Българските интернет потребители и войната/спецоперацията

Димитър Петров, коментар за Tribune.bg

Кратък пътеводител на българския интернет потребител по време на войната (пардон, спецоперацията) в Украйна през февруари 2022 година. Да започнем с основните групи подвизаващи се в мрежата (Фейсбук, форуми и т.н.) според позициите им по отношение на ситуацията:

1. Русофил – вероятно обича България, но най-много обича Русия; вярва, че руската страна винаги е права в международните отношения; не може да си представи, че е възможно българските и руските интереси да се противопоставят; радва се как Путин е „разказал играта“ на Запада (всъщност, и ние сме част от този Запад, но той май не го знае); одобрява случващото се в Украйна (освен когато украинската армия си връща позиции), въпреки очевидния факт, че „Русия първа започна“ военните действия;
2. Русофоб – мрази Русия дори повече, отколкото обича България; вярва, че режимът в Кремъл е източник на всичкото зло за България и почти всичкото за света; в момента подкрепя Украйна, а по принцип подкрепя всеки, който е срещу Русия  - не само на война, а и на международно спортно събитие, да речем;
3. Американофоб – за него САЩ са на-големите гадове на международната сцена, които причиняват злини навсякъде, където се намесят; може да е русофил, но съвсем не е задължително – винаги обаче държи България да заеме позиция, различна от американската;
4. Американофил/западнофил – в неговата представа България трябва да бъде „примерен ученик“, който винаги се солидаризира със американската/западната политика – всяко „кривване от правия път“ обрича страната ни да бъде бедна, недемократична и нецивилизована провинциална периферия на „нормалните държави“;
5. Патриот – любовта му към България е по-силна от омразата към която и да било друга държава; знае, че България не е в центъра на международните отношения, но поне за него е в центъра на света; разглежда всеки казус (настоящия включително) през призмата на българския национален интерес, за чието отстояване е готов дори да проявява двойни стандарти, а също и да омаловажава някои морални принципи.

Българските интереси в руско-украинския сблъсък

Независимо, че всеки си има своите предпочитания, най-добре за България е военните действия колкото се може по-скоро да приключат и двете страни да седнат на масата на преговори. Да, много е изкушаващо да стискаме палци за „нашите“ (кой както разбира това), но трябва да си дадем сметка, че това, най-меко казано, ни излиза през носа (поне икономически, а също да не изключваме и преки военни рискове). Европа и Америка започнаха да се активизират и да налагат ограничения (санкции) на Руската федерация, но нерядко това има двупосочен ефект. Търговските отношения се градят на базата на взаимната изгода и от тяхното нарушаване губят и двете страни. А когато става дума за санкции срещу Русия, в това отношение България е „фронтова държава“, както посочи Борис Станимиров в предаването „Референдум“ по БНТ.

Разбира се, до момента на започване на преговорите е добре Украйна (на която нашата страна вече официално помага с въоръжение и хуманитарна помощ) да възвърне колкото се може повече от загубеното, за да е в по-изгодна позиция при преговорите.

Този път бежанците са добре дошли

Всяка война (макар и някои да наричат тази „спецоперация“) превръща част от населението в бежанци. В случая България не е „първа сигурна държава“ и потокът към нашата страна няма да е толкова голям, колко към други държави (Полша, Словакия, Румъния). А тези, които идват, вероятно имат специална причина да дойдат насам. С други думи, става въпрос за етническите българи в Украйна, част от които са вече тук или желаят да бъдат приютени в страната ни. Въпросът в случая не е дали, а как най-ефективно да им помогнем. Поне в това отношение не съм забелязал разногласия сред българското интернет общество. За сравнение, на Запад някои либерални активисти вече започнаха да реват, че онези държави, които през 2015 година спираха бежанския поток от Близкия изток и Африка, сега с охота приемат бели бежанци от Украйна.

Засега толкова, но не се съмнявайте в силата на българското интернет пространство да произведе още материал за пътеводителя…

***

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски“ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.

Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.