БЧК: Съветът ни към летуващите е да посещават охраняемите плажове

Спазвайте правилата за водна безопасност и указанията на спасителите, съветва директорът на Водоспасителна служба на БЧК

С идването на лятото, всеки търси прохлада и развлечения край водните басейни, предимно в морските курорти, но не трябва да забравяме, че морето крие и много опасности, за какво трябва да внимаваме и какво не бива да допускаме, обясни за Tribune.bg Антон Налбантов - директор на дирекция „Водноспасителна служба" към БЧК.

„Това, което винаги сме съветвали хората, когато се отправят към морските ни плажове през лятото за отдих и развлечения, е преди всичко да се насочат към охраняемите плажове. Те никак не са малко – над 100 плажа всяка година в България се отдават под наем и на концесия. Има достатъчно плажове, където те могат да се чувстват сигурни при наличието на водноспасителни постове и квалифицирани водни спасители, както и медицинско осигуряване“, съветва Налбантов.

По думите му трябва да бъдем изключително предпазливи, ако изберем рискът на неохраняем плаж. Това важи с особена сила, ако висок бал на вълнение, когато има периоди на мъртви течения.

Когато става въпрос и за по-слаби плувци, инцидентите са неизбежни,

категоричен е директорът на дирекция „Водноспасителна служба" към БЧК.

Основните правила, които по принцип се знаят от всички, но не винаги се спазват, са - да не се влиза във водата, дори на охраняем плаж, след употреба на алкохол, наркотични вещества, както и след обилно хранене.

Минимум два часа трябва да са минали от приема на храна,

преди да влезем в морето. Хората трябва да спазват указанията на спасителите, да гледат флаговата сигнализация и когато знамето е червено да не се влиза във водата. Когато е жълто, да не ползват надуваеми предмети, защото това крие опасности.

„Общо взето това са основните правила за безопасност и ако искаме да сме здрави и читави, трябва да ги спазваме“, отбелязва Антон Налбантов.

Изключително опасни са мъртвите течения, които са често явление по нашето Черноморие.

„Има едно основно правило, ако се попадне в мъртво течение. И то е да не се плува срещу течението.

Това е почти невъзможно, дори и за най-добрите плувци. Изключително изтощително е. В такъв случай се препоръчва да се оставим косо по течението и да търсим възможност с плавни движения, като запазим естествено самообладание, да излезем постепенно на спасителен бряг. Но в никакъв случай не бива да се напъваме да плуваме срещу течението, което е невъзможно“, посочва експертът.

На всеки може да се случи да получи и мускулна крампа.

Обикновено мускулните крампи или схващания засягат крайниците. Появяват се най-вече на краката при по продължителен престой във водата, по-продължително плуване и натоварване на мускулите.

„Нашата препоръка е да не се плува сам, особено навътре в морето. Винаги да бъдат минимум в двойка плувците, защото при възникване на такъв случай с мускулна крампа, другият може да окаже помощ. Ако все пак сме сами, обикновено, когато се схване прасец на долен крайник или бедрен мускул, трябва да се направи контрашпиц, изпъвайки пръстите на краката, като ги хванете с едната ръка и масажиране на мястото, където е възникнала тази крампа. Естествено това изисква запазване на самообладание, не е желателно да изпадаме в паника. В този момент това е лош съветник“, обяснява той.

Ако видим човек, който се дави

и искаме да му помогнем първо трябва да преценим дали нашите физически възможности и условията на водата ни позволяват да го сторим.

Ако помагаме, важно е при тегленето на пострадалия да държим главата му над водата, да внимаваме да не го нараним. При съмнение за гръбначна или черепна травма най-разумно е да се използва някаква плоска повърхност – дъска или друго, върху която да се постави човека.

Оказването на първа помощ става по преценка на оказващия помощта. Тези, които първо са извадили пострадалия от водата, правят една оценка след бърз оглед на състоянието му. Най-опасно е, ако пострадалият няма дишане и кръвообръщение, липсва сърдечна дейност. В този случай се започва реанимация, която се изразява в правене на изкуствено дишане и извънгръден сърдечен масаж. Периодично се проверява пулса, за да се види дали пострадалият не е започнал да диша.

„На охраняемите плажове всичко се преценява от обучените спасители и медицинските лица. Когато има наранявания вследствие на попаднали остри предмети – разкъсване на мускул, кръвоносен съд, тогава се прибягва до превръзки. Ако пък някой пострада, има счупен крайник, трябва да остане под чадъра до идването на бърза помощ“, обяснява действията, които трябва да се предприемат при първа помощ Антон Налбантов.

При липса на циркулация дори и да има дишане, то не доставя кислород на мозъка.

Затова е нужно да се започне със сърдечния масаж. Той се извършва с двете длани една върху друга и изправени лакти върху долната част на гръдната кост с ритмичен натиск, при който гръдната кост трябва да хлътва на 4-5 см. Целта е за 1 минута да има около 50-60 такива натиска.Това ще поддържа изкуствено кръвообращението в организма на пострадалия.

На всеки 30 притискания се правят две вдухвания в белите дробове. Обдишването се извършва уста в уста или уста в нос. С еднага си ръка помагащият отмята главата на пострадалия леко назад и повдига брадичката му, а с другата запушва носа му и силно издишва в устата му. При дишане уста в нос се запушва устата на пострадалия. Ако гръдният кош на пострадалия се разширява, това означава, че въздухът достига до белите му дробове.

Тези мероприятия продължават 30 минути или до поява на спешен медицински екип.

„Формулата за приятно изкарване на лятната ваканция, което да бъде инциденти, се съдържа в препоръките и посланията, с които започнахме. Най-общо казано, да се спазват правилата за водна безопасност! Това е. На всеки един плаж се изискват и ги има така нар. профилактични табла, които се поставят на няколко места на плажа. На тях са изписани седем-осем правила, които трябва да спазва всеки един посетител на дадения плаж, за да се чувства спокоен“, категоричен е директорът на Водоспасителна служба на БЧК.