Борис Вардев: С трагедията в Кочани се върнах 24 години назад, когато преживях, като представител на ДАМС, ужаса в „Индиго“

Трябват превантивни мерки, а не постфактум да се правят промени върху гробовете на децата

Борис Вардев е съветник на Васил Иванов – Лучано, като председател на Държавната агенция за младежта и спорта през 2001г. и 2002 г., когато става и трагедията в българската дискотека „Индиго“*. Макар и много млад, той поема цялата тежест по изясняване на обстоятелствата и контакта от страна на държавата с родителите на починалите деца и с медиите

-  Вие, като човек, минал през това, като представител на държавата, макар и застъпил на позицията, само няколко дни, преди трагедията в дискотека „Индиго“, едва на 25 години, какво видяхте, какво Ви направи най-силно впечатление, като очевадно нарушение или просто като законодателен пропуск, който е можел да бъде провидян, поправен и съответно, да бъде предотвратено всичко, което последва?

Да, това са фактите. Наистина трагедията в "Индиго" се случи няколко дни след като застъпих, като съветник на тогавашния Председател на ДАМС Васил Иванов, след това министър на Младежта и спорта. Това, което видях с непредубененото око на млад човек беше абсолютната неподготвеност на институциите тогава да посрещнат такъв инцидент и трагедия. Имаше някакъв ступор, който тогава без да имам никакъв опит поех на плещите си. Всъщност, както винаги медиите бяха най-подготвени да разнищят случая и това беше и моята роля. Да участвам навсякъде и от името на ДАМС и Министерство на образованието и да дам някакво обяснение за това, което стана. Ние тогава направихме единственото възможно - стартирахме всеобхватна програма, в която се опитахме да включим всички млади хора, които желаят да бъдат активни и да намират занимания извън училище, различни от тези до тогава. Стартирахме програма „Младеж“ и много други.

-  Т.е. Вие тогава се опитахте да върнете децата към спорта, към интересни занимания в свободното време, за да свалите до минимум желанието им и рисковете да ходят в дискотеки, да пият да се дрогират? Но това вече е било пред свършен факт. Какво видяхте Вие тогава с непредубеденото си око, както сам се изразихте?

Дупки в нормативната база, корупцията и всичко по веригата винаги са в основата на подобни трагедии. Когато загърбваш елементарни мерки за сигурност, било то извън или вътре в обектите, ти неминуемо се доближаваш до опасността да се случи инцидент. Това е идеята на законите и наредбите - чрез мерки изстрадани през годините да запазят живота и здравето на хората.

 - Какъв е аналогът с трагедията в дискотека „Пулс“ в Кочани?

Искам да спомена и една специфична черта от нашата народопсихология, която съм видял през четвърт век занимание с обществена дейност. Ние понякога нарушаване правилата и правим неща в разрез със закона само, защото можем, защото имаме тези познанства и възможност. Отделно искаме да имаме максимална печалба без да мислим как постигаме това. Как да предотвратим такива трагедии е много важен въпрос, най вече чрез контрол. Когато има контрол от страна на отговорните институции без да има възможност за корупция и влияние, тогава живота ни е защитен. Това се отнася както за дискотеките, сградите, пътищата до здравеопазването например. Не може да очакваме 100 процента съвест от някой, решил да печели на всяка цена, но можем да очакваме органите, които са отговорни за контрола, да слагат границата, да си свършат работата. А, не постфактум да се вземат мерки върху гробовете на деца. Това никой не иска!

- В Кочани, в Нови Сад, в трагедията в дискотеката в Румъния от преди години, при влаковата катастрофа в Гърция, при която жертви бяха основно студенти, открито се заговори за корупция. 24 години след „Индиго“, може ли да говорим за това - широко затворени очи за очевидни нарушения, които реално са довели до трагичните събития?

Както вече споменах безотговорността и корупцията имат много лица. Когато смяташ, че можеш да реализираш някаква печалба като загърбиш елементарни мерки за сигурност, това може да не е финансова корупция, но душевна е със сигурност. Всички изброени случаи имат обща червена линия. Тя се нарича липса на контрол и липса на отговорност. В Македония се е случило нещо подобно много приличащо на случая „Индиго“, като смесица от липса на отговорност, контрол, може би корупция и въобще отношение към живота и здравето на хората. В Македония, доколкото разбрах, дискотеката е работила с два фалшиви лиценза, а тук нашата - като преместваем обект. От интервютата видях, че са пускани малолетни и непълнолетни без проверка на документите, това също се покрива. Тоест навсякъде липсата на контрол, корупция, ако я има, и безотговорност, породена от беззаконие, води до трагедии. Не на последно място желанието за безконтролни печалби. Не големи, не се заблуждавайте. Просто безконтролни. Това е манталитет, който може да се контролира и промени с глоби, присъди и действия от страна на органите, които контролират и налагат наказания. Вече казах, че само законът може да ни направи свободни. Ще добавя и да ни задържи живи и здрави в тези интересни времена.

 - Днес, вече доста далеч от онази ужасна дата, като гражданин и родител, според Вас, какво трябва да се промени в България, а и на Балканите, защото колкото и да бягаме от народопсихологията, фактите, говорят сами за себе си.

Пак ще повторя, на нас на Балканите ни липса независим контрол. Контрол далеч от корупция и влияние. Закони имаме. Отделно трябва да бъдем малко по отговорни към това което правим. Когато тръгваме с деца на екскурзия да имаме изправен автобус, когато събираме 1500 човека в дискотека да знаем какви мерки имаме за безопасност, изходи примерно. Да не правим компромис с безопасност и сигурност. Това са нещата, които трябва да променим. Трябва да престанем за дребни печалби, наистина дребни печалби, да поставяме под заплаха живота и здравето на хората. Това е проблем който мисля, че все още не е решен напълно. Наречете го, като искате - алчност, глупост или просто престъпна небрежност.

 - И последен въпрос - от опита, като човек, който пряко се е сблъсквал с ужаса на родителите, с липсата на правилен отговор пред мъката от изгубено дете и липсата на реално бързо и качествено правораздаване, какво виждате в Кочани?

Да, наистина се сблъсках с ужаса на родителите. Тогава, когато стана трагедията в „Индиго“, в предаванията, в които участвах, пускаха публика. По време на рекламните паузи хората ме сочеха и шепнеха „убийци“. Не знам как издържах тези дни. Не случайно другите институции не се включиха. Но ние, като млад екип в ДАМС, решихме да не се крием, а да посрещнем хората очи в очи. Сега виждам много бърза реакция в  Македония, извършени са арести, веднага има заподозрени, свидетели. Привлечени към отговорност са голям кръг лица. От собствениците на дискотеката, като бизнес, до хора по министерства и ведомства. Това е огромната разлика от това, което се случи 2002г г. у нас.

- Което ме кара да Ви попитам и какво реално стана със случая „Индиго“?

Едно замитане. Замитане, което не ни прави чест, нито като държава, нито като правосъдна система. Може да вземем пример от братска Македония 24 години по-късно.

- Нека видим обаче до къде ще стигне това първоначално разследване и този голям шум, породен от безпрецедентната трагедия в РС Македония.

Да, ще следим. Накрая искам да спомена две неща. Едното е, че съм много впечатлен от добрата реакция на властите в България и на професионалната отдаденост на докторите от „Пирогов“. Това не само показва нивото ни на човешко развитие и емпатия, но и може реално да спаси млади животи. Браво

*На 21.12.2001 г. в дискотека „Индиго“ се прави парти за тийнейджъри. При отваряне на вратите на заведението обаче настава суматоха, при която са стъпкани и задушени 21 деца. 7 от тях загиват на място, а 12 са с трайни наранявания и увреждания.

Завинаги деца, търсещи просто забава,  остават Виктория, Димитър, Елена, Кристина, Любомира, Мадлен и Цветелина.

Осъдени за трагедията пред дискотеката, реално няма. Глобени с по 800 лв. бяха охранителите Георги Василев и Анри Силаги. Бившият председател на Държавната агенция за младежта и спорта Цвятко Барчовски получи 3 месеца затвор с тригодишен изпитателен срок и глоба от 1500 лв., а управителят на дискотеката Ангел Николов - глоба от 3000 лева.