Антон Вълев пред Tribune: От години по складовете се задържат лекарства, държавата да вземе мерки

В България има 5000 лекарства под 14 000 имена

Липсата на медикаменти на българския аптечен пазар, държавната политика и мерките, които трябва да се вземат, за да няма недостиг. И каква е пречката в понятието „предписване на лекарствени продукти по търговски наименования” – отговаря  Антон Вълев, магистър фармацевт, председател на Националната аптечна камара

Днес след първото заседание на новосформирания съвет по проблемите на лекарствоснабдяването стана ясно, че някои медикаменти се задържат по складовете на едро. От думите на зам.-министър Златанов стана ясно още, че липсват около 10 лекарства. Защо Министерството на здравеопазването отказва да назове липсващите медикаменти според Вас? 

Медикаментите, които липсват на пазара са много повече от 10. Една част от тях липсва, защото няма внос. Ако коментираме думите на Златанов, става въпрос само за тези, които са внесени. Има данни от Националната информационна система, че количества има, но в аптеката не може да ги вземете и тя не може да ги зареди. Има набор от лекарства, които различните вносители са предоставили да се разпространяват от различни търговци на едро и затова Златанов не иска да каже конкретните имена, защото конкретното лекарство, значи конкретен търговец на едро и може би някой би го атакувал.

От години съществува практика складовете да задържат количества, които да могат да реекспортират, или да предоставят на аптеки, които са обвързани с тях. Учудвам се, че министерството чак сега го прозря този проблем. 

С какви данни разполагате като председател на Националната аптечна камара – недостиг на кои медикаменти се изпитва най-остро?

В текущия момент има недостиг на всевъзможни лекарства – за диабет, покрай коронавируса на нискомелекулни хепарини, които забравих как изглеждат. Появи се търсене и няма доставки на кортекостероид за инхалиране при деца и бебета, който не съм виждал от 2 години в аптеките. Пълно е с лекарства, които са в дефицит и когато ги няма, вече възможността някой да злоупотребява с ограничения брой опаковки, които е заредил, е голяма.

Наши читатели алармират за липсата на „Пулмикорт”

Точно за този кортекостероид говорех, но той не е животоспасяващ. Трябва да се прави разлика между лекарства, които са важни, такива, които използваме при усложнени състояние и такива, които спасяват животи. Трябва да отбележа, че в България години наред се толерира не медицинско и фармацевтически ориентираното предписване на лекарства по международно непатентовано наименование, каквото го учат лекарите и фармацевтите. После по фирмите им обясняват как се казват продуктите. Сега се толерира лекарите да изписват конкретно търговско име. У нас „Пулмикорт” е единствен такъв регистриран продукт, но ако утре се появи такъв на друга фирма, не трябва да се коментира конкретно име. В голям процент от сигналите в медиите, че някое лекарство е изчезнало, се визира конкретно търговско име, но това не означава, че на пазара не е налично абсолютно същото лекарство със същите показания, но на друга фирма. Голяма част от обществената паника се дължи на това, че неадекватно в годините назад сме научили пациентите да си мислят, че всеки надпис е различно лекарство. Де факто в България имаме някъде около 14 000 търговски имена, но като активни вещества и състави представляват не повече от 5000 лекарства. Това условно казано значи, че за всяко лекарство имате по 3 различни наименования. 

„Пулмикорт” е единствен, но има същото лекарство в други лекарствени форми. Българските министри и политици трябва да седнат и да се замислят, че като продължаваме да поддържаме предписването на търговски имена, ние не помагаме на пациентите, на НЗОК, а само на компаниите – производители. Когато се подкрепя само техния бизнес интерес, се получават липси и паника. За да не са скъпи лекарствата в България, да махнем ДДС-то, както е в много държави или е преференциално - 3 %. Ние имаме преференциално ДДС за бебешки храни и за храните за масова употреба. Имаме за туристическите услуги, но нямаме за лекарствата. Политиците обещават, но после казват, че е много сложно. Друга мярка е нов закон за аптеките и лекарствоснабдяването. Аптеките не са търговия на дребно с лекарства, а аптечна дейност. Има нужда от промяна на парадигмата!

От министерството Вас досега търсили ли са Ви, за да подадете информация какво липсва в аптеките?

Не помня министър да ми е звънял след Москов. Никой не пита бранша. Не помня организациите да са ни събрали. Днес на консултациите при зам.-министър Златанов бяха представители на производителите, но защо вечно са само те. Къде са представителите на аптеките? Нас никой не ни пита. Голяма част от производителите, които са чужди фирми получават надценката. Търговците на едро и вносителите получават надценка, а за една огромна част от лекарствата по здравна каса, които наричаме условно 100% платени, те са така 100% платени, защото НЗОК плаща стойността, на която аптеката ги купува от търговеца на едро, но на аптеката не й е разрешено да сложи  нито един процент надценка. На практика аптеките в България са тези, които на гърба си чрез кръстосано субсидиране от други дейности и от други продукти издържат здравната политика на Министерството на здравеопазването. Защо не го направим обратното? Българските аптеки да си получават надценката, а пък производителите да плащат това? Аз ще ви кажа защо не става. Защото производителите са мощни, големи, много малко са на брой и много лесно могат да бъдат обединени, за да платят някъде.