Бивш екоминистър с анализ на кризата с безводието: Трябва комбинация от мерки, няма универсално решение

Загубите във водопреносната мрежа на ВиК са между 56 и 58% от 2000 г досега, което си е парексаланс разхищение на чиста питейна вода!

Кризата с безводието става все по-всеобхватна. Смята се, че над 300 места са на режим, а около 500 000 души са засегнати от кризата с липсата на вода. Задълбочаващият се проблем извади хората на протести и пътни блокади. Има ли виновни, къде и как да търсим решение и има ли от къде да черпим опит – с тези въпроси потърсихме Асен Личев – бивш служебен министър на околната среда и водите, както и хидрогеолог.

Г-н Личев, къде можем да търсим корена на проблема с безводието в страната – в засушането, старите водопроводи, липсата на инвестиции или всичко взето заедно?

Тази година много населени места в България са изправени пред режим на питейна вода поради комбинация от фактори, включително суша, остаряла инфраструктура и лошо управление.

Ето някои от основните причини зад това явление. На първо място е сушата. България преживява една от най-тежките суши от десетилетия, което води до значително намаляване на нивата на повърхностните и подпочвените води. Това прави предизвикателство осигуряването на достатъчно вода за нуждите на населението, особено в райони, силно зависими от повърхностни води, като реки и язовири. На второ място е остаряла инфраструктура, която е и неефективна. Тръбопроводите често са повредени, което води до течове и загуба на вода. Освен това капацитетът на някои язовири е ограничен, което затруднява поддържането на стабилно водоснабдяване по време на периоди на високо търсене или ниско ниво на водата. Друга причина е лошото управление. Това включва недостатъчно инвестиране в поддръжка и модернизация на водната инфраструктура, както и неправилно планиране и управление на водните ресурси. Влияние оказват и  климатичните промени - промените в моделите на валежите, дължащи се на изменението на климата, могат да доведат до по-чести и тежки суши, което допълнително изостря проблема с недостига на вода.

Демографските изменения също са причина. Намаляването на населението в определени райони може да доведе до намаляване на финансирането и поддръжката на местните водни системи, което ги прави по-податливи на проблеми като течове и замърсяване.

Тези фактори се комбинират, за да създадат сериозна криза с недостига на вода в много части на България, което води до въвеждането на режими на питейна вода в много населени места. Докато някои от тези проблеми могат да бъдат смекчени чрез инвестиции в инфраструктура и по-добро управление, справянето с изменението на климата и неговите въздействия върху водните ресурси ще изисква по-цялостен подход.

Размитата отговорност между 5 министерства също не е в плюс на хората, които в жегите нямат вода? Да не говорим и за бизнесите, които също страдат. Трябва ли това да се промени?

Разпределението на отговорностите между петте министерства, участващи в управлението на водите в България, наистина може да допринесе за сложността и предизвикателствата при справянето с кризи като настоящия недостиг на вода. Тези министерства са Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на здравеопазването (МЗ) и Министерството на енергетиката (ME).

Въпреки че всеки от тези органи носи отговорност за различни аспекти на управлението на водите, липсата на ясно дефинирана водеща роля може да доведе до припокриване, конфликти и забавяния при вземането на решения и прилагането на необходимите мерки. Това може да затрудни ефективното координиране на усилията за справяне с кризата с недостига на вода и осигуряване на последователно и ефективно управление на водните ресурси в цялата страна.

Освен това бюджетните ограничения и недостатъчното финансиране могат да ограничат способността на всяко министерство да изпълнява напълно отговорностите си, което допълнително усложнява ситуацията. В резултат на това хората, които изпитват недостиг на вода по време на горещите вълни, може да почувстват, че техните нужди не са правилно адресирани или че няма налична подкрепа за облекчаване на тяхното положение.

Служебният премиер Главчев възложи на 4-ма министри  - регионалното развитие, на околната среда, на енергетиката и на икономиката – да търсят причините. Те са стигнали до извода, че невижданата жега е довела до спад на водните количества с 87% в Северна България в сравнение с миналата година. Има проблем и със старите водопроводни мрежи. Те предлагат създаване на работна група, която ще набележи краткосрочни и дългосрочни мерки. Не сме ли закъснели?

Това е природа. Ние трябва да сме готови за нея, а не тя за нас! Служебният премиер тича след събитията, а не ги превентира. Още през 2001 г. правителството прие „Програма за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване“. Ако тя бе изпълнена, сега щяхме да сме забравили за преобладаващата част от режимите на водоснабдяване. Нещо повече, през 2012 г. Народното събрание прие „Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор“. Ако бяха изпълнени мерките в разделите питейно-водоснабдяване и напояване, сега почти нямаше да говорим за сушата, освен като топлинно неудобство и липса на валежи! Създаването на работна група сега е еднозначен признак за управленска безпомощност и липса на държавност в управлението на България!

Има ли механизми да се промени това засушаване – говори се за  изваляване на облаци и други техники, които се прилагат в съседни страни? Няма ли как да вземем опит или всички сме в обща беда с водата?

Да, има няколко метода, използвани в различни части на света за увеличаване на валежите и смекчаване на ефектите от продължителните засушавания. Въпреки че тези методи могат да бъдат ефективни при определени условия, важно е да се отбележи, че те не винаги са надежден или дългосрочен отговор на недостига на вода. Най-често срещаните техни са:

Изваляване на облаци: Изваждането на облаци включва разпръскване на химикали, обикновено сребърен йодид, в атмосферата, за да се предизвика образуването на ледени кристали в облаците. След това тези ледени кристали служат като ядра за образуване на дъждовни капки, които падат обратно на земята като валежи. Този метод се използва предимно в селското стопанство за предизвикване на дъжд преди или след сезона на засаждане. Ефективността му обаче варира в зависимост от местния климат и метеорологичните условия.

Агролесовъдство: Това включва интегриране на дървета и храсти в земеделски системи за подобряване на продуктивността, запазване на почвата и смекчаване на изменението на климата. Чрез увеличаване на покритието на растителността, агролесовъдните системи могат да помогнат за увеличаване на влажността и задържането на вода в почвата, което може да бъде от полза в сухи райони.

Контрол на водния поток: Това включва манипулиране на естествения воден поток, за да увеличи максимално ползите от него. Техниките могат да включват изграждане на баражи за улавяне на сезонни наводнения или изграждане на канали за насочване на вода към сухи райони.

Проекти за капково напояване: Капковите напоителни системи са предназначени да доставят вода директно до корените на растенията, намалявайки загубата на вода поради изпарение и просмукване. Чрез повишаване на ефективността на напояването тези системи могат да помогнат за намаляване на общото търсене на вода и да направят по-устойчиво използването на водните ресурси.

Събиране и съхранение на дъждовна вода: Събиране и съхраняване на дъждовна вода за използване при сухи условия може да бъде рентабилен начин за допълване на недостига на вода. Това може да стане чрез инсталиране на дъждовни варели или изграждане на резервоари за съхранение на дъждовна вода.

Овлажняване: Овлажнителните системи включват пръскане на фини водни капчици в атмосферата, за да се увеличи относителната влажност и вероятността от валежи. Този метод се използва предимно в градските райони за подобряване на качеството на въздуха и намаляване на праховите замърсявания.

Геоинженерни методи: Някои геоинженерни методи, като умишлено затъмняване на слънцето, за да се намали количеството слънчева светлина, достигащо земната повърхност, също са предложени като потенциални начини за увеличаване на валежите.

Тези методи обаче са все още в експериментална фаза и имат множество неизвестни и потенциални рискове.

Докато тези методи могат да осигурят известно облекчение в условията на засушаване, те не са универсално решение на недостига на вода. Дългосрочната устойчивост на недостига на вода изисква комбинация от мерки, включително подобряване на ефективността на използването на водата, инвестиране в инфраструктура за водоснабдяване, прилагане на устойчиви земеделски практики и адаптиране към променящия се климат.

Защо трябва да вземаме опит от решения които не са универсални при недостига на вода?

Ще виждаме ли все повече задълбочаване на проблема и с всяка година все повече водни кризи?

Прогнозирането на точния характер и степента на бъдещи климатични модели, включително тенденциите в наличието на вода, е сложна задача поради множеството фактори, които могат да повлияят на климатичните модели, като слънчева активност, вулканични изригвания и човешки дейности. Въпреки това е широко признато, че изменението на климата вероятно ще доведе до по-чести и интензивни екстремни метеорологични явления, включително суши и наводнения.

В контекста на България е вероятно да продължим да наблюдаваме случаи на недостиг на вода и водни кризи, особено през летните месеци, когато търсенето традиционно е високо поради селскостопански дейности и повишено потребление за битови нужди. Това се дължи главно на комбинацията от нарастващо население, икономически растеж и продължаващо изменение на климата, което води до по-чести и тежки периоди на суша. Страната вече е изправена пред предизвикателства при управлението на водните си ресурси, тъй като голяма част от водоснабдяването идва от повърхностни води, като реки и язовири, които са чувствителни към промените в моделите на валежите. Освен това остарялата инфраструктура и лошото управление също играят роля за влошаване на ситуацията.

За да се смекчат тези рискове, от съществено значение е да се прилагат проактивни стратегии за управление на водата, които дават приоритет на ефективното използване на водата, инвестициите в инфраструктура и адаптирането към изменението на климата. Това включва прилагане на мерки за пестене на вода, подобряване на събирането и обработката на дъждовна вода, насърчаване на устойчиви земеделски практики и инвестиране в иновативни технологии за управление на водата. В тази връзка не е без значение, че загубите във водопреносната мрежа на ВиК са почти без изменение от 2000 г. до сега. Те са в рамките на 56 до 58%, което си е парексаланс разхищение на чиста питейна вода! Освен това е изключително важно да се обърне внимание на демографските промени и да се гарантира, че ресурсите за управление на водите са адекватно финансирани и управлявани на местно, национално и европейско ниво. Като предприемем тези стъпки, можем да работим за намаляване на въздействието на недостига на вода и водните кризи в България.