Архитектът на БНР и „Бузлуджа“ Георги Стоилов: В момента се занимавам с небостъргачи, всичко правя на ръка

Чакам китайското правителство да одобри проекта ми в Пекин, струва 4 милиарда долара, казва емблематичният архитект

Георги Стоилов е архитект и президент на Международната архитектурна академия. Роден е през 1929 г. Професионална кариера започва като архитект-дизайнер през 1954 г. По негови проекти са строени хотел„Рила“, сградата на БНР, хотелски комплекс „Орбита“ (София); на Черноморското крайбрежие: Международен младежки лагер, хотелите „Интернационал“, „Емона“, „Рубин“ и „Акациите“; Националния център за въздушен контрол, резидентски комплекс в Дубна, Русия. Автор е и на многобройни архитектурно-скулптурни паметници като мемориалите „Бузлуджа“, „Беклемето“ и пантеона „Гургулят“.

Бил е кмет на София, както и министър на Министерство на архитектурата и благоустройството. През 1979 г. е назначен за председател на Съюза на архитектите в България, който ръководи дълги години. Председател на Международния съюз на архитектите. Президент е на Международната академия на архитектурата от основаването ѝ през 1987 г. до момента.

През 2004 г. Столичният общински съвет го удостоява със званието „Почетен гражданин на София“. Награден е с Орден „Стара планина“ I степен „за особено големи заслуги в архитектурата“ (2010).

Акад. Стоилов, как се насочихте към архитектурата, разкажете ни малко повече за Вашето образование, очевидно сте имали талант?

Баща ми беше мебелист. Дойде време да ни изпращат в Москва. Ние бяхме първият випуск, който замина, около стотина души. Всеки ден сменях решенията си към какво да се насоча –геодезия, инженерство, след това машинно. Най-накрая се спрях на архитектура. Отидох в института, където ми казаха „Дайте си бележката, аз я давам и какво – архитектура. „Архитектура? Ще ходиш в Ленинград“, ми отвърнаха и аз се съгласих. В Ленинград обаче климатът е влажен и ми се възпалиха белите дробове. Тогава ми казаха „Ти не си за тук, ти си за Москва“.Така ме изпратиха обратно в Москва. Деканът ми каза:„ Виж какво – ти не знаеш руски, второ – ти не знаеш да рисуваш... Ще трябва този семестър да постоиш тук, да понаучиш руски и на есен ще започнеш да следваш. Така и стана.

Следвах 6 години. На четвъртата се върнах в България за ваканцията. По това време се правеше Ларгото в центъра на София. Бяха сформирали колектив от четири големи архитекти, сред които проф. Цолов, арх. Писинов, главният архитект на София, тогава – Петър Ташев. Исках нещо да работя, когато се върнах и така се случи, че те ме взеха в колектива. Започнах да правя и аз проект. Направих главно фасади, включително фасадата на Партийния дом към Ларгото, която не беше завършена. Оставих проекта и си заминах за Москва. След това научих, че в дирекцията на „Главпроект“ са разгледали всички проекти. Другите архитекти бяха започнали да правят пететажен център на София, аз го бях направил седеметажен. В крайна сметка го направиха седеметажен, така както го бях проектирал аз. Така че, това всъщност ми е първата работа.

Станах шести курс и стигнах до дипломната работа. Казах си „какво ще правя, ами какво – Министерски съвет на България!“ Нямаше дотогава. Върнах се отново в България през 1954 година, отново бяха сформирали колектив, в който пак беше и арх. Димитър Цолов, арх. Коста Николов и аз. Имах готов огромен дипломен проект, обаче много скъп, защото всичко беше колонади от 25 метра. Такива няма в света. Видях, че може би няма да мине тази работа и ги направих пиластри, това са легнали колони. Впоследствие направиха промени в ръководството на партията, на ЦК. До този момент беше Червенков, след това дойде Бай Тошо. Той дойде и попита –„Тези какво правят там?", "Как какво – Министерски съвет". "Какъв Министерски съвет?" - "Eми нов." "Това дето сте построили тук, Ларго за какво ви е?“ Така ни прати да си ходим вкъщи. И толкова! Междувременно се появиха обекти в Златни пясъци и Слънчев бряг. Аз започнах да правя хотели в тези курорти.

От 1969 година до 1971 сте кмет на София. Как се случи?

Кариерата ми започна като архитект-дизайнер в „Главпроект“ през 1954 година. Там съм работил около 14 години. Преди да стана кмет на София бях в Съюза на архитектите 12-13 години. След това ме повикаха в ЦК на БКП и ми казаха – ще те правим кмет. Не мога, не ставам, казах аз, защото не съм учил. Те ми отвърнаха – „Ще се научиш“! Така станах кмет. Тогава кметът отговаряше за всичко. При нас бяха и трамваите, и улиците, и жилищата, и обществените сгради, и търговията, и промишлеността, „Кремиковци“ беше към нас. Ужас!

Трудно ли Ви беше?

Невероятно! Добре, че имах пет-шест заместници. Благодарение на тях се справях! Четири години кметувах. Освен всичко друго, направих проекта за метрото на София и го одобриха, но нямаше достатъчно пари, за да се реализира.

Ставате и министър на архитектурата и благоустройството, заемате този пост в периода 1971-1973 година. С какви предизвикателства се сблъскахте като министър?

Когато станах министър, всички градове и села бяха към Министерството на архитектурата и благоустройството. Нямаше магистрали. Така направихме проектите за магистрала „Тракия“ и магистрала „Хемус“. След това решиха отново да обединят Министреството на строежите с това на архитектурата. Аз станах излишен. Върнах се обратно в „Главпроект“. По онова време съществуваше един Международен съюз на архитектите. Сега също го има. Всички съюзи на архитектите по целия свят членуваха в него, както и сега. Имаше конгрес в Кайро. По време на конгреса трябваше да бъде избран председател на Международния съюз. Имаше трима кандидати, като единият от тях бях аз. Другите двама бяха от Египет. Избраха мен за президент на Международния съюз на архитектите. Секретариата е в Париж. Изкарах три години там. Но в общи линии се занимавах с глупости. Тогава си казах този съюз за нищо не става! Аз ще направя друго. Бях чел, че преди години, някога си е имало „Движение на големите архитекти“. Реших, че аз ще направя Международна архитектурна академия (МАА) и ще събера в нея най-големите архитекти. Така и стана. Направих я и вече 31 години се занимавам с нея.

В какво се състои дейността на Академията?

Първо на всеки три години има сесия. Прави се голяма изложба на всички архитекти академици и професори от целия свят. Освен това всяка година, по два-три пъти, в различни страни провеждаме семинари с млади архитекти и т.н.Това 31 години. В един момент ми стана много и си казах, че вече някой друг трябва да поеме поста. Викнах при мен един италианец Сиакарела и му казах – „Ти ще станеш президент на Академията“! Сега е той начело, а аз съм почетен президент.

Можете ли да ни разкриете с какви проекти се занимавате към днешна дата?

Правя купища проекти. В момента ме занимава следното. Първо - Бузлуджа трябва да се възстанови. Паметникът на Бузлуджа беше велика работа. Но станаха тези преврати. На власт дойде Иван Костов и изпотрошиха монумента. Трябва да е паметник на културата.
Сега напоследък се занимавам с небостъргачи. В Пекин е единият – 1500 метра е висок, по-висок от Витоша. Тя е 1300 метра. Освен това направих проект на един по-малък небостъргач – 230 метра, за София, защото китайците искат да имат база тук. Направих и един за Русия, Москва, който е 1600 метра. Направил съм по няколко варианта за всеки от тези небостъргачи. Това е основната ми задача – да правя хубава архитектура. Имам и проект за Пантеон на великите българи срещу Царския дворец, за който съм говорил с кмета г-жа Фандъкова.

Има ли възможност скоро в София да си имаме небостъргач?

Един небостъргач, дори и малък – 180, 200 метра, струва много скъпо, около 100 милиона. Кой ще ги плати? Няма кой. Доста дълго ще чакаме. Чакам китайците да дойдат!

Как протича процеса по изработването на един проект, служите ли си с новите технологии?

Първо всичко правя на ръка. Имам и подкрепа в лицето на младия архитект Божидар Хинков, много способен, който изработва моите проекти на компютър.

Кои са най-значимите Ви проекти през всички тези години?

През годините съм направил доста проекти. Когато станах кмет на София дойде при мен генералният директор на Радио „София“ и ми каза „Дадоха ми пари, купих техника, но няма къде да я сложа. Дай ми къща!Отвърнах му - „Ще ти нарисувам една“ и му нарисувах Радио „София“(б.а. сега сградата на БНР).

Кой е най-грандиозният Ви проект?

РВД (Ръководство на въздушното движение) е голям проект. Радио „София“ също е много интересен проект.

Удовлетворен ли сте от постигнатото?

Много неща съм построил – няколко хотела в „Златни пясъци“,както и в „Дружба“, и Приморско.Тук в София освен хотел „Рила“ имам хотелски комплекс „Орбита“.Всичко, което съм направил смятам, че е от класа. Смятам, че има своя белег!

За какво мечтаете към днешна дата?

Чакам китайците да се появят, чакам китайското правителство, което трябва да одобри проекта ми в Пекин, който ще струва около 4 милиарда долара, чакам отговор от г-жа Фандъкова, да каже „Добре, ще направим Пантеона“ и трето чакам решение на Министерството на културата да се възстанови паметника на Бузлуджа.

Интервю на Андреа Драганова