще има обществена реакция. Затова си мисля, че нещата са много сложни и че младежката група трудно ще се ориентира в тези кълчища. Много трябва да си силен, да си опитен и зрял. Изобщо, политиката е за зрели хора. Понастоящем управляващата възрастова група не се справя с политическите си задачи като лидери от първи ранг. Тя трябва да си изчака времето. Трябва да е тичала след зрелите хора, за да стигне до управленски позиции, защото иначе няма да е успешна. Началото на прехода в България, предполагаше съвсем нови, млади лидери, но сега сме в съвсем друг етап на развитие на демократичните процеси и подобно „аджамийство“ е недопустимо.

Какво да очакваме от „А отбора“ на Кирил Петков и Асен Василев, вашата прогноза?

Какъв „А отбор“ ни управлява? Това е абсолютно случайно събрани хора, без базова компетентност. С изключение на единици, но и те в създалата се среда, вече проявяват дефицити.  Вижте какви назначения има за заместник-министри. Всичките са с объркана професионална квалификация спрямо позицията, на която ги назначават. Същото се отнася и до министри. За какво говорим въобще, никакъв „А отбор“, никакъв „Б отбор“, „С отбор“ не е дори!