Бюджет 2027: повече пари за хората, но кой ще плати сметката?

Правителството обещава да ограничи дефицита, без да променя основните данъчни ставки. Зад тези ангажименти обаче стоят конкретни финансови решения, които показват, че социалните увеличения ще бъдат финансирани не само от по-добра събираемост, но и чрез нови приходи и държавен дълг.

На 15 октомври 2026 г. Министерството на финансите изпрати на Европейската комисия и Еврогрупата проекта на бюджетен план на България за 2027 г. Това е първият подобен документ, представен от страната като член на еврозоната. Основната цел е публичните финанси да бъдат стабилизирани, а дефицитът – постепенно сведен до допустимите европейски граници.

Доходите растат, но не за всички

Най-видимите социални ангажименти са увеличението на пенсиите с около 8%, на заплатите в бюджетната сфера с 5% и на възнагражденията на педагогическите специалисти със 7,5%. Предвидени са и по-високи детски надбавки и данъчни облекчения за семействата с деца.

Тези мерки обаче имат различен обхват. Увеличението на възнагражденията в бюджетната сфера не създава задължение за частните работодатели да повишат заплатите със същия процент. За работещите извън публичния сектор ефектът ще зависи основно от развитието на бизнеса, производителността и пазара на труда.

Откъде ще дойдат парите?

Бюджетният план предвижда дефицит от 4,3% от БВП през 2027 г. – над европейската референтна граница от 3%. Целта на правителството е той да бъде сведен до това равнище до 2029 г.

За осигуряване на приходите е заложена еднократна вноска върху свръхпечалбите на определени сектори, от която се очакват около 800 млн. евро. Допълнителни постъпления трябва да дойдат от увеличаването на максималния осигурителен доход до 2400 евро, както и от по-високите минимални осигурителни прагове. Предвидено е и разпределяне на дивиденти от държавните предприятия.

Така запазването на основните данъчни ставки не означава, че няма да има допълнителна тежест за бизнеса и осигурените лица. Част от финансирането ще бъде осигурено чрез еднократни приходи, чиято устойчивост е различна от тази на редовните данъчни постъпления.

В разходната част правителството предвижда оптимизация на администрацията, ограничаване на разходите за персонал и издръжка и реформа в медицинската експертиза. Именно изпълнението на тези мерки ще покаже дали обещаното овладяване на разходите е реалистично.

Дългът остава част от сметката

Одит на Сметната палата, публикуван на 2 ноември, очертава сериозен проблем в управлението на публичните финанси. Разходите за възнаграждения са нараснали от 11,3 млрд. лева през 2020 г. до 24,3 млрд. лева през 2025 г., или със 114%. За същия период данъчните приходи са се увеличили с 88,8%.

Според одиторите трайното нарастване на разходите за персонал ограничава средствата за инвестиции и увеличава необходимостта от нов дълг. Това поставя въпроса не само колко ще получават служителите в публичния сектор, но и дали ръстът на възнагражденията е съпроводен с по-добра ефективност на администрацията и публичните услуги.

В проекта се очаква държавният дълг да достигне 47,1 млрд. евро в края на 2027 г., или 33,3% от БВП, при прогнозирани 40,6 млрд. евро в края на 2026 г. Част от увеличението е свързана с финансирането на дефицита и рефинансирането на съществуващи задължения.

Социалните обещания срещу бъдещите разходи

Инфлацията също ще определя реалния ефект от увеличението на доходите. По-високите пенсии и заплати не означават автоматично същото нарастване на покупателната способност. Ако цените продължат да се повишават, част от допълнителните средства ще бъде погълната от поскъпването.

Бюджет 2027 поставя държавата пред труден избор: да изпълни социалните си ангажименти, без да допуска трайно нарастване на дефицита и дълга. Отговорът няма да се съдържа само в обещаните проценти, а в това дали приходните мерки ще дадат очаквания резултат и дали разходите ще бъдат реално контролирани.

Защото сметката за бюджета не приключва с изплащането на по-високите пенсии и заплати. Тя продължава с лихвите по дълга, ограничения ресурс за инвестиции и задълженията, които остават за следващите години. 

---------

Анализът е подготвен от БГНЕС