Асланов пред Tribune: БСП ще понесе най-тежки щети,„Възраждане“ и „Български възход“ очакват да станат резервоари на леви гласове

Социологът Юрий Асланов с анализ на политическия климат в страната след проваления кабинет на Кирил Петков, основните причини да се стигне до предсрочни избори, грешките, които допуснаха партиите от управляващата доскоро коалиция и наследството, което остави кабинетът „Петков“ на служебното правителство, ролята на президента Радев и неговия пореден служебен кабинет на предстоящия вот и нагласите на българските избиратели

Г-н Асланов, каква е оценката Ви за управлението на четворната коалиция, която впоследствие стана тройна, след напускането на ИТН, какво видяхме в лицето на „Промяната“, предизвестен ли бе „вотът на недоверие“?

Кратката ми оценка не е положителна, защото не успяха да обединят народното представителство и да постигнат съгласие по актуалните приоритети на страната, по няколко въпроса, по които няма изразени различия между основните политически партии – за икономическата криза, за енергийната криза, за ковид пандемията, дори не го и търсеха. По тези въпроси просто не потърсиха и не успяха да реализират някакво обединение в рамките на народното представителство. Напротив, точно обратното, начертаха по-остри разделителни линии, заради което се стигна и до гласувания „вот на недоверие“ и до разпускането на Народното събрание. В условията на криза те имаха една задача – да поставят много ясна национална цел, може да не е за четиригодишен период, но поне в някакъв обозрим краткосрочен период. Те не го направиха. Така че, няма как да ми е положителна оценката за тяхното управление. Ето защо, според мен, и трите, даже и четирите партии, които участваха в управлението на страната, в различна степен ще понесат електорални щети на насрочените за 2 октомври извънредни парламентарни избори. Няма как да им се размине това. Но по-важното е, че дори да избегнат тежкия изборен провал и да задържат позициите си на нивото, на което бяха досега, чрез представителство в следващия парламент, те няма как да сглобят лесно ново управленско мнозинство, ако не са извлекли поуки от поведението си в предходния парламент и не потърсят по-общо обединение по важните приоритети на страната и с политически сили, които до този момент се причисляваха към опозицията.

Какво завещание всъщност остави кабинетът „Петков“ на служебното правителство и на бъдещото редовно такова? Виждаме рокадите, които последваха на различни нива в управлението на държавата, както и скандалите, които се развихриха.

Тук тълкованията са разнопосочни, защото след разпускането на Народното събрание започна една пропагандна война на интерпретации в посока какво представлява това наследство, чия е заслугата или кой е виновен за него. Тази пропагандна война не е завършила. Тя тепърва ще се разгаря и ще продължи до изборите, а може би и след това. Прави впечатление, че към нея се добави и нова мишена, която не съществуваше до този момент – служебният  кабинет и президентът Румен Радев. Това е едно специфично обстоятелство, което прави от служебното правителство и президента един неочакван участник в предизборната надпревара, който няма пряко да участва, но ще влияе на нагласите. Как точно, ще установим по-късно. Ще го научим, когато се направят съответните електорални измервания. Но така или иначе към потенциалните призьори на изборите трябва да добавим и още един важен играч, който няма да участва в парламента, но ще повлияе много съществено на резултата. И това е служебният кабинет чрез действията, които ще извърши в оставащите седмици и месеци, плюс самият президент!

В този ред на мисли какви са прогнозите Ви за предстоящия предсрочен вот, има ли шанс да се състави стабилно правителство този път, смятате ли, че ще има отново изненади?

Точно тези обстоятелства, за които споменах, правят много трудно прогнозируеми предстоящите избори и се опасявам, че отново ще наблюдаваме изненади, които ще се дължат на разминаване на прогнозните социологически данни с изборните резултати, както се случи и през миналата година. Това крие до някаква степен неизвестност, но не и по важния въпрос – задачата за формиране на устойчиво управляващо мнозинство няма да се облекчи по никакъв начин, заради което, според мен, към този момент трябва да оценим като висока вероятността и следващият парламент да не произведе устойчиво мнозинство и веднага или много скоро след свикването му също да се разпадне, при което да влезем в хипотезата на серия от извънредни избори.

От години наблюдаваме, че българинът търси своя месия, някой, който ще ни „оправи“ с магическа пръчка, и винаги се хващаме като удавник за сламка за всеки „по-екзотичен“ играч, който се появи на политическата сцена.  Хората се разочароват обаче след всеки един избор все повече и все повече. Имайки предвид това, какви ще са нагласите този път и каква ще бъде избирателната активност?

Няма основание да очакваме по-висока избирателна активност. Може да бъде същата, може дори да бъде по-ниска. Това не е заради поредицата от неща, които се изговарят публично в някои случаи от някои играчи по повод машините за гласуване, пандемията, икономическата криза и т.н. Причините са политически. Просто като цяло политическата класа не се пребори за доверието на народа и разочарованието, за което говорите, вече обхваща всички потенциални „кандидати за славата“, ако мога така да се изразя, без изключение. От тази гледна точка няма основание да очакваме по-висока избирателна активност. Аз лично ще бъда изненадан, ако това се случи. Но по-важното е, че тази пропаст между елит и народ може да бъде преодоляна единствено, ако се потърси инструмента на националното съгласие, на консенсуса. Хората това очакват. Иначе ще продължат хипотетично да чакат нов месия и ще се лутат от един на друг пореден авантюрист или популист, който се заяви като спасител на нацията. Затова казвам, че трябва да се постигне единение по определени въпроси, разбира се по всички не е възможно и не е желателно, все пак се надяваме, че има отчетливи идеологически разлики между потенциалните играчи. Ако не се потърси такъв път по основните и актуалните приоритети на нацията, не ни очакват добри дни!

Спечели ли от всичко това, което наблюдавахме през последните месеци, опозицията?

Опозицията нищо не печели, но и не губи, за разлика от досегашните управляващи. Това е причината, поради която може да се очаква на предстоящите избори ГЕРБ да се окичи със знамето на първа политическа сила. Но това по никакъв начин няма да помогне на тази партия да бъде обществено приемлива и да й се позволи отново да управлява. Това отрицание, тази ненавист дори, от етикетирания като клише така наречен „модел ГЕРБ“ не е преодоляна на ниво масово съзнание. ГЕРБ може и да запази нивото на електоралната си подкрепа, не допускам, че може да го увеличи, но това не бива да се тълкува като сила на партията, а като слабост на тези, които управляваха досега. Тоест, ще бъде по тяхна вина, а не заслуга на ГЕРБ, на досегашната опозиция. Дори да се сглоби някакво мнозинство в следващия парламент, ГЕРБ едва ли ще бъде участник в него. Дори и ако бъде първа политическа сила, пак ще бъде в опозиция.

Да се върнем на бившите управляващи. От самото начало се знаеше, че коалицията между „Продължаваме Промяната“, „Има такъв народ“, „Демократична България“ и БСП е много крехка предвид принципните различия на партиите в нея, вие очаквахте ли обаче такъв ход от страна на Слави Трифонов и последващите трусове и размяна на обвинения, които предизвика това решение? Прозира ли нещо друго отвъд очевидното?

Да кажа, че съм очаквал такова развитие, не е вярно, но не съм и особено изненадан. Беше ясно от самото начало, че четворната коалиция не почива на принципи и е сглобена от несъвместими политически субекти, оглавявани от лидери със силен и ярък характер, което трудно можеше да ги направи съвместими в хода на работата. Цялата тази каша се разви на принципа – дума срещу дума. Ние не знаем каква е истината, какво е имало под пластовете, какви интереси са движили тези вътрешни конфликти. Може би няма и да научим. Що се отнася до партия „Има такъв народ“, във всяко общество има ниша за антиелитарни нагласи, антиелит. Затова аз, за разлика от някои други анализатори и наблюдатели, не бързам да ги отпиша като участници в следващия парламент, защото от една страна те може да са загубили влияние, от друга страна обаче може да са прибавили нови привърженици въз основа пък на рязко порасналото разочарование на бивши поддръжници на ПП и другите управляващи партии, които да се прелеят като наказателен вот към ИТН. Защото тяхна е заслугата за развалянето на коалицията, от която са се разочаровали бивши симпатизанти на управляващите. Има и още нещо. Аз не знам дали Слави Трифонов си е поставил това за цел, но ако е било негова цел, той я постигна и всички му помагаха, включително и депутатите от неговата група, които го напуснаха. В рамките на разпадналия се парламент той успя да дискредитира окончателно в очите на масовата публика пропорционалната избирателна система. Хората окончателно се убедиха, че няма смисъл да гласуват за партии във вида, до който са се докарали, а именно някакви тесни олигархични кръгове, групирани около лидерите си, защото виждат, че след като ги подкрепят и те влязат в парламента, поведението им рязко се променя в сравнение с това, което са очаквали техните поддръжници преди изборите. Пак казвам, не знам дали Слави Трифонов си е поставил това за цел. Знам, че неговата основна заявена претенция към избирателната система беше да се смени пропорционалната с мажоритарна. Това е постигната от него цел, както и някои други неща, които той е говорил. Дали ще му помогне на предстоящите избори не знам, защото има някакъв оттенък и на неубедителното поведение на ИТН през миналата година, когато за един кратък период бяха първа политическа сила и някак си демонстративно бойкотираха мандата си и не го оползотвориха. Но аз не бързам да ги отпиша, както правят много анализатори към този момент, защото може отново натам да се прелее някакъв процент „наказателен вот“.

Що се отнася до „Демократична България“, те демонстрираха най-голяма вярност към мандатоносителя „Продължаваме Промяната“ до края на управлението на кабинета „Петков“. Защо въпреки това ПП отказа да се коалира с тях за изборите?

Там няма конфликтни разделителни линии. Между двете избирателни групи няма идеологически различия. Наистина става дума за едно и също електорално тяло, разделено между две партии, като по-силната на този етап е „Продължаваме Промяната“. Аз разбирам интереса и на двете формации. „Демократична България“ търсят предизборно коалиционно единство, за да минимизират щетите от своето участие в управлението, което от поддръжниците им се оценява като сателитно, а не като водещо, доминиращо. Разбирам интереса и на „Продължаваме Промяната“ да бягат от коалиционно предизборно единство заради тесния си партиен интерес. Те трябва да устроят една своя номенклатура. При предизборна коалиция ще трябва да се погрижат и за чуждата номенклатура. Няма съществена разлика по отношение на това дали тези партии ще се явят отделно или заедно на изборите, защото резултатът ще бъде един и същ. С тази разлика, че ако са заедно, със сигурност ще бъдат първа политическа сила, което има чисто символично значение – първи ще получат мандат за съставяне на правителство. Но както знаем правото на първия не винаги води до реализиране на мандат.

Как БСП излезе от тази коалиция, какви ще бъдат последиците за левицата от участието й в това управление? Станахме свидетели на множество скандали, свързани с лидера на социалистите и бивш вицепремиер Корнелия Нинова. Как ще се отразят тези процеси на изборите на втори октомври?

БСП ще понесе най-тежки щети от участието си в това управление по няколко причини. Първо, защото това беше откровено дясно либерално управление, а БСП, претендираща да е лява по ориентация, прие да участва в коалицията и естествено хората с леви убеждения трудно ще го простят или ще го пренебрегнат. Второто е резкия завой на БСП като част от правителството по оста „против Русия“, което трудно ще бъде понесено от една голяма част от ядрото на левите избиратели, които са традиционно русофилски настроени. Именно на това разчитат партии като „Възраждане“, като „Български възход“, да станат резервоари, убежища за разочаровани по тези причини леви гласове. Третата причина това е необяснимата за мен война с президента и предизборна тактика и стратегия, която оставя впечатления, че основният противник на тези избори не е десницата, тъй като лидерът на БСП отново говори за това, че левицата трябва да се коалира с десницата след изборите, а именно президентът Радев и неговият служебен кабинет. Нека да не бягаме от факта, че и към този момент Румен Радев се ползва сред левите избиратели с далеч по-голяма подкрепа отколкото цялото ръководство на БСП. С оглед на това БСП ще излезе от кампанията с най-тежки щети, особено заради заявката, че отново ще участва, ако има възможност, в управление заедно с десни партии.