Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Антон Тодоров: Трябва да сме благодарни на Горбачов заради неговия отказ от доктрината „Брежнев”

Мнения

Антон Тодоров: Трябва да сме благодарни на Горбачов заради неговия отказ от доктрината „Брежнев”

Антон Тодоров: Трябва да сме благодарни на Горбачов заради неговия отказ от доктрината Брежнев - Tribune.bg
Снимка:

Светът се прощава с Михаил Горбачов. Бащата на руската перестройка си отиде на 91 години. Той беше пръв и последен президент на СССР. Политиката му довежда до края на Студената война, до мирното оттегляне на КПСС от властта и разпадане на Съветския съюз. Носител е на Нобелова награда за мир 1990 г. Познаваме ли последния съветски лидер, какво е наследството му и каква е ролята му за развитието на нашата страна - с тези въпроси Tribune.bg се обърна към изследователя, журналист и политик Антон Тодоров.

С какво ще запомним Михаил Горбачов - последният и единствен президент на СССР, може би с това, че капитулира пред Запада?

А, не. Веднага ще разрушим един мит, който хора-носталгици налагат. Това невярно твърдение се появи първо в руски медии 90-те години, а после се разгърна от бивши КГБ-сти, а след това премина и в България. Никаква капитулация нямаше на Горбачов пред Запада. Ако човек се е занимавал внимателно с изучаването на този съветски функционер, ще си даде сметка, че, идвайки през март 1985 г. като генерален секретар на КПСС, Горбачов започна мощна офанзива за физическо овладяване на нови територии по света и нови пространства в чисто пропаганден смисъл. Горбачов от 1988, 1989 и 1990-та година е много по-различен от този през 1985-86 г.

Искам да подчертая, че твърденията, че Горбачов е агент на ЦРУ и на други западни служби са абсолютни спекулации, защото няма нито едно доказателство за нещо подобно. Тъкмо обратното, бих казал, 1985-86 г. е една от най-големите офанзиви в Афганистан – Горбачов през този период си провеждаше типичната съветска имперска политика. Да, СССР изтегли войските си от тази страна, но това стана през май 1989 г. Командващият Борис Громов напусна с последния танк и премина през моста, навлизайки на територията на СССР. Но през 1985 г. не беше така. До февруарската конференция през 1987 г. Горбачов беше продължител на делото на своя предшественик Юрий Андропов. Цялата му кариера е свързана с тази на Андропов и с КГБ. Има една прекрасна биография на Горбачов от Леонид Млечин, в която подробно се разглежда запознанството им през 60-те години на миналия век и как дори Андропов е имал идея да направи Горбачов заместник-председател на КГБ по кадрите. Цялата кариера на Горбачов е белязана от влиянието на КГБ и в случая на Андропов.

Да припомним, че 1985-86 г. имаше офанзива на СССР в Африка. Тогава в различни държави на този континент (и не само на него) имаше многобройни военни съветници. Имаше „ограничени“ военни контингенти - освен в Афганистан и в други държави. Нека припомним, че в средата на 80-те години Съветите провеждаха изключителноагресивна шпионска дейност по целия свят. Най-голямата база за радиоелектронно разузнаване на  военно разузнаване ГРУ се намираше в градчето Лурдес в Куба. Имаха огромна военно-морска база в Тартус (Сирия), както и военно-морски бази в Камран (Виетнам), Нокра (Етиопия), в Ангола, Сомалия, на Сейшелските острови, в Йемен и Либия. Базата Камран във Виентам контролираше всички морски комуникации на Япония и западните съюзници в тази част на света.

Нещо, към което Путин се връща сега?

Точно така. Той се връща към една такава експанзивна стратегия. И трябва да признаем на Горбачов, светла му памет, че е човек с две лица. До 1986 г. той провежда една силно проекспанзионистична политика и след 1987 г., особено през 1988-89 г политиката му се промени драстично.

Измами ли Западът Горбачов?

В своята библиотека аз разполагам с един много ценен документален сборник със стенограми от секретни срещи на Варшавския договор, който ще ми помогне да Ви отговоря дали Горбачов е бил измамен от Запада или е направил грешна интерпретация. През 1990 г. пред Консултативния комитет на Варшавския договор той буквално заявява на съюзниците си, че и НАТО, и Варшавският договор ще трябва да се влеят в „общоевропейски системи за сигурност”. Горбачов си представяше еволюцията на НАТО към нещо, което да наподобява днешното ОССЕ – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. И ако трябва да говорим за някаква „измама” на Запада, тя е в това, че Западът си е дал сметка, че заплахата от съвременна Русия не е изчезнала, особено след Мюнхенската конференция 2007 г., където Путин директно заговори за конфронтация със Запада, 2008 г. бе инвазията в Грузия, 2014 г. – в Крим. Така че не Западът е излъгал Горбачов, а той си е правил някакви сметки, че Съветите отиват към края си и вече няма да представляват заплаха за Запада и особено за граничните страни. Това е грешната интерпретация, във всички преговори е така – едната страна прави свои интерпретации, а другата я използва, но някой специално да е лъгал, едва ли. Те имаха прекрасни отношения с Тачър и Рейгън. Да не забравяме, че кариерата на Горбачов тръгва нагоре през 1984 г. след едно посещение в Лондон и среща с премиера на Великобритания Маргарет Тачър. Тя казва тогава за него, че „това е човек, с когото бих могла да работя”. Това беше време на конфронтация, на Студена война, а само месеци преди това в Кремъл управляваше Константин Черненко – идеологическият секретар на КПСС, който наследи починалия скоропостижно Юрий Андропов.

Каква е ролята на Горбачов за развитието на нашата страна? До Живков достига информация, че новият лидер в Москва иска да го смени – Съветите имаха огромен агентурен апарат в страната ни дори и тогава.

След 1987 г. Горбачов даваше ясни знаци, че трябва да има смяна по върховете на бившия Източен блок. Ще припомня един случай от този период, когато в сп. ”Огоньок” се публикуваха избрани фрагменти от изнесените нелегално преди години на Запад мемоари на бившия генерален секретар на КПСС Никита Хрущов. Там има фрагмент, че в неговото сваляне ключова роля е изиграл и Тодор Живков, тъй като е застанал изцяло на страната на Леонид Брежнев. Това нещо, представете си 1988-1989 г. се появява в списанието, което се разпространява и в България. Вие вярвате ли – аз бях абониран за десетки съветски списания и вестници, и точно този брой бе иззет от тогавашната цензура и никой не го получи и стана голям скандал. Даже бяха писали от Политбюро и ЦК на БКП до сп. „Огоньок” - как е възможна такава провокация.

А Горбачов на база на голямата съветска агентура, която имаше у нас, ясно беше дал знак, че Живков трябва да си ходи. Така Съветите изиграха своята роля за свалянето на Живков и това е нещо, за което има свидетелства, мемоари и доказателства. На практика свалянето на Живков е договорено 1989 г., последните наставления са в началото на ноември при едно ходене на Петър Младенов в Китай, след което той се отбива в Москва. Андрей Луканов се среща тук с хората от резидентурата на КГБ и ГРУ. В този смисъл ние българите трябва да бъдем много благодарни на Горбачов и не само ние, и всички страни от Източния блок, заради неговия отказ от доктрината „Брежнев”. За тези, които не се сещат, това е разбирането за т.н. „ограничен суверинитет“, че на Москва е позволено да се намесва в страни от Източния блок, за да запази т.н. социалистически строй - нещо, което се демонстрира през 1968 г. в Чехословакия.

В тази връзка интересен е коментарът на представителя на съветското външно министерство Генадий Герасимов в едно американско предаване в края на 1989 г., че новият лидер е заменил доктрината „Брежнев”  с доктрината „Синатра”, има една песен на Франк Синатра – „Направих го по моя начин“ (на английски: I Did It My Way). Така че всяка от нашите държави тръгна по своя път и да се развива по своя си начин. Много от хората казваха, че всички държави от бившия Източен блок сме били еднакви, което не е вярно в началото на разпада 1989 г. Така или иначе, всяка страна през тези 32 години посткомунизъм прояви добрите и лошите си черти. Никой не бива да е недоволен, защото освен задкулисието, което толкова често смятаме като основен фактор за това България да е такава, каквато е, трябва да кажем че България има парламентарна демокрация и никой не управлява благодарение на диктатура. Този, който управлява, той е избран от хората и поради това се смята, че демокрацията е най-справедливата формула за управление – всяка нация получава управление, което заслужава, т.е. сама си е избрала.

 


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Дарявали ли сте лични средства за политическа партия?
Покажи резултати Скрий резултати