Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Бедствия

Мнения

Бедствия

Бедствия - Tribune.bg

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   

Макар и да не си го признава, човекът е свикнал да се мисли за недосегаем. А той не е. Напротив, човекът е много лесно досегаем и дори, ако трябва да перифразираме Булгаков – внезапно досегаем. Това стана видно по родното Черноморие през последните дни. Всички знаят какво се случи, затова няма да го разказвам, само ще споделя възхищението си от гордия летовник, който не се дава лесно. Вярно, някои слабохарактерни отдъхващи след наводненията гузно подвиха опашки и се прибраха по родните места, но се намериха и корави балканджии, които вместо смирено да се разотидат, продължават да стоят там и гневно да роптаят срещу международното положение, яростно да търсят кой е виновен, кой ще понесе отговорността, кой ще бъде линчуван. А кой всъщност е виновен?

Задължително виновен трябва да има, трябва да има фокус на гражданското възмущение. Една от най-популярните теории е, че цяла Странджа е изсечена и обезлесена и затова няма какво да задържи пороите, когато паднат от небето. Аз пък например може и да не съм прав, както казваше героят на Георги Русев от „Вилна зона“, но на актуалната спътникова снимка Странджа никак не ми изглежда изсечена и обезлесена, напротив. По този повод уважаваният от мен специалист по така чуждите ми екологични въпроси Боян Рашев написа:

„Изсичането на горите е любимата дъвка покрай всяко наводнение... Само че този път съвсем няма основание. Първо, точно тези склонове на Странджа са покрити с много гъсти гори. Второ, дори и някъде да е имало скоро сеч, природата там се възстановява толкова бързо, че за броени месеци всичко отново е обрасло с храсталак. Странджа не търпи гола земя - това го знае всеки, който малко повече се е разхождал или се е опитвал да прокара пътеки там“.

Но дали гората е изсечена не е толкова важно, колкото #КОЙ? я е изсякъл. Както не е важно дали е спасена костенурката а #КОЙ? я е спасил. Логично е всеки бдителен ум да заподозре, че е виновен онзи, който е сякъл във времевия отрязък между предпоследния голям дъжд и последния. Иначе казано – оня, който е бил на власт през последните няколко години. Но, не! Когато и да се е случило, както и да се е случило, по каквито и причини да се е случило, гората е изсякло ДПС, в краен случай – Бойко Борисов… Както и да е. Няма значение. Горчивият извод, който остана, е че като ни се случи някоя трагедия, у нас не проработва инстинктът да ѝ се противопоставим заедно, загърбвайки по-маловажните ежби, а се чудим кого да линчуваме, как да изкараме другия по-черен от дявола, а себе си – същински бели ангели. Ето това е интересното. А бедствия е имало и ще има. Просто когато се случат на места, където не упражняваме сезонните си удоволствия, не им обръщаме внимание.

За мен най-отвратително в цялата работа е нескопосаното лицемерие, с което се опитват да яхат бедствията и трагедиите и да ги превръщат в политическа реклама.

Като социалната министърка Шалапатова, която от клетата, немила и недрага чужбина, от сурова и планинска Швейцария написа: „Днес съм в Женева, но в мислите си съм при пострадалите от наводнението в Берковица“. Също като другаря Ленин, който от същата негостолюбива Швейцария беше написал и аз не помня на кого, че мечтае да бъде с каторжниците в Сибир.

Или като онези двамата, дето се снимаха ухилени като пачи на фона на бедствието и остроумно написаха, че били на кални бани. Разбирам, че има интелигентни хора с хипертрофирано чувство за хумор, с титанична духовитост, съизмерима единствено с мощта на интелекта им. За тях емпатията не е най-силното качество. И на други не им пука особено за жертвите на бедствия, защото ги нямат за нещо повече от телевизионен сюжет в новините; сигурно и на мнозина им идват на ум остроумни шегички, граничещи с черния хумор, но не всеки излива публично всичко, което му се върти в главата. Както е казал Марк Твен: джентълменът е мъж, който умее да свири на банджо, но не свири. Очевидно последните реколти управляващи са твърде далеч от джентълменската сдържаност, защо активността им в публичното пространство, с нужда и без нужда, граничи с ексхибиционизъм.

Или пък като онази министърка на туризма с белите ботушки и костенурките. Наложи се да викат бившия министър и изтъкнат еколог Сандов да обяснява по умнокрасивите телевизии, че костенурките все пак може и да оцелеят след правителствената намеса. Какъв игнорант трябва да си, за да хвърлиш сухоземно животно в морето! Какъв трябва да си, за да не различиш сухоземно от водно животно, да не знаеш, че в Черно море морски костенурки няма! И после се мислят за по-умни и по-образовани от целия останал свят! Жълтопаветен умнокрасивитет.

Но не невежеството на ПП-министърката е най-дразнещо в случая. Най-дразнеща е страстната отдаденост да се снимаш на фона на бедствия, неумело симулирайки заинтересованост и съчувствие. В това отношение Кирчо, Васко (ДС) Терзиев и Изтерзаният Молец, дето отишли на мач, вместо в бедстващите райони, са постъпили по-добре, по-честно. Иначе какво – да се снимат как хвърлят кози и кокошки в морето ли?

Да си правиш лицемерна реклама или пък антиреклама на опонента на фона на катаклизми, използвайки естествената превъзбуденост на публиката, си е чисто мародерство. Нали знаете: по дефиниция „мародер“ е човек, който ограбва трупове или прави големи печалби в условията на бедствия. Също като с прегазеното дете на „Гурко“ и „Шишман“. Какво направиха пиарите на „Демократична България“? Снимаха лобното място с фаталната пешеходна пътека и десетките букети на тротоара отстрани. Снимаха го и го брандираха с партийната си емблема. Написаха и обещание: „Ще сложим край на войната по пътищата!“ (едно от най-ужасяващо тъпите клишета на последните десетилетия). Какъв край, бе! Каква война, какви пътища! Какви пет лева! Ами, сложете, де! Сложете край! От колко години вече управлявате?

Не разбирам само публиката, ако изобщо съществува публика, у която покълват положителни емоции, щом види популярните личности да се снимат как участват в борбата с бедствията. Самият  факт, че са се снимали, че е имало някой айляк да заляга около тях с фотоапарат, че изобщо им е минало през ум да си правят фотосесии с грижливо избрани тоалети, вече говори достатъчно. Не го ли проумяват публиките? Имало ли е фотограф на връх Св. Никола (Шипка), който да снима опълченците как хвърлят „камъни и дървье“?

Бедствията са си бедствия. Логично е те да са повод човешкият вид да се стресне и да се сплоти пред опасността, забравяйки за момент враждите на вътревидовата борба. Ако трябва да си послужим с определенията на еволюционната теория, то ще допуснем, че когато е застрашен видът, вътрешните дрязги отиват на заден план. Вълците в глутницата може да се джафкат помежду си, но когато ги нападнат отвън, действат като един организъм. Така се предполага, че ще действа и човечеството, когато дойдат извънземните, обаче аз дълбоко се съмнявам.

Бедствията са си бедствия и винаги ще ни връхлитат от време на време под една или друга форма. Лошото е само, че качеството на държавното управление запада от мандат на мандат. Страх ме е, че ще доживея денят, в който ще имаме правителство, съставено изцяло от клинично освидетелствани идиоти. Но то пък няма и откъде да се появи друго. Поне засега. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община. 


Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Хороскоп

Анкети